— Масури знае, че Масема е бесен, също като мен — каза Сеонид. Цялото й спокойствие се беше възвърнало. Изгледа го с хладно, неразгадаемо лице. Мирисът й беше рязко напрегнат. Бдителен. Сякаш изобщо му трябваше носът при тези нейни очи, приковани в неговите — големи, тъмни и бездънни. — Заклех се да служа на Преродения Дракон и най-добрата служба, която сега мога да му дам, е да го отърва от това животно. Не стига, че владетелите знаят, че Масема го поддържа; още по-лошо ще бъде, ако видят, че го прегръща. И хилядите наистина ще загинат, ако се провалиш — ако не се приближиш достатъчно до Масема и не го убиеш.

Главата на Перин се замая. Айез Седай отново извръщаше думите като пумпал, така че да изглежда, че е казала черно, след като е имала предвид бяло. После Мъдрите добавиха още малко.

— Масури Сокава — каза спокойно Неварин — е убедена, че на бясното куче може да му се сложи нашийник и да се върже, за да се използва безопасно. — За миг Сеонид изглеждаше също толкова изненадана, колкото и Перин, но се съвзе бързо. Външно поне. Инак мирисът й стана много предпазлив, сякаш беше усетила капан там, където не го е очаквала.

— Тя също тъй би искала и на теб да ти се сложи нашийник, Перин Айбара — добави Карел небрежно. — Смята, че и ти трябва да си вързан, за да си безопасен. — Нищо по луничавото й лице не издаде дали е съгласна с това.

Едарра вдигна ръка към Сеонид.

— Ти вече можеш да си вървиш. Повече няма да слушаш, но можеш да помолиш Гарадин отново да ти разреши да Цериш раната на лицето му. Той е гай-шайн, не ти е като вашите влагоземски слуги. — Последната дума натърти с много презрение.

Сеонид изгледа Перин не с очи, а с ледунки. После погледна към Мъдрите и устните й затрепкаха на ръба да заговорят. Накрая обаче не й остана нищо, освен да си излезе кротко, с цялото изящество, което можа да си придаде. Външно то беше впечатляващо, след като Айез Седай можеха в това отношение и кралица да засрамят. Но миризмата, която остана след нея, беше на безсилие, толкова остро, че можеше да те среже.

Веднага щом тя си отиде, Мъдрите отново се заеха с Перин.

— Сега — каза Едарра, — можеш да ни обясниш защо би поставил едно побесняло животно до Кар-а-карн.

— Само един глупак може да се подчини на командата на друг да го бутне в пропастта — каза Неварин.

— Ти няма да ни чуеш — каза Джанина, — така че ще те изслушаме ние. Говори, Перин Айбара.

Перин се замисли дали да не духне през процепа на шатрата. Но ако го направеше, щеше да остави зад гърба си една Айез Седай, която можеше да му е от помощ, макар и съмнително, и още една, с шест Мъдри, които до една се бяха настроили да провалят всичко, заради което бе дошъл. Остави отново чашата настрана и опря длани на коленете си. Трябваше да си прочисти малко мислите, ако искаше да им покаже, че не им е запряна коза.

Когато Перин напусна шатрата на Мъдрите, си помисли дали да не си свали палтото, за да види дали кожата му още си е на гърба и си е цяла. Не излезе от него запряна коза, може би, но елен с шест вълчици, гонещи го по петите и не беше сигурен дали се е оказал достатъчно бързоног. Нито една от Мъдрите не промени мнението си и обещанията им да не предприемат никакви действия на своя глава в най-добрия случай можеха да се нарекат празни. За Айез Седай нямаше никакви обещания, дори мъгляви.

Огледа се за някоя от Сестрите и видя Масури. Между две дървета беше вързано тънко въже, на него беше преметната широка постелка на червени и златни черти с дълги ресни и крехката Кафява я тупаше с дървена тупалка, вдигайки облаци прах, като дребни мушици, проблясващи на утринното слънце. Стражникът й, плещест мъж с оредяла коса, седеше на един паднал дънер наблизо и я гледаше начумерено. Роваир Кирклин обикновено имаше ведра и широка усмивка, която днес беше заровена много дълбоко. Масури забеляза Перин и почти без да спира тупането, го стрелна с толкова смразяваща недоброжелателност, че той въздъхна. А тя беше единствената, която мислеше същото като него. Или поне приблизително същото. Над главата му премина червеноопашат ястреб, яхнал вълни горещ въздух от хълм на хълм, без да пляска с разперените си криле. Много хубаво щеше да е да можеше и той да се зарее нависоко от всичко това. Желязо, само желязо лежеше пред него, и никакъв блян за сребро.

Перин кимна на Сюлин и Девите, които все едно че бяха пуснали корени под оня кожолист, обърна се да си тръгне и спря. Двама мъже се изкачваха по хълма. Единият бе айилец, с прибран в калъф лък на гърба и натъпкан колчан на бедрото, и със сноп къси копия и кръгъл кожен щит в ръка. Гаул му беше приятел и освен това — единственият мъж сред айилците тук, който не носеше бяло. Спътникът, му, с една глава по-нисък, с шапка с широка периферия и палто и бричове в убито зелено, не беше айилец. Той също имаше пълен колчан на бедрото и нож, по-дълъг от тези на айилците, но носеше в ръка лъка си, много по-къс от дългите лъкове от Две реки, макар и по-дълъг от айилските. Нямаше вид на фермер, нито пък на градски човек. Може би беше заради посивялата му коса, привързана на тила и висяща до кръста му, и брадата, стигаща до гърдите му, или навярно беше заради походката му, досущ като на мъжа от едната му страна, плъзгащ се покрай храстите по хълма така, че човек беше сигурен, че и една клонка няма да изпращи под стъпките му и нито един стрък трева няма да се скърши под стъпалото му. Перин не го беше виждал от много, много време.

Илиас Мачира се изкачи на билото и изгледа Перин със златните си очи, леко проблясващи под сянката на широката му капела. Очите му бяха станали такива години преди очите на Перин. Тъкмо Илиас бе запознал Перин с вълците. Тогава беше облечен в кожи.

— Добре е, че пак те виждам, момче — каза той тихо. Пот лъщеше по лицето му, но не повече, отколкото на Гаул. — Остави ли я най-сетне оная секира? Не съм и помислял, че ще престанеш да я мразиш.

— Още я оставям — отвърна Перин също така тихо. Преди много време някогашният Стражник му беше казал да остави секирата тогава, когато престане да я мрази, че я използва. Светлина, но той наистина я мразеше! А напоследък беше добавил и нови причини. — Какво дириш в тази част на света, Илиас? Къде те намери Гаул?

— Той ме намери — каза Гаул. — Не разбрах, че е зад мен, докато не се окашля. — Той говореше достатъчно високо, за да го чуят Девите, и Перин усети внезапното мълчание, което ги обзе, плътно като докосване.

Перин очакваше да последват поне няколко резки подмятания — айилският хумор можеше кръв да пуска, а Девите използваха всеки повод да ровичкат в душата на зеленоокия мъж — но вместо това някои от жените надигнаха копия и щитове и ги заблъскаха одобрително. Таул кимна в съгласие.

Илиас изпръхтя двусмислено и придърпа капелата си над очите, но замириса доволно. Айилците не одобряваха особено много неща от тази страна на Драконовата стена.

— Обичам да съм в движение — каза той на Перин, — и просто така се случи, че се оказах в Гвалдан, когато едни общи приятели ми казаха, че си тръгнал с този парад. — Не спомена кои са „общите приятели“, нямаше да е много разумно да споменава открито, че си говорят с вълците. — Доста неща ми казаха. Казаха ми, че подушват, че идва промяна. Не знаят точно каква. Може би ти знаеш. Чувам, че си хукнал с Преродения Дракон.

— Не знам — отвърна замислено Перин. Промяна? Не му беше хрумвало да пита вълците За нещо повече от това дали наоколо има големи групи хора, за да може да ги заобиколи. Дори тук, в Геалдан, изпитваше вина пред тях заради загиналите вълци при Думайски кладенци. Каква промяна? — Ранд със сигурност променя разни неща, но не бих могъл да кажа какво значат те. Светлина, целият свят се преобръща наопаки!

— Всичко се променя — махна пренебрежително с ръка Гаул. — Докато се събудим, всичките ни сънища вятърът ги отвява, — За миг той изгледа Перин и Илиас — за да сравни очите им, според Перин. За тях обаче не каза нищо; айилците, изглежда, приемаха златооките хора като поредната особеност при влагоземците. — Ще ви оставя двамата да си поприказвате. Дълго разделените приятели имат нужда да си поговорят насаме. Сюлин, Чиад и Баин да, са наоколо? Видях ги на лов вчера и си помислих, че бих могъл да им покажа как се стреля, преди някоя от тях да се простреля сама.