— Изненадана съм, че те виждам да се връщаш днес — отвърна му белокосата жена. — Отидоха да поставят примки за зайци. — Сред Девите изригна смях и пръстите им се размърдаха светкавично в ръчния им говор.

Гаул въздъхна и показно завъртя очи.

— В такъв случай мисля, че трябва да отида да ги отрежа. — На това се изсмяха почти всички Деви, включително и Сюлин. — Дано намериш днес заслон — подхвърли той на Перин — небрежни думи за сбогом между приятели, но официално плесна длан с Илиас и каза: — Моята чест е и твоя, Илиас Мачира.

— Странен тип — промърмори Илиас, загледан в препускащия на едри крачки надолу по склона Гаул. — Когато се окашлях, той се обърна, готов да ме убие, а после просто се разсмя. Имаш ли нещо против да отидем някъде на друго място? Не познавам Сестрата, дето се опитва да пребие онази черга, но не обичам да рискувам с Айез Седай. — Очите му се присвиха. — Гаул казва, че с теб имало три от тях. Не очакваш да се натъкнем на още някоя, нали?

— Не, надявам се — отвърна Перин. Масури поглеждаше към тях между замахванията на тупалката; скоро щеше да разбере за очите на Илиас и да започне да ровичка какво друго го свързва с Перин. — Хайде, бездруго е време да се връщам в своя лагер. Да не би да се тревожиш, че можеш да срещнеш някоя Айез Седай, която те познава? — Дните на Илиас като Стражник бяха приключили, когато се бе разбрало, че може да говори с вълците. Някои от Сестрите смятали, че е белязан от Тъмния, и му се бе наложило да убие няколко други Стражници, за да избяга.

По-старият мъж изчака, докато се отдалечат от шатрите, преди да му отговори и дори тогава заговори тихо, сякаш подозираше, че някой може да има уши, остри като техните.

— Достатъчно опасна ще е някоя, която просто е чувала името ми. Стражниците не бягат толкова често, момче. Повечето Айез Седай ще освободят един мъж, който наистина поиска да си замине — повечето ще го направят, — но въпреки това тя може да те проследи, колкото и далече да избягаш, ако реши да те залови. Но всяка Сестра, която намери някой дезертьор, би отделила от свободното си време, за да го накара да съжали, че изобщо се е раждал. — Той леко потръпна. Замириса не чак на страх, а на предчувствие за болка. — След което ще го предаде на собствената му Айез Седай, за да му набие урока в главата. — На ръба на склона той се огледа през рамо. Масури наистина като че ли се опитваше да вземе душата на килима, съсредоточила целия си гняв в усилието да пробие дупка в него. Илиас обаче отново потръпна. — Най-лошото обаче би било, ако се натъкна на Рина. По-скоро бих приел да попадна в горски пожар с два счупени крака.

— Рина е твоята Айез Седай? Но как би могъл да се натъкнеш на нея? Връзката би трябвало да ти показва къде е тя. — Това погъделичка нещо в паметта на Перин, но каквото и да беше то, се стопи при отговора на Илиас.

— Много от тях могат да замъглят връзката, така да се каже. Навярно всички го могат. Така няма да знаеш много повече от това, че просто все още е жива, а аз бездруго го знам, след като още не съм се побъркал. — Илиас забеляза озадаченото му лице и се изсмя късо. — Светлина, човече, и Сестрата е същество от плът и кръв. Повечето поне. Помисли си само. Би ли искал някой да е в главата ти, когато си гушнал някое засукано слугинче? Прощавай, забравих, че вече си женен. Без да се обиждаш, моля. Макар че се изненадах, като разбрах, че си женен за салдейка.

— Изненада ли се? — Перин никога не се беше замислял точно над този момент от връзката на Стражника. Светлина! Впрочем той никога не беше помислял за Айез Седай по този начин. Изглеждаше почти толкова възможно, колкото… колкото човек да говори с вълците. — Защо си се изненадал?

Тръгнаха надолу през дърветата, без да бързат и да вдигат много шум. Перин винаги бе бил добър ловец, свикнал с леса, а Илиас почти не докосваше листака по земята и се плъзгаше плавно по ниската растителност, без да скърши и едно стръкче. Сега можеше вече да си преметне лъка на рамо, но продължаваше да си го държи готов за стрелба. Бдителен беше Илиас, особено сред хора.

— Как защо? Щото ти си от кротката порода и си мислех, че ще се ожениш за някоя кротка като тебе. Е, вече знаеш сигурно, че салдейките не са никак кротки. Освен пред непознати и външни хора. В един миг ще лумнат като слънцето, а в следващия — всичко е потушено и забравено. Пред тях арафелките изглеждат флегматични, а доманките — направо скучни. — Илиас изведнъж се ухили. — Веднъж живях близо цяла година с една салдейка, Меря. Пукаше ми тъпанчетата през ден, че и всеки ден и чупеше чинии в главата ми. Но всеки път, когато си помислех да се махна, решаваше да се помирим, все измисляше начин и аз така и не стигах до вратата. — Унесен в спомена, той се изсмя хрипливо, но също така унесено поглади един тънък, почти заличен от времето белег на долната си челюст. Като че ли беше от нож.

— Файле не е тдкава. — Прозвуча му все едно, че се е оженил за Нинив! Нинив със зъбобол! — Не искам да кажа, че не се ядосва от време на време — призна той неохотно, — но не вика и не хвърля разни неща по мен. — Е, поне не викаше често и вместо да кипне и да угасне бързо, гневът й започваше доста разгорещено и се задържаше известно време, докато не изстине.

Илиас го изгледа косо.

— Ако изобщо някога съм надушвал мъж, който се мъчи да избегне градушката… Ама ти май винаги й отвръщаш с меки слова, а? Благо като масълце и никога не настръхваш? Никога не й повишаваш глас?

— Разбира се, че не! — възкликна Перин. — Та аз я обичам! Защо трябва да й крещя?

Илиас взе да си мърмори под нос, въпреки че Перин можеше да чуе всяка дума, разбира се.

— Да ме изгори дано, щом иска да седне върху червена усойница, негова си работа. Като е решил човек да си сгрее ръцете, когато покривът му е пламнал, мен какво ме бърка? Животът си е негов. Ще ми благодари ли? Ами, друг път.

— Какви ги приказваш? — настоя Перин, хвана Илиас под мишницата и го дръпна до един висок чимшир, чиито бодливи листенца все още бяха почти зелени. Наоколо почти нямаше друга зеленина освен няколко ниско пълзящи храсталака. Бяха изминали по-малко от половината път надолу по хълма. — Файле не е червена усойница, нито пламнал покрив! Почакай поне да я видиш, преди да говориш за нея все едно, че я познаваш.

Илиас почеса раздразнено дългата си посивяла брада.

— Познавам ги аз салдейките, момче. Онази година не беше единственият път, когато съм бил там. Срещал съм може би само пет салдейки, които донякъде мога да нарека кротки или поне с умерен нрав. Не, усойница не е; но бас държа, че е същински леопард. И недей да ми ръмжиш, да те изгори дано! Ботушите си залагам, че ще се усмихне, ако чуе, че го казвам!

Перин отвори сърдито уста и набързо я затвори. Не беше забелязал, че ръмжи дълбоко и гърлено. Файле наистина щеше да се усмихне, ако някой я наречеше леопард.

— Не искаш да кажеш, че тя би предпочела да й крещя, нали?

— Разбира се, че би го предпочела. Почти съм сигурен. Може да се окаже шестата. Може би. Но ти ме чуй добре. Повечето жени, когато им повишиш тон, или ти се опулват, или стават на лед и докато се опомниш, започваш да спориш ядосал ли си се или не, все едно кой е раздухал въглените отначало. Глътнеш ли си обаче езика пред салдейка, все едно си й казал, че не е доста тъчно силна да застане пред тебе. Обидиш ли я така, можеш само да си благодарен, ако не ти поднесе собствения ти дроб за закуска. Тя не ти е някоя фармадинска мома да очаква мъжът да седне където тя му посочи и да скача, щом му щракне с пръсти. Тя е леопард и очаква мъжът и също да е леопард. Светлина! И аз не знам какво правя. Да даваш съвет на един мъж за жена му е най-добрият начин да ти изкормят карантиите.

Този път изръмжа Илиас. После подръпна съвсем ненужно капелата си и огледа навъсено склона, като че ли обмисляше дали няма да е най-добре отново да се скрие сред горите, а накрая ръгна пръст под носа на Перин.

— Виж какво. Винаги съм знаел, че си нещо повече от скитник и като сравних това, което ми казаха вълците, с факта, че най-случайно си тръгнал към този чешит, Пророка, си помислих, че би могъл да използваш един стар приятел, който да ти пази гърба. Разбира се, вълците не ми споменаха, че водиш тия гиздави майенски копиеносци. Нито Гаул, докато не ги видяхме. Ако искаш да остана, ще остана. Ако не, има много места по света, които още не съм видял.