— Сигурна съм, че ще се оправиш, Елейн — каза Нинив. — Ти все пак си минала през цялото обучение за кралица. Това не може да се сравни с… Пуст да остане този мъж! Пак тръгна. Ще се оправиш. — И препусна отново, подкарвайки бедната кобилка в галоп, сякаш е боен кон.

Точно тогава Авиенда избра за най-подходящо да си говорят как Ранд, изглежда, обичал да я целува отстрани по врата. И между другото — колко и на нея й харесвало. На Елейн също й беше харесвало, когато й го правеше, но колкото и да беше свикнала вече да обсъжда подобни неща — макар и с неудобство, — не искаше да говори за тях точно сега. Ядосана беше на Ранд. Не беше честно, но ако не беше той, щеше да може да каже на Нинив да престане да се държи с Лан като с малко дете, което може да се спъне в краката си, и да се хване да си върши работата. Почти й се дощя да обвини него за поведението и на Плетящия кръг, както и на Сестрите, а също и на Ветроловките. „Мъжете са и за това, да поемат вината — спомни си тя, че й беше казала Лини веднъж. — И обикновено си го заслужават, макар и да не знаеш защо точно.“ Не беше честно, но й се искаше Ранд да се появи отнякъде и да се задържи достатъчно дълго, за да го зашлеви през ушите, само веднъж. Достатъчно дълго, за да го целуне, да го накара после нежно да я целуне отстрани по врата. Достатъчно, дълго за…

— Слуша какво му се говори дори когато не му харесва — изведнъж промълви тя и се изчерви. Светлина, въпреки всичките й приказки за срам, за някои неща Авиенда изобщо нямаше такъв. А изглежда, че и тя самата напоследък го беше загубила! — Но опитам ли да го подбутам, се запъва и не ще и да мръдне, дори когато му е ясно, че съм права. И с теб ли се държеше така?

Авиенда я погледна и като че ли я разбра. Елейн не беше сигурна дали това й хареса, или не. Но поне прекратиха приказките за целувките на Ранд. За малко поне. Авиенда познаваше мъжете донякъде — беше пътувала с тях като Дева на копието, сражавала се беше редом с тях — но никога не беше искала да бъде нещо друго освен Фар Дарейз Май и в познанията й имаше… пропуски. Дори с куклите си като дете тя винаги си беше играла на копия и на битки. Никога не беше флиртувала, не го разбираше и не разбираше защо се чувства така особено, когато очите на Ранд се спрат на нея, или още сто други неща, които Елейн бе започнала да научава още от първия път, когато бе забелязала, че някое момче я поглежда някак по-различно от другите момчета. Очакваше Елейн да я научи на всичко това и Елейн се опитваше. Всъщност можеше да говори с Авиенда за всичко. Стига да не беше точно Ранд примерът, който се привеждаше най-често. Ако той беше тук сега, наистина щеше да го зашлеви през ушите. И да го нацелува. И после отново да го зашлеви.

Никак не беше приятна тази езда. Отвратителна беше.

Нинив се отби няколко пъти за кратко, преди най-после да дойде и да обяви, че фермата на Родството е вече съвсем наблизо, зад някакъв нисък хълм отпред, който сякаш всеки миг щял да рухне на една страна. Реане като че ли не беше много съгласна с преценката й.

— Още малко и сме там — заяви Нинив на Елейн, без да обръща внимание на намусения й поглед. — Лан, отведи Реане напред, моля те. Най-добре ще е да видят първо някое познато лице. — Той се понесе вихрено на коня си, а Нинив се извърна на седлото и изгледа твърдо Сестрите. — И внимавайте да не ги изплашите. Ще си държите езиците, докато не ни се удаде възможност да обясним кое как е. И си скрийте лицата. С качулките. — Изправи гръб, без да дочака отговор, и кимна доволно. — Така. Всичко е уредено, всичко е наред. Честна дума, Елейн, така и не разбрах за какво толкова мрънкаше. Всичко е точно така, както трябва да е, доколкото виждам.

Елейн стисна зъби. Дощя й се вече да са в Кемлин. Точно натам щяха да се отправят, след като всичко това свършеше. В Кемлин я чакаха отдавна отложени задължения. Там трябваше само да убеди най-силните Домове, че Лъвският трон й принадлежи въпреки дългото й отсъствие, както и да се справи с един-двама претенденти. Може би нямаше да има такива, ако тя беше там, когато майка й бе загинала, но историята на Андор показваше, че сега щеше да има. И все пак всичко това й се струваше някак много по-лесно от сегашното.

Фермата на Родството лежеше в една широка седловина, обкръжена от три ниски хълма — десетина големи, боядисани в бяло постройки с плоски покриви, блеснали на слънцето. Четири големи обора бяха построени на самия склон на най-високия хълм, на плосък терен, отстъпващ на стръмни канари зад оборите. Няколкото високи дървета, които още не бяха загубили всичките си листа, хвърляха шарена сянка над двора на фермата. На североизток малки маслинови горички продължаваха нагоре по склоновете на хълмовете. Кротка суетня и глъч обгръщаше фермата — над стотина души бяха навън въпреки следобедната жега, улисани в ежедневната си шетня, но без много да бързат.

От пръв поглед можеше да се вземе за малко селце, а не ферма, само дето не се виждаше нито мъж, нито дете. Елейн и не очакваше друго. Това беше място само за междинно отсядане на път през Ебу Дар за други земи, така че в града да не се задържат твърде много жени по едно и също време, но това беше въпрос на тайна, както беше тайна самото съществуване на Родството. Пред външния свят тази ферма беше известна на двеста мили околовръст, или повече, като място за уединение на жени, място за съзерцание и временен отдих от светските грижи — за няколко дни, седмица или малко повече. Елейн почти усети тихото спокойствие, което излъчваше това място. Сигурно щеше да съжали, че е довела тук толкова светска суетня, само че с нея водеше и нова надежда.

Появата на конете на тесния горски път предизвика далеч по-малка суматоха, отколкото очакваше. Много от жените спряха да погледнат, но нищо повече. Облеклото им беше много разнообразно — Елейн дори успя да мерне блясъка на коприна тук-там — но някои носеха кошници, други — ведра, а трети — големи вързопи, изглежда, с пране. Една държеше по две вързани за краката патици във всяка ръка. Знатна дама или занаятчийка, селянка или просякиня, всички биваха посрещани тук гостоприемно, но всяка поемаше част от работата по време на престоя си. Авиенда докосна Елейн по ръката и й посочи върха на един от хълмовете — приличаше на фуния, килната на верев. Елейн се вгледа натам и забеляза някакво движение. Нищо чудно, че тук нямаше изненадани. Седящите на пост горе можеха от много далече да забележат всеки, който се приближаваше.

Някаква неугледна женица излезе да ги срещне малко пред постройките на фермата. Роклята й беше с ебударска кройка с дълбоко и тясно деколте, но тъмните й поли и яркоцветните фусти бяха толкова къси, че не се налагаше да ги придържа нагоре заради прахта. Брачен нож не носеше — правилата на Родството забраняваха браковете. Родството имаше твърде много тайни за криене.

— Това е Алайз — каза Реане. — Тази смяна тя ръководи фермата. Много е умна. — И добави, сякаш току-що й бе хрумнало: — Алайз не понася глупостите. — Докато Алайз пристъпваше към тях, Реане се изправи на седлото си и изпъна рамене, сякаш очакваше трудно изпитание.

„Неугледна“ беше най точното определение за Алайз според Елейн — и не беше жена, която би могла да накара Реане да млъкне само с появата си, още повече че тя беше Старшата на Плетящия кръг. Алайз изглеждаше някъде на средна възраст, нито слаба, нито дебела, нито висока, нито ниска, с малко сиви кичури в кестенявата коса, привързана назад с панделка — съвсем практично. Лицето й беше по-скоро невзрачно, макар и миловидно и благо, може би малко издължено към долната челюст. Когато видя Реане, жената за миг се сепна, а после се усмихна. Тази усмивка промени всичко. Не я направи нито красива, нито симпатична дори, но Елейн изведнъж се почувства стоплена от нея и някак приласкана.

— Не очаквах да те видя… Реане — каза Алайз, като малко се позабави на името. Явно се колебаеше дали да използва титлата на Реане пред Нинив, Елейн и Авиенда. Оглеждаше ги бързо, докато говореше. В гласа й сякаш се долавяше малко тарабонски акцент. — Беровин ни донесе вестта за неприятностите в града, разбира се, но не мислех, че е чак толкова лошо, та и на теб да се наложи да напуснеш. Кои са всички тези… — Думите й заглъхнаха и очите й се разшириха, втренчени зад четирите.