Двете тъкмо се заемаха с два нови коша, когато Нинив с енергична крачка се приближи до тях. Ата-ан Миере вече се изливаха от една от сградите, без повече да куцат. Мерилил говореше нещо с Ренайле, или по-скоро Ветроловката говореше, а Мерилил я слушаше. Елейн се зачуди какво ли се е случило вътре. Тъничката Сива вече не изглеждаше толкова доволна. Броят на скупчилите се Родственички беше нараснал, но още докато Елейн вдигаше очи, още три пристъпиха колебливо в двора, а други две бяха застанали в края на близката маслинова горичка и се оглеждаха нерешително. Успя да долови Биргит, все още някъде из маслините, и почти толкова ядосана, както преди.

Нинив огледа набързо подредените тер-ангреали и дръпна плитката си. Шапката си беше оставила някъде.

— Това може да почака — каза тя с отвращение. — Време е.

Изкатериха се по добре утъпканата, виеща се като змия пътека до върха на стръмния хълм над оборите. Това място беше избрала Ренайле. Наистина беше подходящо, според това, което Елейн знаеше за работата над времето, научено, естествено, от Ветроловките на Морския народ. Промяната на каквото и да било в климата извън непосредствената околност изискваше въздействие над големи разстояния, което означаваше да можеш да виждаш надалече, и ставаше много по-лесно в океана, отколкото на суша. Освен от някой планински връх или билото на хълм. Изискваше също така умелост, за да избегнеш предизвикването на проливни дъждове или вихри, или Светлината само знаеше какво още. Каквото и да сториш, ефектите се разпростираха като вълни от камък, хвърлен в блато. Тя не изпитваше никакво желание да води кръга, който щеше да използва Купата.

Билото на хълма беше разчистено от храсталаци и плоско, макар и не равно — площадка като груба каменна маса, петдесет крачки дълга и толкова широка, с предостатъчно място за всички, които трябваше да са тук, и честно казано — за още доста хора. От близо петдесетте крачки височина над фермата се откриваше възхитителна гледка на мили околовръст, над пъстра черга от ферми и пасища, гори и маслинови горички. Твърде много кафяво и жълто се смесваше със стотиците оттенъци на зеленото, като зов за нуждата да направят това, което се канеха да направят, но въпреки това красотата на тази гледка порази Елейн. Въпреки праха във въздуха, като рехава мъгла, можеше да види толкова надалеч! Околната земя наистина беше съвсем равна, с изключение на тукашните няколко хълма. Ебу Дар се намираше съвсем малко извън полезрението й на юг и щеше да остане незрим дори да използваше Силата, но въпреки това тя имаше чувството, че може да го види, стига да се напрегне още малко. Със сигурност с малко усилие щеше да може да види и река Елдар. Великолепна гледка. Не всички обаче бяха впечатлени.

— Цял час загубен — мърмореше Нинив и мяташе сърдити погледи към Реане. Както и към всички останали. Тъй като Лан го нямаше, изглежда, бе решила да се възползва от възможност та да си развихри буйния нрав. — Цял час. Може би и повече. Напълно загубен. Алайз е достатъчно способна, предполагам, но все си мислех, че Реане трябваше да знае кои са тук! Светлина! Ако тази глупава жена пак ми припадне… — Елейн се надяваше да издържи още малко. Щеше да се развихри голяма буря, ако си позволеше и тя да избухне.

Реане се стараеше да запази ведрото си изражение, но ръцете й не мирясваха по гънките на полата й и непрекъснато ги придърпваха и приглаждаха. Кирстиан просто беше стиснала своята. Потеше се обилно и изглежда, беше готова всеки миг да повърне. Третата Родственичка, Гарения, беше салдейска търговка с внушителен нос и широка уста, ниска жена със стройни бедра и не изглеждаше много по-възрастна от Нинив. Пребледнялото й лице беше лъснало от мазна влага, а тъмните й очи се разширяваха всеки път, щом попаднеха на някоя Айез Седай. Добре поне, че беше престанала да хленчи, което правеше през целия път нагоре до билото.

Наистина беше имало други две, които можеше да се окажат достатъчно силни — вероятно; на това Родството не обръщаше особено внимание — но последната от тях беше заминала още преди три дни. Никоя друга във фермата не можеше дори да се доближи до двете. И тъкмо поради това Нинив бе толкова сърдита. Другата причина беше, че Гарения бе открита първа при прегледа, който извършиха сред двора на фермата, но беше припадала още два пъти, щом я свестяха и очите й попаднеха на някоя от Сестрите. Разбира се, Нинив нали си беше Нинив, така и не съобрази да направи нещо толкова просто, като например да попита Алайз кои все още са във фермата. Или поне да каже на Алайз какво точно търсят. Нинив никога не очакваше, че някой има достатъчно ум в главата, та да може да различи горе от долу. Освен тя самата, разбира се.

— Можеше да сме свършили вече! — заръмжа Нинив. — Можеше да ни… — Тя почти се сгърчи от усилие да не се навъси при появата на Морския народ, които се струпваха в източния край на каменната площадка. Ренайле жестикулираше енергично и изглежда, даваше някакви указания. Елейн беше готова да даде най-милото си, само да можеше да ги чуе.

Гневните погледи на Нинив определено включваха и Меридил, Кареане и Сарейта, която продължаваше да стиска здраво Купата до гърдите си. Аделиз и Вандийн бяха останали долу, заети с Испан. Трите Сестри стояха малко встрани и си бърбореха непринудено, без да обръщат никакво внимание на Нинив, освен когато не им заговореше пряко, но очите на Мерилил от време на време се плъзваха към Ветроловките, след което рязко се извръщаха. По едно време невъзмутимата й маска за миг се развали и тя облиза устни с върха на езика си.

Дали не беше направила някоя грешка долу, докато ги Цереше? Мерилил беше договаряла примирия и уреждала спорове между немалко страни и народи; малцина в Бялата кула бяха по-добри от нея. Но Елейн веднъж беше чула една история, приличаща повече на шега, за доманска търговка, един надзорник на стоката от Морския народ и една Айез Седай. Впрочем, малцина си позволяваха да разказват шеги, включващи Айез Седай. Търговката и надзорникът на стоката намерили най-обикновен камък на брега и започнали да си го продават помежду си, като неясно как всеки път излизали на печалба. После дошла и Айез Седай. Доманката убедила Айез Седай да купи простия камък за два пъти по-висока цена от тази, която току-що била платила. След което Ата-ан Миере убедил Айез Седай да купи същия камък от него, и то два пъти по-скъпо. Само шега, но показваше в какво вярват хората. Може би по-старите Сестри все пак нямаше да се справят по-добре в пазарлъка с Морския народ.

Авиенда пристъпи до самия ръб на каменната площадка над стръмната урва, още щом се изкачи на билото, и остана там зяпнала на север и неподвижна като статуя. След миг Елейн прецени, че не се възхищава на гледката — Авиенда просто се взираше. Тя се приближи до приятелката си.

Урвата се спускаше стъпаловидно на по петдесетина стъпки към маслиновите горички, на тесни тераси, обрасли само с рехави изсъхнали храсталаци. Пропадът не беше чак притеснителен, но едва ли можеше да се сравни с едно падане на земята от някое дърво. Странно, че като погледна надолу, Елейн се почувства леко замаяна. Авиенда сякаш изобщо не забелязваше, че стръмнината е точно пред пръстите на краката й.

— Безпокои ли те нещо? — попита я тихо Елейн.

Авиенда не откъсна зареяния си в далечината поглед.

— Аз те изложих — най-сетне отрони тя. Гласът й беше равен и кух. — Не мога да оформя един Праг както трябва и всички видяха как те посрамих. Взех някакъв си слуга за същество, изковано от Сянката, и се държах повече от глупаво. Ата-ан Миере се държат с пренебрежение към мен и гледат сърдито Айез Седай, сякаш съм някакво паленце на Айез Седай, подскачащо под техните команди. Преструвам се, че мога да накарам Сенкобежката да проговори пред теб, но на никоя Фар Дарейз Май не е позволено да разпитва пленнички преди да е навършила двадесет години от венчавката си с копието, нито дори да гледа, преди да е навършила десет. Аз съм слаба и мекушава, Елейн. Не мога повече да понеса срама си пред теб. Ако отново те изложа, ще умра.