— Един приятел повече никога не е излишен, Илиас. — Възможно ли беше Файле наистина да иска той да й вика? Той винаги беше смятал, че може да нарани някого, ако не внимава, и винаги се беше старал да обуздава гнева си. Думите можеха да раняват също тъй силно, както юмруците, грешните думи, думите, които никога не си мислил на сериозно, изтървани в мигове на яд. Трябваше да е невъзможно. Просто противоречеше на логиката. Никоя жена не би искала точно това от съпруга си, както и от никой мъж.

Зов на синигер накара Перин рязко да вдигне глава и ушите му се изопнаха. Дори острият му слух едва го долови, но миг по-късно трелата се повтори малко по-отблизо, и още по-отблизо. Илиас го изгледа с вдигната вежда; трябваше да е познал зова на птица от Граничните земи. Перин беше научил този сигнал от едни шиенарци — самият Масема бе един от тях — и бе научил на него хората си от Две реки.

— Имаме си гости — каза той на Илиас.

Появиха се скоро — четирима конници, идещи насам в лек галоп. Водеше ги Берелайн, която прекоси с плясък поточето, с Анура и Гален плътно зад нея и още една жена от едната й страна, наметната в светла пътна пелерина с качулка. Без да погледнат към Перин и Илиас, те възвиха покрай стана на майенците и дръпнаха юздите едва след като се озоваха пред голямата палатка с червените и бели ивици. Неколцина кайриенски слуги се затичаха да поемат юздите и да хванат стремената и Берелайн и спътниците й се озоваха в палатката още преди прахът от пристигането им да се слегне.

Общо взето, пристигането им предизвика доста бъркотия. Мъжете от Две реки се разбръмчаха, според Перин съвсем преждевременно. Неизбежната група млади глупци на Файле зачесаха глави, зяпнаха към палатката и възбудено забърбориха. Грейди и Нийлд също се загледаха през дърветата към палатката, като от време на време се навеждаха един към друг да си пошушнат нещо, въпреки че наблизо нямаше ни един човек, който да може да чуе какво си говорят.

— Изглежда, гостите ти не са съвсем случайни — промълви Илиас. — Внимавай с Гален. Може да ти създаде неприятности.

— Ти познаваш ли го, Илиас? Бих искал да останеш, но ако смяташ, че той може да каже на някоя от Сестрите кой си… — Перин сви рамене примирено. — Сигурно ще мога да озаптя Сеонид и Масури — поне смяташе, че ще може — но съм сигурен, че Анура ще направи каквото си поиска. — А тя пък какво ли мислеше за Масема?

— О, Бертайн Гален не познава такива като Илиас Мачира — отвърна с хитра усмивка Илиас. — Нали знаеш поговорката: „Повече глупаци познават Джак Глупака, отколкото той тях.“ Аз обаче го познавам. Не, той няма да тръгне срещу теб, нито ще те удари в гръб, но от двамата умницата е Берелайн. Тя успя да задържи Тайрен извън Майен, насъсквайки тайренците срещу иллианците още когато беше на шестнадесет години. Берелайн знае как да маневрира; Гален знае само да напада. В това е много добър, но не разбира от нищо друго и често се спира, за да премисли.

— Това сам го разбрах за двамата — промърмори Перйн. Добре поне, че Берелайн бе довела пратеничка от Алиандре. Едва ли щеше да се върне така устремно с една нова слугиня. Въпросът беше само защо отговорът на Алиандре се нуждае от пратеничка. — Илиас, май ще е най-добре сам да разбера дали новините са добри. По-късно ще поговорим за онова, което е на юг. И ще можеш да се запознаеш с Файле — добави той, преди да се обърне.

— Ямата на ориста е на юг — подвикна старецът зад гърба му, — или поне толкова близо, колкото мога да си представя под Погибелта. — На Перин му се стори, че отново чува смътен тътен откъм запад. Виж, това ако беше истина, щеше да е приятна промяна.

В палатката Бреане разнасяше сребърен поднос с купа хладка вода с розов аромат и кърпи за миене на лица и ръце и приклякаше вдървено пред всеки от влезлите. С още по-вдървени приклякания Мейгдин поднасяше тава с чаши винен пунш — направен с последните останки от сушени боровинки, ако се съдеше по мириса — докато Лини сгъваше прашната пелерина на новодошлата. Имаше нещо странно в начина, по който Файле и Берелайн, и суетящата се до тях Анура стояха от двете страни на гостенката, всички съсредоточени в нея. Някъде на средна възраст, със зелена мрежеста шапчица, прибираща тъмна коса, която стигаше почти до кръста й, жената можеше да мине за хубава, ако носът й не беше толкова дълъг. И ако не го виреше толкова. Макар да беше по-ниска и от Файле, и от Берелайн, интересно как успяваше да гледа Перин отвисоко, измервайки го с хладни очи от главата до петите. Когато срещна очите му, дори не мигна.

— Ваше величество — обяви с официален тон Берелайн веднага щом Перин се озова в палатката, — позволете да ви представя лорд Перин Айбара от Две реки, в Андор, личен приятел и пратеник на Преродения Дракон. — Дългоносата жена кимна сдържано и много хладно, а Берелайн продължи почти без да спира. — Лорд Айбара, моля поздравете с добре дошла Алиандре Марита Кигарин, кралицата на Геалдан, Благословена от Светлината, защитницата на Таренова стена, която има удоволствието да ви посрещне лично. — Гален, застанал до стената на палатката, намести превръзката на едното си око и вдигна чашата си с вино към Перин с победоносна усмивка.

Неясно защо, Файле стрелна Берелайн с присвити очи. Перин едва не зяпна. Самата Алиандре? Зачуди се дали не трябва да коленичи, но след дълга пауза се задоволи със сдържан поклон. Светлина! Никаква представа нямаше как трябва да се държи с една кралица. Особено с кралица, която сякаш му беше изникнала от ясното небе, без никаква свита и без един накит, който да я отличи. Тъмнозелената й рокля беше от най-обикновена вълна, без никакво везмо.

— След последните новини, които получих — каза Алиандре, — реших, че трябва да дойда при вас, лорд Айбара. — Гласът й беше спокоен, лицето — гладко, погледът — сдържан. И ако този поглед не беше проницателен, то Перин беше тайренски салджия. Най-добре беше да стъпва предпазливо, докато разбере накъде извива пътечката. — Вие може и да не сте чули — продължи тя, — но преди четири дни Иллиан е паднал в ръцете на Преродения Дракон, благословено да е името му в Светлината. Връчили са му Лавровата корона, макар че, както разбирам, сега тя се нарича Корона от мечове.

Файле пое чаша от подноса на Мейгдин и прошепна много тихо:

— А преди седем дни Сеанчан са завзели Ебу Дар. — Дори Мейгдин не забеляза.

Ако Перин не се беше вече окопитил, щеше наистина да зяпне. Защо Файле му го каза така, вместо да изчака да го съобщи жената, от която със сигурност го беше научила? Той повтори думите й високо, така че да ги чуят всички, С твърд глас, но това беше единственият начин да не прозвучат треперливо. И Ебу Дар значи? Светлина! И преди седем дни? Денят, в който Грейди и останалите бяха видели Единствената сила в небето. Съвпадение, може би. Но нима щеше да предпочете да са били Отстъпниците?

Анура се намръщи над чашата си и присви устни, а Берелайн го изгледа изумено. Известно им беше, че не знаеше нищо за Ебу Дар, когато бяха потеглили за Бетаал.

Алиандре само кимна, не по-малко невъзмутима от Сивата сестра.

— Изглежда, че сте забележително добре осведомен — каза тя и пристъпи към него — Съмнявам се, че първите слухове са стигнали все още до Джеанна с речния трафик. Самата аз го научих едва преди два дни. Неколцина търговци ме държат в течение на събитията. Мисля — добави тя сухо, — че се надяват да се застъпя за тях пред Пророка на лорд Дракона, ако се наложи.

Най-после той успя да долови мириса й и мнението му за нея се промени, макар и не за лошо. Външно кралицата на Геалдан беше самата хладна сдържаност, но в миризмата й се прокрадваше несигурност, примесена с жилчици страх. Не вярваше, че ако той изпитва същото, щеше да може да съхрани лицето си толкова спокойно.

— Винаги е добре човек да знае повече — отвърна й той почти разсеяно. „Светлина, трябва на всяка цена да го съобщя на Ранд!“

— В Салдеа също се намират търговци, които доставят полезни сведения — каза Файле. Явно с намек, че Перин е разбрал за Ебу Дар по същия начин. — Те, изглежда, научават какво е станало на хиляди мили още преди мълвата да е тръгнала.