Не гледаше към Перин и той разбра, че го казва колкото на Алиандре, толкова и на него. Ранд знае, искаше да му каже. И все едно, наистина нямаше начин да му го съобщи тайно. Възможно ли беше Файле наистина да иска да… Не, това бе немислимо. Изведнъж Перин осъзна, че е пропуснал нещо от думите на Алиандре, и примигна.

— Прощавай, Алиандре — каза той учтиво. — Мислех си за Ранд… за Преродения Дракон. — Разбира се, че беше немислимо!

Всички го зяпнаха, включително Лини, Мейгдин и Бреане. Очите на Алиандре се бяха разширили, а устата на Гален зейна. Перин чак тогава съобрази. Току-що беше нарекъл кралицата по име. Той си взе чаша от подноса на Мейгдин и тя се изправи от реверанса си толкова бързо, че за малко да я събори от ръката му. Перин й махна разсеяно с ръка да се отдръпне и изтри в палтото намокрената си длан. Трябваше да се съсредоточи малко, а не да оставя ума си да се рее в девет различни посоки. Все едно какво му беше казал Илиас, Файле не можеше да… Не! Съсредоточи се!

Алиандре бързо възстанови равновесието си. Всъщност тя изглеждаше най-малко изненадана от всички и мирисът й не трепна.

— Казвах, че да дойда при вас скришом ми се стори най-разумното, лорд Айбара — каза тя със същия хладен тон. — Лорд Телабин е убеден, че съм се усамотила в градините му, от които излязох през една рядко използвана пррта. Докато минавахме през града, бях прислужницата на Анура Седай. — Тя отри крайчетата на пръстите си в полата си и се изсмя късо. Дори този смях прозвуча хладен, така неуместно за онова, което долавяше носът му. — Много от собствените ми войници ме видяха, но с дръпнатата качулка на пелерината никой не ме позна.

— При тези тревожни времена това вероятно е било най-разумното — отвърна Перин предпазливо. — Но рано или късно ще трябва да се откриете. По един или друг начин. — Учтиво, но по същество, така май беше най-добре. Една кралица сигурно не би искала да си губи времето с досаден бъбривец. А и не искаше да разочарова Файле, като се държи отново като селски простак. — Но защо изобщо сте дошли? Достатъчно беше да изпратите писмо или просто да предадете своя отговор по Берелайн. Ще се обявите ли в подкрепа на Ранд, или не? Каквото и да сте решили, не се бойте, ще ви върнем в Бетаал в безопасност. — Това беше добро. Каквото и друго да я плашеше, от това, че е сама, сигурно се боеше най-много.

Файле го следеше много внимателно и скришно, отпивайки от пунша и усмихвайки се мило на Алиандре, но той засичаше насочените към него бързи стрелички на очите й. Берелайн не се преструваше и го гледаше съвсем открито с леко присвити очи. Анура беше все така напрегната и умислена. Нима всички смятаха, че отново ще се оплете?

Вместо да отговори на важния въпрос, Алиандре каза:

— Първата ми разказа много неща за вас, лорд Айбара, както и за лорд Преродения Дракон, благословено да е името му в Светлината. — Последното звучеше наизустено, добавка някаква, над която тя сякаш изобщо не се замисляше. — Не мога да го видя преди да взема решението си, така че пожелах да се видя с вас, за да мога да ви преценя. Възможно е да научиш много за един човек по хората, които е избрал да говорят от негово име. — Тя сведе глава към чашата, крято държеше, и го изгледа изпод дългите си мигли. От страна на Берелайн това щеше да мине за флирт, но Алиандре все едно че оглеждаше застанал пред нея вълк. — Видях също така и знамената ви — добави тя тихо. — Първата не ми спомена за тях.

Перин неволно се навъси. Берелайн и разказала много неща за него? Какво ли й беше казала?

— Знамената са за това, да се виждат. — Гневът придаде грубост на гласа му, и му беше нужно известно усилие, за да го потисне. Виж, Берелайн беше жената, на която наистина трябваше да се викне. — Повярвайте ми, няма никакви планове да се възражда Манедерен. — Така; тонът му беше хладен като на Алиандре. — Какво е решението ви? Ранд може да изпрати тук десет хиляди войници, сто хиляди, ако се наложи, за едно мигване на окото, или почти за толкова. — И наистина можеше да потрябва. Сеанчанците в Амадор и в Ебу Дар? Светлина, колко ли беше войската им?

Алиандре отпи от винения си пунш и отново отбягна въпроса.

— Както би трябвало да знаете, ширят се хиляди слухове и дори най-налудничавите може да излязат верни, когато Дракона е Прероден. Странници, изглежда, твърдят, че армиите на Артур Ястребовото крило са се завърнали и че самата Кула се е разцепила от бунт.

— Това са работи на Айез Седай — намеси се рязко Анура. — Не засягат никого от вас. — Берелайн я изгледа вбесено, но тя като че ли не го забеляза.

Алиандре трепна и се извърна наполовина към Сестрата. На никого нямаше да му хареса да чуе такъв тон от една Айез Седай.

— Светът се преобръща с главата надолу, лорд Айбара. Съобщиха ми дори, че айилци опустошили едно село тук, в Геалдан.

Перин изведнъж осъзна, че я тревожи нещо повече от това, че е обидила Айез Седай. Алиандре го гледаше съсредоточено и с очакване. Но на какво? На гаранции?

— Единствените айилци в Геалдан са с мен — каза той, — Сеанчанците може наистина да са потомци на Артур Ястребовото крило, но Ястребовото крило е мъртъв от хиляда години. — Помнеше Фалме също така ясно, както и Думайски кладенци, макар да се беше опитвал да го забрави. Със сигурност не можеше да има чак толкова от тях тук, та да завземат и Амадор, и Ебу Дар. Дори с техните Дамане. Балвер твърдеше, че с тях имало и тарабонска войска. — И може би ще се окуражите, ако чуете, че тези бунтовнички Айез Седай подкрепят Ранд. Най-малкото ще го направят скоро. — Това му го беше казал Ранд: че били шепа Айез Седай, които нямало къде да отидат, освен при него. Слуховете из Геалден прикачваха към тези Сестри цяла армия. Разбира се, същите тези слухове изкарваха броя на тези Айез Седай по-голям, отколкото бяха всички по целия свят, но все пак… Светлина, защо не се намереше някой, който да убеди него самия? — Защо не седнем? — каза той. — Ще отговоря на въпросите, които имате към мен, за да ви помогна да вземете решението си, но може би ще е по-добре да се разположим по-удобно. — Придърпа си един от сгъваемите столове и в последния миг се опомни да не се отпусне на него, но столът въпреки това изпращя под тежестта му.

Лини и другите две слугини се засуетиха, задърпаха столове и ги подредиха, но нито една от останалите жени не пристъпи към тях. Алиандре остана права и загледана в него, останалите гледаха нея. С изключение на Гален, който просто си наля пунш от сребърната кана.

Перин чак сега забеляза, че Файле не си беше отворила устата, откакто проговори за търговците. Колкото до Берелайн, беше й точно толкова благодарен за мълчанието, колкото че не реши да запърха с миглите си към него пред очите на кралицата, но точно в този момент малко помощ от Файле нямаше да му е излишна. Някакъв малък съвет. Светлина, та тя знаеше десет пъти по-добре от него какво трябва да се каже и да се направи точно сега.

Чудейки се дали не трябва да стане, след като всички останаха прави, той постави чашата с пунша на една от масичките и я помоли да поговори на Алиандре.

— Ако някой може да я убеди кое е най-правилното за нея решение, то това си ти — каза той. Файле му отвърна с доволна усмивка, но не отвори уста.

Изведнъж Алиандре поднесе чашата си встрани, без да поглежда, сякаш очакваше, че там ще се появи поднос. Такъв се появи тъкмо навреме, за да прихване чашата, и Мейгдин, която го държеше, промърмори нещо. Перин се надяваше, че Файле не го е чула. Файле можеше да се държи убийствено със слуги, използващи такъв език. Той понечи да стане, но Алиандре изведнъж пристъпи напред и за негово изумление коленичи изящно пред него и хвана ръцете му. Докато разбере какво прави, тя ги извърна така, че нейните длани се озоваха гръб в гръб между неговите. Стиснали толкова здраво, че сигурно я заболяха; той не беше сигурен, че няма да я оскърби, ако се дръпне.

— В името на Светлината. — заговори тя твърдо, вдигайки очи към неговите — аз, Алиандре Марита Кигарин, обричам верността си да служа на лорд Перин Айбара от Две реки, сега и завинаги, освен ако той не реши да ме освободи от този оброк по своя воля. Земите ми и тронът ми са негови и аз ги придавам към неговите владения. Заклевам се.