За миг настъпи, тишина, прекъсната единствено от ахването на Гален и приглушеното тупване на пълната му с пунш чаша на чергата.

А после Перин чу Файле, шепнеща отново толкова тихо, че само той можеше да различи думите й. „В името на Светлината, приемам оброка ти и ще защитавам теб и това, което ти принад лежи, през грохота на битката и зимния вой, и всичко, което времето може да донесе. Земите и трона на Геалдан давам на теб като на свой верен васал. В името на Светлината, приемам…“ Това трябваше да е салдейската форма за приемането на оброка. Слава на Светлината, че беше твърде съсредоточена в него, за да забележи, че Берелаин му кима енергично и го подтиква за същото. И двете изглеждаха почти сякаш го бяха очаквали! Анура обаче беше зяпнала и изглеждаше също толкова слисана като него, като риба, току-що забелязала, че водата наоколо е изчезнала.

— Защо? — попита той кротко, без да обръща внимание на отчаяното съскане на Файле и бясното ръмжене на Берелаин. „Да ме изгори дано — помисли си Перин, — та аз съм само един проклет ковач!“ Никой не се заклеваше във васална вярност на ковачи. А кралиците не се заклеваха във вярност пред никого! — Казват, че съм бил тавирен. Може да решите да го премислите само след час.

— Надявам се, че сте тавирен, милорд. — Алиандре се засмя, но някак тъжно, и стисна ръцете му още по-здраво, сякаш се боеше да не си ги издърпа. — Надявам се с цялото си сърце. Боя се, че нищо друго няма да спаси Геалдан. Почти бях стигнала до решението си, веднага щом Първата ми каза защо сте тук, а срещата ми с вас само ме убеди. Геалдан има нужда от закрила, каквато аз не мога да му осигуря, така че дългът изисква да я намеря. Вие можете да я дадете, милорд, вие и лорд Преродения Дракон, благословено да е името му в Светлината. Всъщност щях да се закълна пред него, ако той беше тук, но вие сте негов човек. Вричайки се във вас, аз също тъй се вричам нему. — Тя вдиша дълбоко и изкара от устните си още една дума: — Моля. — Сега миришеше на отчаяние и очите й блестяха уплашено.

Все пак той се поколеба. Това беше всичко, което Ранд можеше да поиска, ако не и повече, но Перин Айбара все пак беше ковач. Ковач беше! Можеше ли все още да си го казва, ако направеше това? Алиандре го гледаше отдолу умолително. Дали тавирен действаха и върху себе си, зачуди се той.

— В името на Светлината аз, Перин Айбара, приемам оброка ти… — Гърлото му пресъхна, докато привърши думите, които Файле му беше прошепнала. Вече беше твърде късно да се спре и да размисли.

Алиандре въздъхна облекчено и целуна ръцете му. Перин никога през живота си не се бе смущавал толкова. Бързо се изправи и я вдигна на крака. И осъзна, че не знае какво да прави по-нататък. Засиялата от гордост Файле беше решила да не му шепне повече. Берелайн също се усмихваше, с такова силно облекчение, изписано на лицето й, че все едно току-що я бяха издърпали от огъня.

Беше сигурен, че Анура ще проговори — Айез Седай винаги имаха много неща да кажат, особено когато им паднеше възможност да поемат командата — но Сивата сестра в този момент поднасяше чашата си на Мейгдин да й я долее. Анура го гледаше с неразгадаемо изражение, както впрочем и Мейгдин, дотолкова, че задържа каната наклонена, докато пуншът не преля и не намокри китката на Айез Седай. При което Анура се сепна и се втренчи в чашата в ръката си, сякаш беше забравила, че е там. Файле се намръщи, и Лини се намръщи още по-силно, а Мейгдин защъка да намери кърпа за ръката на Сестрата, мърморейки си отново под нос. Файле щеше да получи пристъпи, ако чуеше тези думи.

Перин разбра, че се е замотал твърде дълго, Алиандре заоблизва устни притеснено. Очакваше нещо, но какво?

— Е, след като приключихме тук, сега трябва да намеря и Пророка — каза той и трепна. Много грубо се получи. Липсваше му на него усет с благородниците, камо ли с кралици. — Предполагам, че ще искате да се върнете в Бетаал преди някой да е забелязал, че ви няма.

— Последното, което чух — каза Алиандре, — е, че Пророка на лорд Дракона се намирал в Абила. Това е едно голямо Градче в Амадиция, може би на около четиридесет левги оттук.

Перин се намръщи неволно, въпреки че побърза да го прикрие. Значи Балвер се оказа прав. Прав в едно нещо още не означаваше, че ще е прав във всичко, но може би щеше да е полезно да изслуша какво има да му каже този човек за Белите плащове. И за сеанчанците. И за това колко са тарабонците с тях.

Файле се плъзна от едната му страна, хвана го под мишница и се усмихна топло на Алиандре.

— Не вярвам, че си решил сериозно да я отпратиш веднага, сърце мое. Не и след като току-що е пристигнала. Остави ни да си поговорим тук на сянка, преди да е яхнала коня отново. Знам, че те чакат важни дела.

Той се постара да не я зяпне. Какво можеше да е по-важно от кралицата на Геалдан? Че то, с каквото и да се захванеше, никой нямаше да го остави. Ясно, искаше да си поговори с Алиандре без него. С малко късмет, по-късно може би щеше да му обясни защо и за какво. Илиас можеше да си въобразява, че познава салдейките, но Перин бе разбрал от личен опит, че само глупак би се опитал да изтръгне от жена си всичките й тайни. Или да й позволи да разбере за онези, които вече е изровил.

Излизането му несъмнено изискваше по-големи церемонии от влизането, така че той успя да сгъне прилично крак и да се поклони, като помоли Алиандре за извинение, че трябва да я остави, а тя му отвърна с дълбок реверанс, измърмори, че вече я е удостоил предостатъчно, и с това се приключи. Освен дето Перин врътна глава на Гален да го последва. Съмняваше се, че Файле ще отпрати самия него и ще иска той да остане. Какво все пак искаше да си поговорят сами?

Отвън едноокият плесна Перин по рамото толкова силно, че някой по-дребен от него щеше да залитне.

— Да ме изгори дано, за такова нещо никога не бях чувал! Вече мога да кажа, че съм видял тавирен в действие. Кажи сега, какво искаш от мен?

И сега какво да му каже?

Точно в този момент се чу някакъв шум откъм лагера на майенците, крамола някаква, толкова гръмка, че мъжете от Две реки бяха наставили и заничаха през дърветата, въпреки че кривината на хълма скриваше гледката.

— Я дай първо да видим какво става там. — отвърна Перин. Това щеше да му даде време да помисли. Например какво точно да каже на Гален, както и за още няколко неща.

Файле изчака няколко мига, след като Перин излезе, и каза на слугите, че тя и останалите могат да се обслужат сами. Мейгдин така се беше зазяпала в Алиандре, че се наложи Лини да я дръпне за ръкава, за да тръгне. С това трябваше да се оправи по-късно. Файле остави чашата си и последва трите жени до процепа на палатката, сякаш искаше да ги разкара по-бързо, но там спря.

Перин и Гален крачеха през дърветата към майенския стан. Добре. Повечето Ча Файле клечаха наблизо. Засякла погледа на Парелеан, Файле му даде знак ниско пред кръста си, така че никоя отвътре да не забележи. Бързо кръгово движение, последвано от стиснат юмрук. Тайренците и кайриенците моментално се разделиха на групи от по двама-трима и се пръснаха наоколо. Сигналите на Ча Файле не бяха толкова сложни като на Девите, но вършеха работа. Само за няколко мига рехавият пръстен на хората й обкръжи палатката, на пръв поглед съвсем случайно, заговориха си безгрижно или заиграха на котешка люлка. Но никой нямаше да се доближи тук на повече от двадесет крачки, без тя да бъде предупредена.

Този, който най-много я безпокоеше, беше Перин. Очаквала беше да се случи нещо важно още щом Алиандре се бе появила лично, макар и не чак това, което се получи, но той беше зашеметен от клетвата й. Ако вземеше да му хрумне да се върне и да се опита отново да я накара да се почувства недоволна от решението си… Ох, той наистина мислеше със сърцето си, когато трябваше да мисли с главата си. И с главата, когато трябваше да мисли със сърцето си! При тази мисъл я жегна чувство за вина.

— Странни слуги сте си намерили край пътя — промълви с насмешливо съчувствие Берелайн до нея и Файле се сепна. Не я беше чула кога се е приближила. Лини и другите две отиваха към колите и Лйни размахваше пръст на Мейгдин, Берелайн продължи да говори тихо, но закачливата нотка си остана. — Най-старата поне, изглежда, си знае задълженията, вместо само да е чувала за тях, но Анура ми казва, че най-младата била дивачка. Много слаба, твърди Анура, пренебрежимо, но дивачките винаги създават проблеми. Другите ще започнат да я одумват, ако разберат, и рано или късно тя ще избяга. Доколкото съм чувала, дивачките винаги така правят. Така става, когато си избираш слугините като бездомни псета.