— За мен са си много добри — хладно отвърна Файле. Все пак явно имаше нужда от един по-дълъг разговор с тази Лини. Дивачка? Дори да беше слаба, това можеше да се окаже полезно. — Винаги съм смятала, че ставаш за наемане на слуги. — Берелайн примигна, несигурна какво точно означаваше това, а Файле се постара да не покаже задоволството си. Извърна се и каза: — Анура, бихте ли се погрижила да ни осигурите спокойствие с една преграда за подслушвачи?

Малко вероятно изглеждаше Сеонид или Масури да намерят възможност да използват Силата за подслушване — тя очакваше Перин да избухне, когато разбере колко здраво ги държаха Мъдрите, — но пък самите Мъдри можеше да са разбрали как става. Файле беше сигурна, че Едарра и останалите изстискват от Сеонид и Масури всичко, което можеше да се научи от тях.

Сивата сестра кимна и мънистата по плитчиците й тихо издрънчаха.

— Вече е направено, лейди Файле — отвърна тя и Берелайн присви устни. Много задоволително! Какво нахалство, да се появява тук, в палатката на Файле! Заслужаваше нещо повече от това някой да застане между нея и съветничката й, но все пак — задоволително.

Детински задоволително, призна си Файле, в момент, когато трябваше да се занимае с по-съществени неща. Едва не прехапа устната си от яд. Не се съмняваше, че съпругът й я обича, но не можеше да се отнесе към Берелайн така, както тази жена заслужаваше, и това я принуждаваше да играе твърде често една игра, в която Перин се оказваше игралната дъска. И залогът, според Берелайн. Поне Перин да не се държеше понякога така, сякаш наистина можеше да се окаже залогът. Тя решително изби всичко това от главата си. Имаше да се свърши женска работа. Практичната страна на нещата.

Алиандре изгледа замислено Анура, когато се спомена за преградата — трябваше да е разбрала, че предстои сериозен разговор — но каза само:

— Съпругът ви е забележителен мъж, лейди Файле. Надявам се, че няма да се обидите, ако кажа, че зад тази грубовата външност се крие проницателен ум. След като Амадиция винаги стои на прага ни, тук в Геалдан играем Даес Дай-мар по необходимост, но не мисля, че някой досега ме е вкарвал толкова ловко и умело в танца си към взимането на едно решение, както вашият благоверен. Тук тънък намек за заплаха, там леко намръщване. Наистина, изключителен мъж.

Този път за Файле се оказа много трудно да прикрие усмивката си. Тези южняци твърде много се осланяха на Играта на Домове, а тя не смяташе, че Алиандре би оценила високо, ако разбереше, че Перин просто говори каквото му е на ума — понякога дори твърде откровено, — а хората с неискрена нагласа виждаха в откровеността му някакви сложни сметки.

— Прекарал е известно време в Кайриен — отвърна тя. Нека Алиандре да си прави каквито си иска изводи, — Сега можем да си поговорим тук откровено, предпазени от преградите на Анура Седай. Ясно е, че все още не ви се иска да се връщате в Бетаал. Вашата клетва към Перин и неговата към вас не са ли достатъчни, за да го обвържат към вас? — Някои тук, на юг, имаха странни представи какво предполага едно васалство.

Берелайн мълчаливо застана вдясно от Файле, а Анура направи същото отляво, така че Алиандре се озова лице в лице срещу трите. Файле се изненада, че държането на Айез Седай се вмести в плана й, без дори да знае какъв е — несъмнено Анура си имаше някакви свои причини и Файле беше готова най-милото си да даде, за да разбере какви са — но не се изненада, че и Берелайн го направи. Една небрежно подхвърлена насмешлива фраза можеше да провали всичко, особено за „способностите“ на Перин във Великата игра, но тя все пак беше сигурна, че такава няма да има. В известен смисъл това я дразнеше. Някога беше презирала Берелайн; сега продължаваше да я мрази, дълбоко и жарко, но презрението се беше сменило със завистливо уважение. Жената знаеше кога трябва да оставят настрани онази своя „игра“. Ако не беше Перин, Файле смяташе, че би могла дори да я хареса! За кратко, само колкото да заличи тази ужасна мисъл от главата си, тя си представи как е обръснала Брелайн до голо. Улична кранта! И все пак не беше нещо, което можеше да отклони вниманието на Файле точно сега.

Алиандре огледа всяка от жените пред себе си поред, но с нищо не показа, че е изнервена. Вдигна отново чашата си, отпи небрежно и заговори с леки въздишки и разкаяни усмивки, сякаш не придаваше на думите си чак толкова голямо значение.

— Смятам наистина да спазя клетвата си, разбира се, но вие трябва да разберете, че се надявах на повече. След като съпругът ви си отиде, аз ще остана както си бях. Може би и по-лошо, докато не пристигне по-значителна помощ от страна на лорд Дракона, благословено да е името му в Светлината. Пророка може да срине Бетаал или дори самата Джеанна, както направи със Самара, и аз няма да мога да го спра. А ако той научи по някакъв начин за моята клетва… Той твърди, че е дошъл за да ни покаже как да служим на лорд Дракона в Светлината, но той е този, който показва верния път, и не мисля, че ще остане доволен, ако разбере, че някой си е намерил друг път.

— Добре е, че ще спазите клетвата си — каза й сухо Файле. — Ако искате повече от съпруга ми, навярно и вие ще трябва да направите нещо повече. Може би ще трябва да го придружите, когато отиде на юг да се срещне с Пророка. Разбира се, сигурно бихте предпочели да вземете и войниците си, но бих ви посъветвала да не са повече от гвардейците на Първата. Дали да не седнем? — Зае стола, освободен от Перин, даде знак на Берелайн и Анура да седнат от двете й страни и едва тогава покани с жест Алиандре.

Кралицата приседна бавно, втренчила широко отворените си очи във Файле, не изнервена, а по-скоро слисана.

— Защо, в името на Светлината, трябва да го правя? — възкликна тя. — Лейди Файле, Чедата на Светлината ще използват всеки повод да разширят грабежите си в Геалдан, а крал Ейрлон може да реши също да изпрати армия на север. Това е невъзможно!

— Жената на вашия сюзерен ви моли за това, Алиандре — каза твърдо Файле.

Очите на Алиандре се разшириха още повече, колкото и да изглеждаше невъзможно. Тя погледна към Анура и срещна само невъзмутимо айезседайско спокойствие.

— Разбира се — промълви тя след пауза с кух глас. Преглътна и добави: — Разбира се, ще направя както… помолихте… милейди.

Файле прикри облекчението си зад леко одобрително кимване. Беше очаквала Алиандре да се уплаши и да се откаже. Това, че Алиандре можеше да изрече една клетва, без да знае какво означава — и че се почувства задължена да заяви, че смята да спази своята клетва! — само бе потвърдило убеждението й, че тази жена не може да бъде изоставена. Според всички сведения, Алиандре се беше оправила с Масема с цената на отстъпки. Бавни отстъпки, разбира се, с много малко възможност за избор и само когато й се беше налагало, но покорството й можеше да се превърне в навик. Върнеше ли се в Бетаал без никаква видима промяна, нямаше ли много скоро да реши да се извърти и да предупреди Масема? Беше усетила тежестта на клетвата; сега Файле можеше да пооблекчи бремето.

— Щастлива съм, че ще ни придружите — каза тя топло. И не лъжеше. — Моят съпруг не забравя онези, които му предлагат услуга. Една такава услуга би било да напишете на своите благородници, като ги уведомите, че някакъв мъж на юг е вдигнал знамето на Манедерен. — Берелайн я изгледа изненадано, а Анура благоволи да мигне веднъж.

— Милейди — отвърна притеснено Алиандре, — но половината от тях ще побързат да известят Пророка веднага щом получат такова писмо. Те са наплашени от него, а Светлината само знае какво би могъл да направи той. — Точно отговорът, на който Файле се беше надявала.

— Тъкмо поради това ще им напишете още, че сте посъбрали малко войска, за да се справите с него лично. В края на краищата, Пророка на лорд Дракона е твърде важна особа, за да обърне внимание на нещо толкова незначително.

— Много добре — промърмори Алиандре. — И така никой няма да разбере кой кой е.

Берелайн се засмя одобрително, да я изгори дано!