— Три дни — измърмори Шериам и очите й се присвиха насмешливо. — Изненадана съм, майко. Простете ми, но до вчера вие се инатяхте всеки път, когато поисках да се задържим за повече от един ден.
— Пак ми го кажи, след като поговориш с коларите и налбантите — отвърна Егвийн. — Няма да стигнем далече, ако конете почнат да мрат и фургоните да се разпадат.
— Както кажете, майко — отвърна Пазителката, не чак с покорство, но напълно съгласна.
Сега се вървеше по-лесно, отколкото през нощта, макар от време на време да се хлъзгаха. Хванали се за ръце, двете крачеха бавно. Шериам й предлагаше повече подкрепа, отколкото Егвийн имаше нужда, но го правеше дискретно. Не биваше Амирлинския трон да се изтърси по задник пред очите на петдесет Сестри и сто слуги, но не беше редно и да видят, че я крепят като инвалид.
Повечето Заседателки, който се бяха заклели на Егвийн, включително и Шериам, го бяха направили всъщност от чист страх и инстинкт за самосъхранение. Ако Съветът научеше, че са изпратили Сестри да повлияят на Айез Седай в Тар Валон, и още по-лошо — че са го премълчали пред Съвета поради боязън да няма сред Заседателките Мраколюбки, те със сигурност щяха да прекарат остатъка от живота си в наказание и като изгнанички. Така че жените, които бяха вярвали, че ще могат по някакъв начин да подмятат Егвийн като парцалена кукла, след като наложат влиянието си в Съвета, вместо това се оказаха подвластни на клетвата си да й се покоряват. Това беше изключителна рядкост, каквато не можеше да се намери дори в най-тайните исторически хроники. От Сестрите се очакваше да се покоряват на Амирлин, но да се кълнат във вярност беше съвсем друго нещо. Повечето все още бяха притеснени от това, но се подчиняваха. Малко от тях бяха толкова тежък случай като Карлиня, но Егвийн направо бе чула как зъбите на Беонин изтракаха първия път, когато видя Егвийн сред Заседателките, след като се заклеха. Морврин изглеждаше слисана всеки път, щом очите й попаднеха на Егвийн, сякаш все още не можеше да го повярва напълно, а Нисао непрекъснато се мръщеше. Аная цъкаше с език, а Миреле често потръпваше, за което си имаше и други причини освен клетвата. Но Шериам просто бе приела ролята си на Пазителката на Хрониките на Егвийн наистина, а не само на думи.
— Направи каквото можеш — промълви Егвийн успокоително. Странно, като си помислеше какъв благоговеен трепет бе изпитвала до неотдавна към Шериам и колко се беше страхувала, че може да не е удовлетворила строгите й изисквания. Колкото и странно да изглеждаше, сега, след като не беше повече Наставничка на новачките и не се опитваше да подбутва Егвийн натам, накъдето тя иска, Шериам като че ли се чувстваше по-щастлива. — Напълно разчитам на теб, Шериам. — Лицето на възрастната жена направо засия от похвалата.
Слънцето все още не се беше показало над палатките и фургоните, но лагерът общо взето вече гъмжеше. Закуската беше приключила и готвачките разчистваха с помощта на орда новачки. Девойчетата търкаха особено пъргаво котлите с пресен сняг, явно за да се позагреят. Но готвачките се движеха около тях уморено, кършеха гърбове; поспираха се да въздъхнат и да придърпат наметалата си и се взираха с помътнели очи в снега. Тръпнещи от утринния мраз слуги, навлекли всичките си дрехи, които се бяха заловили да свалят шатрите и да товарят фургоните още по тъмно, и сега се тътреха наоколо, пак вдигаха шатри, измъкваха от фургоните сандъци с покъщнина и завивки и разпрягаха запрегнатите животни. Егвийн дочу тук-там недоволно ръмжене от страна на мъже, незабелязали, че край тях минават Сестри, но повечето като че ли бяха твърде изтощени, за да могат дори да се оплачат на глас.
Повечето Айез Седай, чиито палатки бяха вдигнати, се бяха прибрали вътре, но доста стояха все още навън и даваха наставления на работниците, а други бързаха по утъпканите пътечки по своите си работи. За разлика от всички останали, външно те показваха толкова малко умора, колкото Стражниците, които странно как имаха вид на хора, напълно отспали си и отпочинали за този чудесен пролетен ден. Егвийн подозираше, че това също е сериозен начин една Сестра да извлича сила от своя Стражник, освен всичко останало, което можеше да се направи е помощта на връзката. Щом твоят Стражник не признава пред себе си, че му е студено, че е уморен или гладен, ти също трябва да понасяш студа, умората и глада не по-зле от него.
На една от пресичащите тяхната пътечки се появи Морврин, стиснала Такима под ръка. Сигурно беше за опора, въпреки че Морврин беше достатъчно едра, за да изглежда по-ниската от нея жена още по-дребна, отколкото беше в действителност. А може би беше за да не й избяга Такима — поставеше ли си някоя цел, Морврин ставаше много упорита. Егвийн се намръщи. Напълно възможно бе Морврин да търси подходяща Заседателка за своята си Аджа, Кафявата, но според Егвийн Джаня или Ескаралд щяха да са по-подходящи. Двете се скриха зад един покрит с платнище фургон, като Морврин се наведе и заговори нещо на ухото на спътницата си. Не можеше да се разбере дали Такима я слуша внимателно.
— Има ли нещо, майко?
На премръзналото лице на Егвийн се изписа сдържана усмивка.
— Както обикновено, Шериам. Всичко си е както винаги.
Пред Кабинета на Амирлин Шериам тръгна да изпълни възложеното й от Егвийн, а Егвийн влезе вътре и завари всичко подготвено. Щеше да се изненада, ако не беше така. Селаме тъкмо поставяше подноса с чай върху писалищната маса. Яркоцветно везмо от дребни мъниста минаваше по корсажа на тънката като кука жена и по ръкавите й и с вирнатия си дълъг нос тя на пръв поглед трудно щеше да мине за слугиня, но се беше погрижила за всичко. Двата мангала, пълни с жарки въглени, бяха посмекчили мраза вътре, въпреки че повечето топлина излизаше през отвора за пушека в средата. Изсушени билки, пръснати върху въглените, придаваха приятен аромат на задържащия се вътре пушек, подносът от предната нощ беше прибран, а фенерът и лоените свещи бяха почистени и запалени. При този студ никой нямаше да остави шатрата достатъчно отворена, за да влезе светлина отвън.
Сюан също вече бе тук с куп хартия в ръце, с притеснена физиономия и петно мастило на носа. Постът на секретарка осигуряваше и на двете още едно оправдание да ги виждат, че си говорят, а и Шериам не бе имала нищо против да й отстъпи това задължение. Самата Сюан обаче често недоволстваше. За жена, която рядко беше напускала Кулата, откакто бе попаднала в нея като новачка, тя проявяваше забележителна неприязън, когато се налагаше да се заседява вътре. В момента беше жива картинка на жена, която проявява търпение и държи всички наоколо да го забележат.
Въпреки вирнатия си нос, Селаме така се заусмихва, закланя и заприкляка, че взимането на пелерината и ръкавиците на Егвийн се превърна в цяла церемония. Жената задърдори, че Майката трябвало да подвие крак, и че може би трябва да изтича да донесе някой по-дебел халат да загърне Майката, и че може би все пак трябва да остане, да не би на Майката да й потрябва още нещо, докато накрая Егвийн буквално не я избута навън. Чаят беше с вкус на мента. В такова време! Селаме беше истинска мъка; трудно можеше да се нарече вярна слугиня, но се стараеше толкова искрено, че чак се престараваше.
Но съвсем не беше време за отпускане и пиене на чай. Егвийн оправи шарфа си и зае мястото си до писалищната маса, като дръпна по навик крачето на сгъваемия си стол, да не би да падне под нея, както ставаше често. Сюан кацна на паянтовото столче от другата страна на масата, а чаят изстина. Не си говориха за плановете си или за Гарет Брин, или за надеждите си; каквото можеше да се направи засега, беше направено. Многобройни доклади и всевъзможни проблеми се бяха натрупали, докато се придвижваха и поради умората не можеха да се заемат с тях. Сега, след като се бяха спрели, трябваше да се оправят с всичко това. Разположената пред тях армия не променяше нищо.
Понякога Егвийн се чудеше как се намира толкова много хартия, след като всичко останало беше в оскъдица. Докладите, които й връчи Сюан, описваха в подробности недостига на необходимите за лагера неща и почти нищо друго. И не само онези, за които бе споменала Шериам, но и въглища, пирони и желязо за налбантите и дърводелците, поправящи колите и фургоните, кожа и насмолена връв за сарачите, масло за лампите и лой за свещи, и стотици още неща, дори сапун. А това, което не се беше изчерпало, се бе износило — от обувки до палатки, всичко — описано с едрия почерк на Сюан, който ставаше толкова по-ръбат, колкото по-належаща беше нуждата, която описваше. Отчетът й за оставащите в хазната жълтици сякаш беше надраскан върху хартията с гняв. И нищичко не можеше да се направи.
