— Какво ми говориш? Старая се да следвам Клетвите, Сюан, след като толкова здраво сме обвързани с тях — засега, — но Клетвите няма да ни помогнат срещу Сеанчан. Ако ще трябва Сестрите да чакат да се застраши живота им, преди да отвърнат на удара с удар, ще бъде само въпрос на време, преди всички да загинем или да ни окаишат. — За миг сякаш усети физически онзи ай-дам около гърлото си, превръщащ я в жалко псе, вързано на каишка. Добре обучено и покорно псе. Сега изпита благодарност, че е тъмно, за да не види Сюан как се е разтреперала.

— Не ме гледай така, Сюан. — По-лесно й беше да е сърдита, отколкото изплашена. Лесно бе да прикрие страха си зад маската на гнева. Никога повече нямаше да позволи да я окайшат! — Ти самата се възползва докрай, откакто се оказа освободена от Клетвите. Ако не беше лъгала толкова нагло, всички ние сега щяхме да сме си в Салидар, без никаква войска, и да чакаме да стане някакво чудо. Е, ти поне. Мен изобщо нямаше да ме изберат за Амирлин, ако не беше ттвоята лъжа за Логаин и Червените. Елайда щеше да властва неоспоримо и след година никой нямаше да помни как е узурпирала Амирлинския трон. Виж, тя със сигурност щеше да унищожи Кулата. Знаеш колко грешни са възгледите й за Ранд. Не бих се изненадала, ако се бе опитала вече да го плени, стига вниманието и да не беше ангажирано с нас. Е, може би не чак да го плени, но нещо такова. До този момент Айез Седай най-вероятно щяха да се бият с Аша’ман, нищо, че ни чака Тармон Гай’дон.

— Лъгала съм тогава, когато ми се е струвало необходимо — въздъхна Сюан. — Когато е изглеждало полезно. — Раменете й бяха хлътнали, сякаш изповядваше грехове, които не смееше да признае дори пред себе си. — Понякога ми се струва, че ми става твърде лесно да реша, че е наложително и полезно. Лъгала съм почти всички. Освен теб. Но не мисли, че не ми е хрумвало. Да те подведа към някое решение или да те отклоня от друго. И ме е спирало не толкова желанието да опазя доверието ти. — Сюан протегна умолително ръка в тъмното. — Светлината ми е свидетел какво значи за мен твоето приятелство и доверие, но не беше това. Не беше и съзнанието, че щеше да ми съдереш кожата, или просто да ме прогониш, ако го разбереш. Просто осъзнах, че трябва поне пред някого да спазя Клетвите, иначе ще се унищожа напълно. Така че пред теб не лъжа, нито пред Гарет Брин, каквото и да ми струва. И, майко, готова съм да изрека отново, колкото може по-скоро, Трите клетви над Клетвената палка.

— Но защо? — попита тихо Егвийн. На Сюан й е хрумвало да я лъже? За такова нещо наистина щеше да й съдере кожата. Но ядът й бе отшумял. — Не оправдавам лъжите, Сюан. Просто понякога е много необходимо. — Времето, прекарано при айилците, пробяга като светкавица в ума й. — Стига, разбира се, човек да е готов да си плати цената. Виждала съм Сестри да се наказват и за по-дребни неща. Ти си една от първите Айез Седай от нова порода, Сюан, свободна и необвързана. Вярвам ти, щом казваш, че няма да ме излъжеш. — Нито лорд Брин. Това пък беше много странно. — Защо трябва да се отказваш от свободата си?

— Да се отказвам ли? — изсмя се Сюан. — От нищо няма да се отказвам. — Изправи гръб и гласът й започна да набира сила, а после — и страст. — Клетвите са това, което ни правят нещо много повече от група жени, месещи се в световните дела. Или седем групи. Или петдесет. Клетвите ни държат свързани в едно цяло, публично заявената система от убеждения, които обвързват и задължават всички ни, една-единствена нишка, преминаваща през всяка Сестра, жива или мъртва, чак до най-първата, положила ръцете си върху Клетвената палка. Те са това, което ни прави Айез Седай, а не сайдар. Всяка дивачка може да прелива. Хората могат да гледат на това, което казваме, от шест различни ъгъла, но когато една Сестра каже: „Това е така“, те знаят, че е вярно, и вярват. Заради Клетвите. Заради Клетвите никоя кралица не се бои, че Сестрите ще съсипят градовете й. И най-опасният злодей знае, че животът му е в безопасност пред една Сестра, освен ако не се опита да й навреди. О, Белите плащове ги наричат лъжи и някои хора имат странни представи за това, което влекат след себе си Клетвите, но твърде малко са местата, където Айез Седай не могат да стъпят и да бъдат чути, тъкмо поради Клетвите. Трите клетви провъзгласят това, което означава да си Айез Седай, те са сърцевината на това да си Айез Седай. Захвърлиш ли това на сметището, и ще се превърнем в пясък, който приливът ще отнесе. Да се отказвам? Аз само ще спечеля.

Егвийн се намръщи.

— А Сеанчан? — „На това да си Айез Седай.“ Още от деня, в който се бе озовала в Тар Валон, тя се бе трудила упорито, за да стане Айез Седай, но никога не се беше замисляла какво всъщност прави от една жена Айез Седай.

Сюан отново се засмя, макар този път малко кисело и уморено. Тя поклати глава и, тъмнина или не, наистина изглеждаше уморена.

— Не знам, майко. Светлината дано да ми е на помощ, не знам. Но ние преживяхме и Тролокските войни, и Белите плащове, и Артур Ястребовото крило, и всичко помежду им. Можем да измислим начин да се справим и с тези сеанчанци. Без да се самоунищожим.

Егвийн не беше толкова сигурна. Много от Сестрите в лагера смятаха сеанчанците за такава опасност, че обсадата на Елайда може да почака. Сякаш отлагането нямаше да циментира Елайда на Амирлинския трон. Много други си въобразяваха, че простото обединение на Бялата кула отново, на каквато и да е цена, ще накара сеанчанците да изчезнат. Такова оцеляване обаче губеше част от своята привлекателност, след като щеше да е оцеляване на каишка, а каишката на Елайда нямаше да е по-дълга от тази на Сеанчан. Какво било да си Айез Седай.

— Не е нужно да се държи Гарет Брин на ръка разстояние — каза неочаквано Сюан. — Вярно, че този човек е жива скръб. Макар да не съм го наказвала с лъжи, и жив да го одерат ще му е малко. Някой ден ще почна да го бия през ушите, всяка сутрин и по два пъти вечер, просто така, но можете да му казвате всичко. Само ще е от полза, ако разбира какво замисляте. На вас той вярва най-искрено и стомахът му е стегнат на възел от грижи дали знаете какво правите. Не го издава, но го виждам.

Изведнъж няколко късчета изщракаха в ума на Егвийн — късчета като от главоблъсканица. Смайващи късчета. Сюан го обичаше! Нищо друго не можеше да обясни поведението й. Всичко, което знаеше за тях двамата, изведнъж промени облика си. И не непременно към по-добро. Една влюбена губеше ума си, щом любимият й е до нея. Тя самата го знаеше много добре. Къде ли беше Гавин? Добре ли беше? Топло ли му беше? Стига толкова. Беше прекалено, предвид това, което беше длъжна да каже. Постара се да вложи в гласа си всичко, което се полагаше на истинска Амирлин — увереност и власт.

— Можеш да пердашиш лорд Брин през ушите или да спиш с него, Сюан, но ще внимаваш с него. Да не си си позволила да изтървеш пред него неща, който все още не бива да знае. Разбра ли ме?

Сюан се вкочани.

— Нямам навик да плющя с езика си като с раздрано платно, майко — отвърна тя разгорещено.

— Много се радвам да го чуя, Сюан. — Въпреки че външно разликата им не изглеждаше повече от няколко години, Сюан беше достатъчно възрастна, за да й бъде майка, й все пак в този момент Егвийн имаше чувството, че са си разменили възрастите. Може би за пръв път в живота си Сюан трябваше да се оправи с един мъж не като Айез Седай, а като жена. „Няколко години си въобразявах, че съм влюбена в Ранд — помисли си Егвийн кисело, — няколко месеца увесвах нос заради Гавин, и ето ти, че знам всичко.“

— Мисля, че тук приключихме — продължи тя и хвана Сюан под ръка. — Почти. Хайде.

Платнените стени на шатрата изглеждаха жалка защита, но когато пристъпиха навън, зъбите на зимата я захапаха отново. Лунната светлина беше достатъчно ярка, за да чете човек под нея, отразена и от снега, но сиянието й беше мразовито. Брин беше изчезнал, все едно че изобщо не бе идвал. Леане се появи само колкото да им съобщи, че не е видяла никого, загърнала крехката си фигура в пластове вълна, и бързо се отдалечи, озъртайки се. Никой не знаеше за връзката между Леане и Егвийн и всички си мислеха, че омразата между Леане и Сюан е на ръба на кинжала.