Под нозете на Файле изпука съчка и главите им се извърнаха рязко. Таланвор скочи, наполовина измъкнал меча си, преди да я познае. По-нащрек бяха от мъжете на Две реки зад гърба й. В миг всички се втренчиха в нея. После Мейгдин се изправи изящно и направи дълбок реверанс, а останалите припряно последваха примера й с различна степен на умение. Само Мейгдин и Балвер сякаш изглеждаха спокойни.
— Продължавайте си — каза им кротко Файле. — Но не се заседявайте много, че утре ни чака много работа. — Тя ги подмина, но когато погледна през рамо, те все още стояха прави и се взираха в нея. Пътуванията им, изглежда, ги бяха наплашили като зайци, оглеждащи се да не ги сгащи лисица. Файле се зачуди как ли щяха да се приспособят. Следващите няколко седмици трябваше с това да се занимава — да ги научи на своите си привички, да опознае техните. Едното беше не по-малко важно от другото за доброто поддържане на домакинството. Трябваше да намери време.
Тези хора не се задържаха дълго в ума й. Скоро се озова оттатък колите, недалече от границата на лагера, където мъжете на Две реки щяха зорко да следят от клоните на дърветата. Нищо по-голямо от горска мишка нямаше да може да мине незабелязано — даже някои от Девите идваха забелязвани понякога, — но следяха да не би някой да се опита да се промъкне вътре. И не и онези, които имаха право да са тук. На една полянка, обляна от лунна светлина, я чакаха хората й.
Някои от мъжете се поклониха, а Парелеан за малко да се смъкне на коляно, преди да се спре. Няколко жени приклекнаха по навик, което беше смешно в мъжките им дрехи, а после сведоха очи или помръднаха смутени, като се усетиха какво са направили. Дворцовите навици у тях бяха вродени, въпреки че упорито се стараеха да усвоят айилските нрави. Поне това, което вярваха, че са айилски нрави. Защото понякога ужасяваха Девите с това, което вярваха. Перин ги наричаше глупаци и в известен смисъл си бяха такива, но пък й се бяха заклели във вярност, тези кайриенци и тайренци — водна клетва го наричаха, подражавайки на айилците, мъчейки се поне — и това ги правеше нейни. Помежду си бяха избрали име на своето „общество“ — Ча Файле, нокътя на соколицата; макар да бяха решили, че трябва да го пазят в тайна. Не бяха чак толкова глупави. Всъщност си бяха почти като младежите и девойките, с които тя беше отрасла.
Тези, които тя беше изпратила рано заранта, току-що се бяха върнали, тъй като жените от тази група тъкмо си сваляха роклите, които по необходимост бяха облекли през деня. Дори една жена, облечена като мъж, щеше да привлече внимание в Бетаал, да не говорим за пет. Из полянката се вихреха поли и блузи, палта, ризи и панталони. Жените се стараеха да си повярват, че не ги притеснява, че се събличат пред други, включително и мъже, след като айилките явно го правеха, но припряността и задъханото им дишане издаваха преструвката. Мъжете пристъпяха неловко от крак на крак и извръщаха глави, разкъсвани между желанието да гледат възпитано настрани и да ги наблюдават с интерес, както смятаха, че биха постъпили айилцйте. Файле се загърна още по-плътно в робата — не можеше да се облече повече, без със сигурност да разбуди Перин, но не се и престори, че й е приятно. Не беше доманка да кани слугите си в банята.
— Простете, че толкова закъсняхме, милейди Файле — рече задъхано Селанде, докато навличаше палтото си. Резкият кайриенски акцент се долавяше в гласа на нисичката жена. Не беше висока дори за кайриенка. Перчеше се обаче доста убедително, килнала дръзко глава на една страна и изпънала рамене. — Щяхме да се върнем по-бързо, но стражите на портите доста ни досадиха, докато ни пуснат.
— Досадиха ли ви? — възкликна Файле. Защо само не можа тя да отиде и да види всичко със собствените си очи? Да беше пратил Перин нея вместо оная фръцла. Не, за Берелайн не биваше да мисли. Перин не беше виновен. Това си го повтаряше по двадесет пъти на ден, като молитва. Но защо беше толкова сляп този човек? — Как ви досадиха? — Вдиша притеснено. Неприятностите със собствения й съпруг не биваше да влияят на тона й, когато говореше с васалите си.
— Нищо особено, милейди. — Селанде закопча колана с меча си. — Пуснаха едни с фургони пред нас, без изобщо да му мислят, но се притесниха да пуснат безпомощни жени навън в нощта. — Няколко от жените се разсмяха. Петимата мъже, които бяха отишли в Бетаал, се размърдаха раздразнени, несъмнено защото ги бяха взели за недостатъчна закрила. Останалите Ча Файле се струпаха в плътен полукръг зад десетимата, загледани във Файле и заслушани внимателно. Лунните сенки заиграха по лицата им.
— Кажи ми какво видяхте — нареди Файле с по-спокоен тон. Много по-добре.
Селанде докладва най-подробно и въпреки съжалението си, че не бе могла да отиде с тях, Файле трябваше да признае, че бяха видела почти толкова, колкото можеше да пожелае. Улиците на Бетаал били безлюдни дори в най-оживените часове на деня. Хората се задържали повече в домовете си, доколкото е възможно. Малцина търговци се осмелявали да идват в тази част на Геалдан и храната от околностите едва стигала, за да се нахранят всички. Повечето градски хора изглеждали наплашени от това, което става зад градските стени, и потъвали все по-дълбоко в апатия и безнадеждност. Всички държали устите си затворени поради страх от шпионите на Пророка, както и очите си, от страх да не ги вземат за шпиони. Пророка имал силно влияние. Например, въпреки разбойническите банди, върлуващи по околните хълмове, уличните крадци били изчезнали из Бетаал. Говорело се, че наказанието на Пророка за кражба било да се отсекат ръцете на крадеца. Въпреки че това, изглежда, не важеше за собствените му следовници.
— Кралицата обикаля всеки ден из града, показва се пред хората, за да поддържа духа им — продължи Селанде, — но не мисля, че това помага много. Дошла е тук на юг, за да напомни на хората, че си имат кралица; по други места сигурно е имала по-голям успех. Личната й гвардия е придадена към стражата по стените и с нея са останали само няколко войници. Сигурно така хората се чувстват по-защитени. Докато не си отиде. За разлика от всички останали, Алиандре явно не се страхува, че Пророка ще дойде да щурмува стените. Разхожда се сама из градините на лорд Телабин сутрин и вечер и държи при себе си само няколко души, които прекарват повечето време в кухните. Всички в града изглежда са не по-малко загрижени за храната, за колко дълго ще стигне, както и заради Пророка. Честно казано, милейди, въпреки цялата стража по стените, според мен ако Масема се появи сам-самичък пред портите, ще му предадат града.
— Като нищо ще го предадат — вметна презрително Мералда. — И за милост ще молят. — Мургава и набита, Мералда беше на ръст колкото Файле, но присви глава пред навъсения поглед на Селанде и промърмори извинение. Нямаше съмнение кой предвожда Ча Файле. Самата Файле беше доволна от това, след като сами си го бяха наложили. Селанде беше най-умната от тях; освен може би Парелеан, и само Арела и Камайле бяха по-бързи от нея. А Селанде притежаваше и нещо в повече — стабилност, сякаш вече се беше натъквала на най-страшните неща в живота и оттук нататък нямаше от какво да се уплаши. Разбира се, искаше да си има белег като тези на някои от Девите. Самата Файле имаше няколко белегчета, с които всички те щяха да гордеят, но сам да си го търсиш беше идиотизъм. Добре поне, че не беше прекалено напориста в това отношение.
— Направихме карта, както поискахте, милейди — завърши най-сетне дребничката жена и изгледа предупредително Мералда. — Отзад отбелязахме и палата на лорд Телабин, макар да се боя, че не е нищо особено, само градини и конюшни.
Файле не се и опита да отгадае чертите по хартията, която тя разгъна пред очите й под лунната светлина. Жалко, че не бе отишла лично — щеше да направи карта и на вътрешността на палата. Не. Стореното — сторено, както обичаше да казва Перин. И това беше достатъчно.
— Сигурни ли сте, че никой не претърсва фургоните, напускащи града? — Дори на бледата светлина можа да забележи объркването по лицата им. Никой не се досещаше защо бе пратила неколцина от тях в Бетаал.
