Щом Перин се приближи, Ласайл скочи. Бледа нисичка жена с червени лентички, закарфичени на реверите на сетрето й, с малки златни халкички в ушите и с такъв предизвикателен поглед, че някои от мъжете на Две реки си мислеха, че може би ще й хареса да я целунат, въпреки меча й. Но точно в този момент предизвикателството й беше кораво като камък. Миг след нея се изправи и Арела, висока и мургава, с коса, срязана късо като на Дева, и с дрехи с по-малко украса и от тези на повечето мъже. За разлика от Ласайл, Арела даваше ясно да се разбере, че по-скоро псе ще целуне, отколкото мъж. Двете понечиха уж да пристъпят към палатката, колкото да се изпречат на пътя на Перин, но един мъж с квадратна брадичка и в камизола с бухнали ръкави ги сгълча рязко и те пак си седнаха. Неохотно. Колкото до това, Парелеан подпря въпросната си квадратна брадичка с палец, сякаш премисляше. Първия път, когато Перин го беше видял, носеше брада като всички тайренци, но нали айилците бради не носеха.

Перин замърмори под нос за глупостите им. Бяха станали хора на Файле до мозъка на костите си и това, че й беше съпруг, не означаваше почти нищо. Вярно, Ейрам държеше ревностно на вниманието му, но поне споделяше привързаността му към Файле. Докато влизаше, усети с гърба си втренчените погледи на младите идиоти. Файле щеше да му съдере кожата, ако разбереше, че се надява да предпазят нея от неприятности.

Палатката беше висока и просторна, с постлан на пода дебел килим с шарки на цветя и малко мебели, предимно сгъваеми, за да може да се съберат в една кола. Тежкото огледало на стойка не беше от тях. С изключение на обкованите с бронз сандъци, покрити с везани покривки и подредени по два един до друг за допълнителни маси, всичко останало беше покрито с ярка позлата, чак до умивалника и огледалото над него. Дузината светилници с огледала правеха вътрешността почти толкова ярка, колкото навън, въпреки че беше по-хладно и имаше дори два гоблена, твърде пищни за вкуса на Перин. С прекалено строги, ъглести фигури на птици и цветя, подредени в редици и под резки ъгли. Добрайн им ги беше осигурил, за да пътуват като кайриенски благородници, въпреки че Перин се бе постарал да „изгубят“ по пътя най-безвкусното. Огромното легло например — ужасна тъпотия да го мъкнеш по път. Само то беше запълвало почти цяла кола.

Файле и Мейгдин седяха сами, с чаши със сребърен обков в ръцете. Приличаха на жени, които още се проучват, външно усмихнати, но с леко присвити очи, и сякаш се вслушваха в неща, криещи се зад думите, така че човек не можеше да предвиди дали в следващия момент ще се прегърнат, или ще извадят ножове. Е, според него повечето жени нямаше да стигнат чак до ножовете, но Файле като нищо бе способна. Мейгдин изглеждаше далеч не толкова съсипана от пътя, както преди. На мозаичната масичка между тях имаше още чаши и една висока запотена сребърна кана, от която се излъчваше ментовият аромат на билков чай. Двете жени се огледаха при влизането му и за миг на лицата и на двете се изписа едно и също хладно изражение на учудване кой е решил да им се натрапи точно сега и крайно недоволство, че ги прекъсват. Файле поне набързо си го смекчи с усмивка.

— Господин Джил ми разказа за преживелиците ви, госпожо Дорлайн — каза той. — Трудни дни сте имали, но можете да сте сигурна, че тук ще сте в безопасност, докато не решите да си тръгнете. — Жената измърмори благодарност над ръбчето на чашата си, но замириса тревожно и очите й се впиха в него напрегнато, мъчейки се да го прочетат като книга.

— Мейгдин също ми разказа историята си, Перин — каза Файле, — и аз имам едно предложение за нея. Мейгдин, ти и приятелите ти сте преживели трудни месеци и както разбирам от думите ти, нищо добро не ви чака скоро. Приемете да останете на служба при мен, всички. Пак ще сте на път, но условията ще са много по-добри. Плащам добре и като господарка не се държа зле със слугите си. — Перин веднага сподели одобрението си. Щом Файле искаше да удовлетвори капризите си, приемайки безпризорни хора, той поне също искаше да им помогне. Може би все пак с него щяха да са в по-голяма безопасност, отколкото да се скитат сами в това трудно време.

Мейгдин се задави с чая и едва не изтърва чашата си. Примигна към Файле, отривайки намокрената си брадичка с поръбената с дантела ленена кърпа, и столът й леко изпращя, като се обърна да изгледа Перин от глава до пети.

— Аз… благодаря ви — най-сетне бавно отвърна тя. — Мисля, че… — Още един поглед към Перин и гласът й набра сила. — Да, благодаря ви и приемам с благодарност любезното ви предложение. Трябва да го споделя със спътниците си. — Стана, поколеба се за миг, докато оставяше чашата си на подноса, и полите й се проснаха в реверанс, достоен за кралски дворец. — Ще се постарая да ви служа добре, милейди — добави тя с равен глас. — Мога ли да се оттегля? — Файле кимна, тя приклекна и отстъпи цели две крачки заднишком, преди да се обърне. Перин се почеса по брадата. Още една, която ще му се сгъва в поклони непрекъснато.

Скоро след като платнището на входа се спусна зад Мейгдин, Файле остави чашата си и се разсмя неудържимо, тупайки с пети по килима.

— О, ако знаеш колко ми харесва тя, Перин. Какъв дух има! Обзалагам се, че щеше да ти оскубе брадата заради онези знамена, ако не бях те отървала. О, да. Дух!

Перин изсумтя. Само това му липсваше — още една жена, която да му скубе брадата.

— Обещах на господин Джил да се погрижа за тях, Файле, но… Можеш ли да познаеш какво ме помоли Лини? Поиска да оженя Мейгдин за онзи чешит Таланвор. Ей така, да ги изправя един до друг и да ги оженя, без да ги питам! Тя твърди, че го искали. — Напълни си чаша с чай и се отпусна в стола, освободен от Мейгдин, без да обръща внимание на тревожното му скърцане. — Във всеки случай тази глупост е най-малката ми грижа. Господин Джил казва, че Амадор е завзет от сеанчанците и му вярвам. Светлина! Сеанчанците!

Файле обаче затупа с пръсти горната си устна и зарея поглед нанякъде.

— Така май ще е най-добре — промълви тя умислено. — Повечето слуги се държат по-добре, когато са женени. Може би аз трябва да го уредя. И за Бреане също. Както хукна оттук да провери какво става с онзи, едрия, веднага щом си почисти лицето, подозирам, че и те отдавна е трябвало да се оженят. Така й блещукаха очите… Не бих приела слугите ми да се държат по този начин, Перин. Не ги ли оженим, ще има само сълзи, караници и цупене. А с Бреане ще е по-тежко, отколкото с него.

Перин я зяпна.

— Ти чу ли ме? — каза той бавно. — Сеанчанците са завзели Амадор! Сеанчанците, Файле!

Тя се сепна — тя май наистина мислеше за женитбата на тия жени! — а после му се усмихна насмешливо.

— Амадор все още е далече, а ако наистина ги срещнем тези сеанчанци, сигурна съм, че ще се справим с тях. В края на краищата ти дори мен научи да кацам на китката ти, нали? — Това го твърдеше самата тя, въпреки че досега не беше забелязвал подобни признаци.

— Те може да се окажат малко по-трудни от теб — отвърна той сухо и тя отново се усмихна. Миришеше на изключително доволна, странно защо. — Мисля да изпратя Трейди или Нийлд да предупредят Ранд, каквото и да каза той. — Тя поклати ядосано глава и усмивката й се изпари, но той продължи: — Ако знаех как да го намеря, щях да го направя. Трябва да има някакъв начин да му пратя вест, без никой друг да научи за нея. — Ранд беше настоял за това повече от тайната за Масема. Перин беше уж прогонен от Ранд и никой не трябваше да узнае, че между двамата е останало нещо друго, освен враждебност.

— Той го знае, Перин. Сигурна съм. Мейгдин е видяла гълъбарници из цял Амадор, а сеанчанците това явно не ги интересува. Досега всеки търговец, който върти сделки с Амадор, трябва да го е чул, а също и Бялата кула. Повярвай ми, Ранд също го знае вече. Трябва да повярваш, че той знае най-добре. Поне за това. — Не бе много уверена.

— Може би — промърмори раздразнено Перин. Той самият се стараеше да не се безпокои за здравомислието на Ранд, но самият Ранд с тази негова подозрителност караше Перин да се чувства като малко дете, нагазило в росна ливада. Колко ли вярваше Ранд дори на него? Ранд премълчаваше разни неща, кроеше планове, които не споделяше.