Всъщност много добре знаех какво искам да направя. Исках да се кача на колата, да отида до къщата му, да се промъкна под прозореца (не е като да не съм го правила и друг път) и да отворя наново едва зарасналата рана на врата му. Да оставя сладката му кръв да изпълни устата ми, докато притискам тялото си към неговото и правя любов за пръв път в живота си.

— Зоуи! — Този път той отвори очи.

Простена отново, а ръката му се стрелна към издутината в боксерките и започна да…

Отворих очи и се озовах отново в стаята си, с чело, опряно на прозореца. Дишах тежко.

Телефонът ми изпиука със сигнала за текстово съобщение. Ръцете ми трепереха, когато го отворих и прочетох:

Поех си дълбоко дъх и му отговорих с една дума, от която усетих пърхане в стомаха си.

Затворих телефона и го изключих. А после, отпращайки с усилие сцената със спящия Хийт и прясно зарасналата рана на врата му, който очевидно ме желаеше не по-малко, отколкото аз него, се преместих на леглото си. Часовникът показваше 8:27, което значи, че съм прекарала на прозореца повече от два часа! Нищо чудно, че се чувствах скована и изтръпнала. Напомних си да проверя по-подробно информацията за Отпечатването и отношенията между вампири и хора, когато следващия път отида до библиотеката (което се надявам да е скоро).

Преди да изгася лампата, се загледах в Стиви Рей. Тя беше с гръб към мен, но дълбокото й дишане ми показваше, че все още спи. Е, поне приятелите ми не знаеха в какво кръвожадно чудовище се превръщам.

Желаех Хийт.

Нуждаех се от Ерик.

Бях заинтригувана от Лорън.

Нямах и най-бегла представа как ще оправя кашата, в която се превърна животът ми.

Смачках възглавницата си на топка. Чувствах се толкова уморена, сякаш някой ме бе дрогирал. Но умът ми все още не искаше да се изключи. Когато се събудя, ще видя отново Ерик. Може би и Лорън. Ще трябва да се срещна и с Неферет. Ще трябва да проведа първия си ритуал пред група ученици, които най-вероятно ще очакват да се проваля. Освен това оставаше споменът, че срещнах призрака на Елиът да се подвизава в не особено призрачен вид. Да не споменаваме, че и поредното изчезнало момче е намерило смъртта си по начин, който сериозно предполага вампирска намеса.

Затворих очи и си наложих да се отпусна и да помисля за нещо приятно, като… като… като например колко е красив снегът.

Скоро изтощението взе връх и най-после потънах в дълбок сън.

На вратата се почука и аз се отърсих от интересен сън за снежинки с формата на котки.

— Зоуи! Стиви Рей! Ще закъснеете! — Гласът на Шоуни звучеше приглушено, но рязко, като дразнеща аларма на часовник.

— Добре, добре, идвам — измърморих аз, когато успях да се измъкна от завивките. Погледнах към часовника си, който бях забравила да навия. Все пак не сме на училище, а и аз обикновено не спя повече от осем-девет часа.

— По дяволите! Часовникът показваше 9:25. Спала съм повече от дванайсет часа!

Разтърсих Стиви Рей и хукнах към вратата.

М-м-м-ф… — измърмори тя сънено.

Открехнах вратата. Шоуни ме гледаше свирепо.

— Може да проспите целия шибан ден! Не стойте будни до толкова късно, щом не можете да ставате навреме. Рециталът на Ерик започва след половин час.

— Ох, мамка му! Съвсем забравих.

— По-добре се облечи и побързай. И сложи малко грим на това бледо лице. Няма да е зле да направиш нещо и за косата си. Гаджето ти те търси цяла сутрин.

— Добре, добре. Идвам. Може ли да те помоля с Ерин да…

Шоуни махна с ръка и ме прекъсна:

— Моля ти се. Вече сме се погрижили. Ерин е в залата и запазва места на първия ред, докато с теб си плямпаме.

— Мамо, днес не ми се ходи на училище… — измърмори Стиви Рей, очевидно насън.

— Ще побързаме. Вие само ни запазете места. — Затворих вратата и се доближих до Стиви Рей. — Хей, събуди се! — извиках аз и я разтърсих отново.

— А?

— Стиви Рей, почти десет часът е. Спали сме цяла вечност и жестоко сме закъснели.

— А?

— Просто се събуди! — изкрещях аз.

— Какв… — Тя хвърли сънен поглед към часовника и това най-сетне й подейства. — О, боже мой! Закъснели сме!

— Нали и аз това ти казвам. Ще облека нещо и ще се опитам да си придам нормален вид. Ти по-добре си вземи душ. Изглеждаш ужасно.

— Добре.

Тя се отправи към банята.

Намъкнах се в дънки и черен пуловер, след което се заех с грима и прическата си. Не мога да повярвам как ми изхвръкна от главата, че Ерик ще представя Шекспировия монолог, с който е участвал на състезанието. Дори не съм го попитала как се е представил, което е доста несериозно от моя страна, предвид, че ми е гадже. Не че си нямах други неща на главата, но все пак. Всички си мислеха, че аз съм късметлийката, на която Ерик се е спрял, след като се отърва от мрежата на Афродита. Боже, и аз си мислех, че съм късметлийка да съм с него — нещо, за което обаче не се сещах, докато пиех кръвта на Хийт или флиртувах с Лорън.

— Извинявай, че се успах, Зи — каза Стиви Рей.

Тъкмо излизаше от банята сред облак пара, вече облечена, с почти същите дрехи като мен. Явно не се беше събудила съвсем, защото изглеждаше бледа и уморена. Прозя се широко и се протегна като котка.

— Не, вината е моя. — Чувствах се зле, задето й се сопнах така преди малко. — Трябваше да се сетя да си навия часовника, след като бях спала толкова малко вчера.

Не че тя беше спала много повече. Явно и двете се нуждаехме от здрав, дълбок и продължителен сън.

— Ще съм готова след минутка. Само да си сложа спирала и гланц. Косата ми ще изсъхне от само себе си за нула време.

След пет минути бяхме навън. Нямаше време за закуска, затова хукнахме към залата. Стигнахме до местата си точно в секундата, когато светлините започнаха да примигват и стана ясно, че програмата всеки момент ще започне.

— Ерик стоеше ей там и те чакаше буквално допреди няколко секунди — каза Деймиън.

Зарадвах се, че седи до Джак. Двамата бяха симпатична двойка.

— Ядосан ли ми е?

— По-скоро объркан — намеси се Шоуни.

— И угрижен. Определено изглеждаше угрижен — добави Ерин.

Въздъхнах.

— Не му ли казахте, че съм се успала?

— Точно затова беше угрижен — обясни Шоуни.

— Разказах му за смъртта на двете момчета, които ти бяха приятели. Ерик разбра, че ти е било трудно, затова изглеждаше угрижен — обясни Деймиън.

— Ерик просто е твърде готин, за да го изпуснеш — въздъхна Шоуни.

— Същото си мисля и аз — каза Ерин.

— Но аз не… — започнах, обаче светлините угаснаха.

На сцената излезе професор Нолън и започна да говори колко е важно за един артист да получи своето обучение в класическия театър и колко престижно е състезанието по Шекспирови монолози във вампирския свят. Тя ни обясни, че всяко от двайсет и петте училища за вампири изпращат петте си най-добри артисти, което значи, че в състезанието участват сто двайсет и пет души.

— Брей, нямах представа, че Ерик се е състезавал с толкова много хора — прошепнах на Стиви Рей.

— Сигурно им е наритал задниците. Той е невероятен — прошепна ми тя в отговор. След това се прозя и се закашля.

Намръщих се. Изглеждаше ужасно скапана. Как е възможно още да е уморена!

— Извинявай — усмихна се тя засрамено.

— Тихо! — изшъткаха Близначките.

Насочих вниманието си отново към професор Нолън.

— Класирането на участниците става известно, след като се приберат по училищата си. Ще ви съобщя местата на всеки един от нашите участници, когато ги представям. Всеки от тях ще изпълни монолога, с който участва в състезанието. Не мога да ви опиша колко сме горди с всички тях. Те се справиха изключително добре.