С нечовешки усилия се въздържах от хаплив коментар. Не пиел? Готова съм да заложа и последните си спестявания, че в момента в хладилника му има стек с бира. А и мама пиеше червено вино като баба. Даже видях как й хвърли завистлив поглед, когато отпи от прекрасното вино, поднесено от Неферет. Ама не, те не пиели алкохол. Поне не и публично. Лицемери!

— Значи казвате, че Зоуи е получила татуировката си заради някакво специално деяние? — обади се баба и стисна ръката ми. — Тя ми спомена, че е станала лидер на «Дъщерите на мрака», но не разбрах как точно се е случило.

Идеше ми да потъна в земята. Само ако можеше майка ми и Джон да не научават как се е случило всичко! Например това, че бившата лидерка на «Дъщерите на мрака» призова духовете на няколко ужасно кръвожадни вампира в нощта на Хелоуин (в «Дома на нощта» този празник се нарича Самхайн, по името на келтския празник, на който границата между световете на хората и на духовете става изключително тънка). После загуби контрол над тях точно когато бившето ми гадже Хийт се домъкна, за да ме търси. Искрено ми се ще и никой изобщо да не споменава, че той дойде да ме търси, защото бях пила от кръвта му и така бях създала хипнотична връзка с него, като между вампир и жертва. А когато Афродита загуби контрол над духовете, те бяха на път да погълнат Хийт. Буквално. Още по-лошо — май имаха намерение да направят същото и с всички нас. Включително и с готиния Ерик Найт, който (не мога да повярвам!) ми е почти гадже, понеже излизахме няколко пъти през последния месец. Както и да е, тогава трябваше да направя нещо, затова набързо с Деймиън, Стиви Рей и Близначките направихме кръг, аз призовах на помощ петте елемента въздух, огън, земя, вода и дух. С тяхна помощ успях да прогоня духовете и да ги върна там, откъдето са дошли. Като се справих с тази задача, получих и татуировките си — нежни сапфирени форми, ограждащи лицето ми като дантела, нещо нечувано за новак. Получих и рунически символи, украсяващи раменете ми, каквито нито новак, нито възрастен вампир някога е имал. Тогава Афродита беше изобличена като некадърен лидер и аз заех нейното място. Да не забравяме, че освен това се подготвям за Висша жрица на богинята на вампирите, древната персонификация на Нощта — Никс.

Нито едно от тези обяснения няма да се приеме добре от прекалено религиозните ми и строги родители.

— Ами всъщност имаше малък инцидент. Смелостта и разсъдливостта на Зоуи помогнаха никой да не пострада и в същото време тя прояви дарбата си да призовава и използва енергията на петте елемента. — Усмивката на Неферет беше толкова честна, че ме изпълни с радост. — Татуировките са само външен израз на услугата, която тя извърши в името на богинята…

— Това, което изрекохте, е светотатство! — рязко я прекъсна Джон, а гласът му прозвуча едновременно снизходително и ядосано. — Обричате на опасност безсмъртната й душа!

Неферет го прикова със зеления си поглед. Не изглеждаше ядосана, напротив. Изглеждаше развеселена.

— Вие сигурно сте един от Старейшините на Вярващите?

Той си пое дълбоко въздух:

— Да, точно така. Старейшина съм.

— Тогава нека ясно да се разберем, господин Хефър. Аз не бих дошла в дома ви, нито в църквата ви, за да омаловажавам вашите вярвания, въпреки че силно се разграничавам от тях. Разбира се, не очаквам от вас да почитате това, което почитаме ние. В интерес на истината, не бих направила и най-бегъл опит да ви обърна към нашите вярвания, дори да имах подобен дълг към богинята си. Единственото, което искам от вас, е да ми отвърнете със същото уважение, което аз вече ви засвидетелствах. Когато сте на моя територия, уважавайте моите вярвания.

Джон присви очи, изпълнени с презрение. Видях как устните му треперят, докато търси подходящ отговор.

— Вашият начин на живот е греховен — обади се злобно най-сетне.

— И това го казва човек, който почита бог, заклеймяващ удоволствието, бог, отредил на жените роля на слуги и крави за разплод, въпреки че именно те са гръбнакът на вашата църква, и който постига властта си, всявайки страх и вина. — Неферет се засмя леко, но в този смях нямаше веселие. От неизказаното предупреждение в него настръхнах. — Ако сте толкова загрижен да съдите другите, може би е редно да прочистите най-напред своя собствен дом.

Джон буквално почервеня и отвори уста, за да започне обичайната си проповед за силата на своята вяра и за това колко правилни са неговите убеждения и колко погрешни са чуждите. Но Неферет го прекъсна. Тя дори не повиши тон, но гласът й бе изпълнен със силата на една Висша жрица и аз потръпнах от страх, въпреки че гневът й не беше насочен към мен.

— Имате два избора. Да идвате в «Дома на нощта» като гости в дните за посещения, което значи да се съобразявате с всички порядки и да оставите възмущението си за себе си. Или да напуснете и да не се връщате повече. Никога. Решавайте.

Последната дума отекна в ума ми с такава сила, че ми се прииска да се свия в миша дупка. Забелязах, че майка ми се е втренчила в Неферет с широко отворени очи, а лицето й е пребледняло като сняг. За разлика от нея Джон беше почервенял, а очите му бяха присвити в тънки процепчета.

— Линда! — изсъска той. — Да тръгваме!

После погледна към мен с такова отвращение, че неволно отстъпих крачка назад. И преди знаех, че не ме харесва, но досега не си давах сметка колко точно.

— Това място е точно каквото заслужаваш. С майка ти повече няма да се върнем. Оставаш тук сама.

Той се обърна и с решителна крачка се запъти към вратата. Майка ми за миг се поколеба и тогава си помислих, че сигурно ще ми каже нещо мило. Например, че съжалява, задето той се държи така, че й липсвам, че ще дойде пак да ме види, независимо какво казва Джон…

— Зоуи, не мога да повярвам в какво си се забъркала. — Тя поклати глава и както обикновено последва Джон, напускайки стаята.

— Миличка, толкова съжалявам! — Баба ме прегърна и ми зашепна успокоително. Аз ще се върна, малката ми птичка. Обещавам. Толкова се гордея с теб! — Тя ме потупа по рамото и се засмя през сълзи. — И твоите индиански предци се гордеят с теб. Чувствам го. Ти си докосната от богинята и имаш верни приятели. После погледна към Неферет и добави: — Имаш и мъдри учители. Някой ден може би ще се научиш как да простиш на майка си. Дотогава помни, че ти си дъщерята на моето сърце, у-вет-си а-ге-хут-са. Тя ме целуна. — Сега и аз трябва да тръгвам. Докарах колата ти дотук, ако ти потрябва за нещо. Налага се да се прибера с майка ти и Джон. И не забравяй, Зоуи, обичам те.

Тя ми подаде ключовете за колата.

— Аз също те обичам, бабо! — Прегърнах я и си поех дълбоко въздух, сякаш исках да вдишам толкова много от лавандуловия аромат, че да ми стигне до следващата ни среща след месец.

— Довиждане, миличка. Обаждай ми се, ако имаш възможност. — Тя ме целуна отново и си тръгна.

Гледах я как се отдалечава и не си давах сметка, че плача, докато не усетих сълзите да се стичат по бузите ми. Дори бях забравила, че Неферет е зад мен и се стреснах, когато ми подаде носна кърпичка.

— Съжалявам за всичко това, Зоуи — промълви тихо тя.

— А аз не — отвърнах и избързах носа си, преди да я погледна.

— Не исках да отпращам и майка ти.

— Не си я отпратила ти. Тя сама избра да последва Джон, както прави през последните три години. Усетих, че сълзите ми отново напират, но се постарах да ги преглътна и продължих: — Тя беше различна преди. Знам, че е глупаво, но продължавам да очаквам от нея да стане пак предишната ми майка. Само дето никога не се случва. Сякаш той е убил майка ми и е сложил в тялото й някаква непозната.

Неферет сложи ръка на рамото ми.

— Хареса ми това, което каза баба ти. Може би някой ден ще можеш да простиш на майка си.

Погледнах към вратата, през която тримата току-що бяха излезли.

— Този ден няма да е скоро.

Неферет ме потупа съчувствено по рамото.

Загледах се в нея. Бях толкова доволна, че е с мен в този момент и за милионен път ми се прииска тя да ми беше майка. Тогава си спомних какво ми разказа преди месец. Че майка й е починала, когато е била още малко момиче, а баща й я изнасилвал, докато един ден белязването й я спасило.