Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Знаеш ли, да имаш скапани родители не е оправдание за такъв гаден характер като твоя — казах след нея.

Тя се спря за миг, после се обърна. Очите й бяха присвити от злоба.

— Ти пък какво знаеш за това!?

— За твоите родителите ли? Не много. Само това, че те контролират и че майка ти е истински кошмар. Или имаш предвид за скапаните родители по принцип? За тях знам много. Живея с такива, откакто майка ми се омъжи повторно преди три години. Гадно е, но не е оправдание да бъдеш кучка.

— Пробвай не три, а осемнайсет години, и то много по-кошмарни от това, което си видяла, и тогава може да добиеш представа. Просто нищо не си видяла. — И после, също като старата Афродита, която добре познавах и не можех да понасям, тя се фръцна и си тръгна с типичната походка, включваща въртене на задника.

— Проблеми. Това момиче има сериозни проблеми.

Седнах на пейката и започнах да ровя в чантата си за мобилния телефон. Бях доволна, че винаги го нося със себе си, дори когато съм принудена да го държа с изключен звук и без вибрация. Причината си има име — Хийт. Той е почти бившето ми гадже и откакто с вече бившата ми най-добра приятелка Кайла дойдоха да ме «измъкнат от тук» (точно така се изразиха идиотите), Хийт се влюби още по-непоправимо в мен. Вината не е само негова. Аз бях тази, която опита кръвта му и започна цялата работа с Отпечатването. Както и да е. Дори когато съобщенията от него намаляха от милиони (имам предвид двайсетина) на ден до към две-три, пак предпочитам да държа звука на телефона си изключен, за да не ми досажда. Естествено, като го отворих, видях няколко пропуснати повиквания, всички от Хийт. Нямаше съобщения. Явно започваше да схваща.

Баба звучеше сънена, когато вдигна телефона, но щом позна, че съм аз, веднага се зарадва.

— О, Зоуи! Толкова е приятно да се събудя от твоя глас.

Усмихнах се:

— Липсваш ми, бабо.

— И ти ми липсваш, съкровище.

— Бабо, причината да ти се обадя е малко странна, но трябва да ми се довериш.

— Разбира се, че ти се доверявам — отвърна тя без колебание.

Тя е толкова различна от майка ми, че просто се чудя как е възможно да са роднини.

— Добре, значи днес следобед планираш да отидеш до Тулса, за да напазаруваш, нали така?

След кратко мълчание тя се засмя.

— Явно не е възможно да се скрие изненада за рождения ден от един вампир.

— Трябва да ми обещаеш нещо, бабо. Обещай ми, че никъде няма да ходиш днес. Няма да се качваш на колата. Няма да караш. Просто стой вкъщи и си почивай.

— Какво има, Зоуи? — Поколебах се за миг, защото не знаех как да й го кажа. Тогава тя, със своята вродена способност да ме разбира перфектно, продължи: — Не забравяй, че можеш да ми кажеш всичко, Зоуи. Аз ти вярвам.

Не бях забелязала, че съм затаила дъх, преди да чуя това.

— Мостът Ай-40, който се намира на река Арканзас, близо до водопада Уебър, ще се срути. Предполага се, че ти ще си там в този момент и ще загинеш. — Казах последната част тихо, почти шепнешком.

— О! О, боже! По-добре да седна.

— Бабо, добре ли си?

— Предполагам, че да, но се чувствам леко замаяна от новината. — Сигурно бе взела вестник, защото чувах как си вее с нещо. — Как разбра за това. Имаш видения ли?

— Не аз. Афродита.

— Момичето, което беше лидер на «Дъщерите на мрака»? Мислех, че вие двете не сте близки.

— Не сме. Определено не сме. Но я видях случайно, докато получаваше видението, и разбрах за какво се отнася.

— Вярваш ли на това момиче?

— Ни най-малко, но вярвам в силата й. И я видях точно по време на видението. Беше… беше сякаш е там, с теб. Беше ужасно. Тя видя как колата пропада и онези малки момчета загиват… — Затаих дъх. Внезапно осъзнах случващото се. Баба наистина можеше да загине днес.

— Чакай. Значи има и други хора в тази катастрофа?

— Да. Когато мостът се срутва, няколко коли пропадат в реката.

— А как ще ги спасим?

— Аз ще се погрижа за това. Ти само си остани вкъщи.

— Дали пък да не отида до моста, за да помогна?

— Не! Стой далече оттам. Ще се погрижа никой да не пострада. Обещавам. Но трябва да съм сигурна, че ти ще си в безопасност.

— Добре, миличка, вярвам ти. Не се притеснявай за мен. Ще бъда на сигурно място вкъщи. Ти се погрижи за каквото трябва и ако се нуждаеш от мен, обаждай се. По всяко време.

— Благодаря ти, бабо. Много те обичам.

— Аз също те обичам, у-вет-си а-ге-хут-са.

След като затворих телефона, постоях малко там, опитвайки се да се успокоя и поне да спра да треперя. Планът вече се зараждаше в главата ми и нямах никакво време за губене. Трябваше да се залавям за работа.

Десета глава

— Защо не кажем на Неферет? Тя ще оправи всичко само с няколко телефонни обаждания, като миналия месец, когато Афродита получи видение за самолетната катастрофа на летището в Денвър предложи Деймиън.

Прибрала се бях в общежитието по най-бързия начин и събрах групичката, за да им разкажа видението на Афродита.

— Тя ме накара да й обещая, че няма да казвам на Неферет. Двете са в доста кофти отношения в момента.

— Въпрос на време беше Неферет да забележи каква кучка е Афродита — каза Стиви Рей.

— Гадна крава — допълни Шоуни.

— Адска вещица — пригласяше й Ерин.

— Да, да. Няма голямо значение каква е точно. Сега се интересуваме от виденията й и хората, които трябва да спасим.

— Чух, че виденията й вече не са достоверни, защото Никс й е обърнала гръб — каза Деймиън. — Може би това е причината, поради която не иска да ходите при Неферет. Сигурно си е скалъпила цялата история и иска да ти изкара акъла, за да направиш някоя глупост, с която да те компрометира и да ти докара проблеми.

— И аз бих си помислила същото, ако не я бях видяла по време на видението. Не си измисляше, сигурна съм.

— Но дали ти казва цялата истина? — попита Стиви Рей.

Замислих се за секунда. Афродита ми беше намекнала, че може да прикрие части от виденията си пред Неферет. Какво ме караше да си мисля, че не може да ги скрие и от мен? Тогава си спомних пребледнялото й лице, силата, с която стискаше ръката ми, и паниката в гласа й, когато последва баба ми в смъртта. Побиха ме тръпки.

— Да, каза ми цялата истина. Налага се да се доверите на интуицията ми. — Погледнах приятелите си. Никой от тях не беше доволен от създалата се ситуация, но бях сигурна, че до един ми имат доверие и мога да разчитам на тях. — Така, ето какво ни предстои. Вече се обадих на баба да я предупредя да си стои вкъщи, но на моста ще има няколко други коли. Трябва да намерим начин да спасим тези хора.

— Афродита ти е казала, че шлеп се удря в моста и го събаря, нали така? — попита Деймиън. — Кимнах. — Тогава казваш, че си Неферет и се обаждаш където тя би се обадила — на някоя служба, която отговаря за транспорта по река Арканзас. Обясняваш, че една от твоите ученички е получила видение за трагедията. Хората се доверяват на Неферет, защото тя не един път е предотвратявала истински трагедии. Не биха се осмелили да не й повярват.

— Помислих си за това, но няма да стане, защото Афродита не успя да види лодката ясно. Тя даже не беше сигурна, че е шлеп. Така че изобщо не знам кого да потърся и на кого да се обадя, за да го предотвратим. А и не мога да се престоря на Неферет. Това е много нередно. Само си помислете как ще загазя. А и как да сме сигурни, че човекът, на когото ще се обадя, после няма да й звънне, за да я попита още нещо или за да й докладва как вървят нещата. Тогава адски ще загазя.

— Представям си много грозна сцена — каза Шоуни.

— Освен това Неферет ще разбере, че вещицата пак е имала видение и обещанието ти ще се прецака — добави Ерин.

— Добре, значи спирането на лодката отпада, представянето за Неферет също. Остава ни само затварянето на моста като вариант — каза Деймиън.

— И аз за това си помислих.

— Бомбена заплаха! — извика внезапно Стиви Рей.

17
{"b":"282311","o":1}