— Зоуи! — Стиви Рей сложи ръка на рамото ми. — Можеш да ни кажеш.

Усмихнах й се и ми се искаше с цялото си сърце да можех наистина да им разкажа.

— Мисля, че миналия месец видях призрака на Елизабет, а тази нощ видях Елиът — казах най-после.

Деймиън се намръщи:

— Щом си видяла духове, защо ме питаш за съживяване след отхвърляне на Промяната?

Погледнах приятеля си в очите и го излъгах най-хладнокръвно:

— Защото в това ми беше по-лесно да повярвам. Или поне така ми се струваше, преди да го кажа. Сега като го казвам, звучи налудничаво.

— Ако видя призрак, тотално ще изкукуригам — намеси се Шоуни, а Ерин веднага се съгласи с нея.

— Както с Елизабет ли беше? — попита Стиви Рей.

Поне за това не се налагаше да лъжа.

— Не. Той изглеждаше някак по-реален. Но и двамата ги видях на едно и също място — около източната стена. И на двамата очите им светеха в червено.

Шоуни потръпна.

— Няма да припарвам до тази стена, в това съм сигурна — каза Ерин.

Деймиън стоеше замислен като някой професор и почесваше брадичката си. После заключи:

— Зоуи, може би имаш още някоя дарба. Например да виждаш мъртвите новаци.

И аз щях да си помисля същото, ако не бях видяла «призракът» на Елиът да пие от кръвта на ментора ми. Все пак това беше добра теория.

— Да, може би си прав.

— Уф, надявам се да не е така! — каза Стиви Рей.

— И аз, но все пак, Деймиън, би ли проверил дали се споменава нещо такова в учебниците?

— Разбира се. Освен това ще проверя за препратки към духове на новаци.

— Благодаря ти. Оценявам го.

— Да ти кажа, имам спомен, че съм чел нещо в старогръцката история за духове на вампири, които неуморно дебнели из гробниците…

Изключих от ума си лекцията на Деймиън за древните гърци и бях доволна, че Стиви Рей и Близначките я слушат с интерес, без да разпитват мен. Не ми беше никак приятно, че трябва да ги лъжа, още повече, че самата аз исках да им разкажа всичко. Това, което видях, направо ме ужаси. Как, по дяволите, ще погледна сега Неферет в очите?

Нала потърка главата си в бузата ми още малко, накрая се успокои и легна в скута ми. Загледах се в телевизора, докато Деймиън разказваше ли, разказваше за духовете. Изведнъж осъзнах какво виждам и извиках рязко на Стиви Рей да ми подаде дистанционното. Нала се стресна, подскочи и измяука ядосано, но нямах време да я успокоявам, просто включих звука.

Даваха преглед на водещите новини от вечерната емисия.

— Не… — усетих, че треперя, а ушите ми бучаха.

— Това е потокът, който преминахме, когато отивахме към музея «Филбрук» за ритуала в нощта на Самхайн — спомни си Стиви Рей.

— Само през една улица оттук е — каза Шоуни.

— «Дъщерите на мрака» се измъкват през пролуката в източната стена най-редовно за ритуалите си — каза Ерин.

Тогава Деймиън изрече това, което всички си мислехме.

— Някой се опитва да натопи вампирите, че убиват човешки младежи.

— А може би наистина ги убиват? — изпуснах мислите си гласно и веднага съжалих.

— Защо го казваш, Зоуи? — Стиви Рей изглеждаше наистина шокирана.

— Аз… аз… не знам. Всъщност не го мисля — смънках.

— Изтрещяла си, това е — намеси се Ерин.

— Естествено, познавала си и двете момчета — каза Шоуни. — А и за капак на всичко това днес си се натъкнала на призрак.

Деймиън ме изучаваше внимателно.

— Имаше ли някакво предчувствие за Брад, преди да съобщят, че е мъртъв?

— Да… Не… — Въздъхнах. — Знаех, че е мъртъв, още щом чух, че е изчезнал.

— А дали си усетила и нещо по-специално?

Сякаш въпросът на Деймиън изкопчи от паметта ми думите на Неферет, които преди малко подслушах.

… прекалено опасно… не ти се полага повече… не е сега моментът… не разбираш от тези неща и няма да ме разпитваш…

Побиха ме тръпки, които нямаха нищо общо със студа навън.

— Нищо по-специално нямаше. Трябва да се прибера в стаята си — казах внезапно, без да мога да погледна когото и да било от тях в очите. Мразех да лъжа и се съмнявам, че щях да удържа, ако останех с тях още дълго. — Трябва да си довърша заклинанията за ритуала оправдах се неуверено. — А и почти не съм спала последната нощ. Ужасно съм уморена.

— Няма проблем, разбираме те — каза Деймиън.

Всички бяха толкова притеснени за мен, че не смеех да ги погледна. Благодарих им и тръгнах да се качвам нагоре. Бях преполовила стълбите, когато Стиви Рей ме настигна.

— Имаш ли нещо против и аз да дойда? Ужасно ме боли глава и много ми се спи. Няма да ти преча, ако ще учиш или нещо такова.

— Естествено, че няма проблем.

Погледнах я внимателно. Изглеждаше много пребледняла. Стиви Рей беше толкова чувствителна, че макар да не познаваше Крис и Брад, тези убийства много я бяха разстроили. Като прибавим към това и разказа ми за срещата с призраци, явно горкото момиче съвсем се беше шашнало.

Сложих едната си ръка през рамото й и я притиснах към себе си, като влизахме в стаята.

— Хей, всичко ще бъде наред.

— Да, знам. Просто съм уморена — усмихна се тя, но не звучеше така жизнена както обикновено.

Не си казахме почти нищо, когато обличахме пижамите си. Нала се вмъкна в стаята, скочи на леглото ми и заспа почти толкова бързо, колкото и Стиви Рей. Това беше голямо облекчение за мен, защото не се налагаше да се преструвам, че пиша заклинанията за ритуала, които вече бях написала.

Но имаше нещо друго, което трябваше да свърша, и исках да го запазя в тайна дори от най-добрата си приятелка.

Учебникът по социология за шести курс беше точно там, където го бях оставила — на лавицата над компютърното бюро. Неферет ми го даде малко след като стана ясно, че Промяната се извършва в мен по-бързо отколкото при останалите новаци. Тя искаше да ме премести директно в часовете си с шестокурсниците, но аз я убедих да не го прави. Вече съм достатъчно различна и не исках да изтъквам различията си. Така бих се почувствала пълен аутсайдер. Компромисът, на който се съгласихме, беше да чета глава по глава учебника за шести курс и да й задавам въпроси, ако има неща, които не са ми ясни.

Имах намерение да го правя, но нещата така се завъртяха («Дъщерите на мрака», срещите с Ерик, домашните в училище и какво ли още не), че изобщо не ми оставаше време да отворя учебника.

С въздишка, която показваше колко съм уморена, свалих учебника от лавицата и седнах на леглото си. Въпреки всичките ужасни неща, които ми се случиха днес, трябваше да съумея да задържа очите си отворени. Погледнах съдържанието и намерих това, което ми трябваше: Жаждата.

На тази дума отговаряше цял списък от страници, така че си отбелязах коя е първата от тях и отворих на нея. Започваше с нещо, което вече ми беше известно. С напредване на Промяната новакът започва да усеща наслада от кръвта. Пиенето на кръв преминава от нещо отвратително към нещо приятно. Новак, при когото Промяната напредва с добри темпове, може да различи миризмата на кръв отдалеч. Заради ускорения метаболизъм алкохолът и наркотиците не оказват силно въздействие на новаците, но постепенно пиенето на кръв ще засили въздействието си върху тях.

Така е. Дори кръвта на друг новак, смесена с вино, успя да ме замае. А кръвта на Хийт ми донесе невъобразима експлозия с прекрасен вкус. Прескочих няколко страници. Вече ми беше ясно, че кръвта е вкусна. Видях къде започва следващата глава и се зачетох.