— Стиви Рей, отвори очи — казах аз нежно.

С гаден, гъргорещ звук тя си пое дъх и клепачите й трепнаха. Бялото на очите й беше станало червено, розови сълзи продължаваха да се стичат по бузите й. Но погледът й попадна на свещта и тя се загледа в нея.

— Призовавам елемента земя при нас! — Гласът ми ставаше все по-твърд и уверен. — Искам да остане с това много специално момиче, Стиви Рей Джонсън, което съвсем скоро получи своята дарба. Земята е нашият дом, нашата майка. Земята е там, където всички ще се завърнем един ден. Тази нощ моля земята да утеши и приеме Стиви Рей и да направи пътуването й спокойно и приятно.

Изведнъж усетихме мирис на овощна градина и чухме чуруликането на птичките. Открои се миризмата на цъфнала ябълка, чувах жуженето на пчелите.

Устните на Стиви Рей се разтеглиха. Без да откъсва очи от свещта, тя ми прошепна:

— Вече не се страхувам, Зи.

Тогава чух да се отваря входната врата и Неферет влезе с бърза крачка. Тя отмести Деймиън и Близначките от пътя си и посегна да вземе Стиви Рей от ръцете ми.

— Не! Ние ще останем с нея. Тя се нуждае от своя елемент. Нуждае се от нас! — Гласът ми изпълни цялата зала със силата си и видях как дори Неферет отстъпи назад изненадана.

— Добре тогава — каза Висшата жрица. — И без това краят е вече близо. Помогни ми да й дадем да изпие това, ще й помогне да не усеща болка.

Посегнах да взема шишето с бяла течност от нея, когато Стиви Рей изрече:

— Няма нужда. Откакто призовахме земята, не усещам никаква болка.

— Естествено, че няма болка, детето ми. — Неферет докосна окървавената й буза. В този момент тялото й се отпусна и престана да трепери. Тогава Неферет се обърна към нас: — Някой да помогне на Зоуи да я сложи на носилката. Трябва да я занесем в болницата.

Кимнах. Със Стиви Рей все още силно стискахме ръце, когато я понесохме към болницата. По-късно забелязах, че си спомням много странни неща от пътя ни дотам. Как валеше сняг, но снежинките не ни докосваха. Всичко беше невероятно спокойно и тихо, утрото настъпваше. Аз продължавах да шепна на Стиви Рей и да й повтарям, че всичко е наред и че няма от какво да се страхува. Спомням си как тя се отпусна на носилката, а стичащата се кръв оставяше алени капки по белия сняг.

Стигнахме до болницата и оставихме носилката върху едно легло. Неферет направи знак на приятелите ми да се приближат. Деймиън все още държеше запалената зелена свещ и я остави така, че ако Стиви Рей отвори очи, да може да я види. Поех си дълбоко въздух. Все още се усещаше миризмата на градина и се чуваха птичите песни.

Стиви Рей отвори очи. Тя примига няколко пъти, изглеждаше объркана. После погледна към мен и се усмихна.

— Ще кажеш ли на мама и татко, че ги обичам?

Разбирах думите й, но гласът й беше необикновено слаб.

Разбира се — отвърнах набързо.

— Може ли да те помоля за още нещо?

— Каквото поискаш.

— Ти на практика си нямаш мама и татко, така че ще кажеш ли на моята майка, че сега ти си нейната дъщеря. Мисля, че по-малко ще се тревожа за вас, ако знам, че сте заедно.

По бузите ми започнаха да се стичат сълзи. Заподсмърчах, преди да й отговоря.

— Не се тревожи за нищо. Ще им предам.

— Добре. Мама ще ти направи чудесни шоколадови сладки. — После с усилие отвори очите си отново и погледна към Деймиън и Близначките. — Грижете се за Зоуи, не допускайте нищо да ви раздели.

— Не се тревожи — прошепна Деймиън през сълзи.

— Ще се грижим за нея и от твое име — успя да каже Шоуни.

Ерин стискаше ръката й и плачеше, но кимна в знак на съгласие.

— Добре… — Тя отново затвори очи. — Зи, мисля, че е време да си подремна малко.

— Добре, миличка — казах.

Тя отвори очи с огромни усилия и ме попита:

— Ще останеш ли с мен?

Прегърнах я по-силно.

— Никъде няма да ходя. Всички сме тук с теб.

— Добре — промълви тя.

Стиви Рей затвори очи. Пое си още няколко пъти дъх с гъргорещ звук и после усетих как напълно се отпусна в ръцете ми. Вече не дишаше. Устните й бяха леко разтворени, сякаш се усмихваше. Кръв се стичаше от устата и носа й, но не можех да я подуша. Единствената миризма, която усещах, беше миризмата на земя. И тогава със силен повей на вятъра зелената свещ загасна и моята най-добра приятелка умря.

— Зоуи, миличка, трябва да я пуснеш.

Чувах гласа на Деймиън, но не разбирах думите му, сякаш говореше на напълно непознат език.

— Зоуи, ела при нас.

Това беше Шоуни. Странно защо Ерин не й приглася. Мисълта тъкмо се оформи в главата ми, когато чух:

— Да, Зоуи, защо не дойдеш при нас?

О, ето я и Ерин.

— Тя е в шок. Говорете й спокойно и се опитайте да я убедите да пусне тялото на Стиви Рей — каза Неферет.

Тялото на Стиви Рей. Тези думи отекнаха като ехо в главата ми. Държах нещо в ръцете си. Очите ми бяха затворени и усещах студ. Не исках да ги отворя и не мислех, че някога отново ще ми бъде топло.

— Имам идея — гласът на Деймиън рикошира в ума ми като топка за тенис. — Нямаме свещи и не сме направили свещен кръг, но въпреки това Никс е тук, с нас. Можем да използваме елементите си, за да й помогнем. Аз започвам пръв.

Усетих някаква ръка да хваща моята и чух Деймиън да си мърмори нещо за призоваване на въздуха, който да издуха миризмата на смърт и отчаяние. Силен вятър се изви около мен и аз потръпнах.

— Най-добре аз да съм следващата. Изглежда, й е студено. — Това беше Шоуни.

Още някой докосна ръката ми и след няколко думи, които не разбрах напълно, почувствах топлина, сякаш стоях много близо до запалена камина.

— Мой ред е — обади се Ерин. — Призовавам водата и моля да отмие тъгата и болката от моята приятелка и бъдеща Висша жрица.

Думите й прозвучаха ясно в ума ми, но все още нямах желание да отворя очите си.

— Има още един елемент в кръга.

Изненадах се да чуя гласа на Ерик. Част от мен вече искаше да отворя очи, за да погледна към него, но другата част, по-голямата, отказваше да помръдне.

— Зоуи винаги е представлявала духа — каза Деймиън.

— Точно в момента Зоуи не може да представлява нищо, освен себе си. Нека да й помогнем малко. — Две силни ръце хванаха раменете ми. — Аз нямам дарба, но прекалено силно се вълнувам от това, което се случва на Зоуи, а тя има дарба за всичките пет елемента — каза Ерик. — Така че аз, заедно с всичките й приятели, моля елемента дух да й помогне да се събуди и да преодолее смъртта на най-добрата си приятелка.

Нещо като електрошок удари тялото ми и се върнах в съзнание. През затворените си очи виждах усмихнатото лице на Стиви Рей. Не беше така окървавено и бледо, както последния път, когато ми се усмихна. Виждах една здрава и щастлива Стиви Рей, която се отправяше към прегръдките на красива, позната жена, докато се смееше радостно.

Никс. Видях как богинята прегърна Стиви Рей.

И отворих очи.

— Зоуи! Ти се върна! — извика Деймиън.

— Зи, трябва да пуснеш Стиви Рей вече — каза ми Ерик нежно.

Преместих поглед от Деймиън към Ерик. А после към Шоуни и Ерин. Всички те бяха сложили ръцете си на мен и плачеха. Тогава разбрах какво е това, което държах. Бавно погледнах надолу.

Стиви Рей изглеждаше спокойна. Беше твърде бледа и устните й бяха почти сини, но тялото й изглеждаше отпуснато и спокойно, въпреки че беше цялото в кръв. Кръвта й не извираше вече от нея и част от мен осъзна, че миризмата й е странна. На застояло, старо. Почти като мухъл.

— Зи — каза Ерик, — трябва да я пуснеш.

Очите ми срещнаха неговите.

— Но аз й казах, че ще остана с нея. — Гласът ми прозвуча странно прегракнал.

— Така е. Ти остана с нея през цялото време. Но тя си отиде и вече няма какво да направиш.

— Моля те, Зоуи — каза Деймиън.

— Неферет трябва да я измие, за да може майка й да дойде да я види — обясни Шоуни.

— Тя не би искала нейните мама и татко да я видят цялата в кръв — каза Ерин.