— Сигурна съм. Вземи я. Ще съм заета да си мисля колко готин е Ерик, докато се концентрираш над мисълта за въздуха.

Ерик ми намигна през рамо, а Деймиън си пое дълбоко дъх и с изражение, сякаш посяга към бомба, пое свещта.

— Великолепно! Възхитително! Невероятно! — извика той, когато косата му се развя, а дрехите му заплющяха от внезапния вятър, който се изви край него. Когато отново погледна към мен, сълзи на радост се стичаха по бузите му. — Никс ми е дала дарба! На мен!

Знаех какво има предвид. Той току-що осъзна, че Никс го цени, въпреки че родителите му не го броят за човек и въпреки че повечето хора, които е срещал, му се подиграват заради сексуалната ориентация. Положих усилие да не се разплача с него.

— Да, на теб — казах нежно.

— Приятелите ти са невероятни, Зоуи. — Гласът на Неферет се понесе над възгласите на тълпата, която шумно коментираше четирите новооткрити таланта.

Висшата жрица беше застанала точно на входа на залата и се запитах от колко ли време е там. Забелязах, че с нея има и няколко учители, но те стояха в сянка и не можех да разпозная точно кои са. Спокойно, можеш да го направиш. Можеш да се изправиш лице в лице с нея. Преглътнах тежко и заставих мислите си да кръжат около приятелите ми и чудото, което току-що се случи.

— Да, приятелите ми са невероятни — съгласих се с пресилен ентусиазъм.

— Никс в своята мъдрост е решила да те бележи с невероятни възможности, каквито никой досега не е имал, и да те дари с приятели, които също са благословени с впечатляващи сили. — Тя драматично разпери ръце. — Предричам, че тази група ученици ще остане в историята. Никога досега толкова много сили не са били давани на толкова малко хора на едно и също място. — Усмивката й беше насочена към всички нас и тя наистина изглеждаше досущ като любяща майка. И аз бих била завладяна от топлината и красотата й както всички останали, ако не знаех как се е появила тънката червена линийка на ръката й. Потръпнах и заставих мислите си да стоят далеч от доказателството, че това, което видях онзи път до стената, не е било плод на въображението ми.

Тъкмо навреме, защото Неферет насочи вниманието си към мен.

— Зоуи, мисля, че сега е най-подходящият момент за представяне на идеите ти относно бъдещето на «Дъщерите и Синовете на мрака»

Отворих уста, за да обясня какво имам предвид (макар че планирах да разкажа за това, след като приключа с ритуала, за да съм доказала вече дарбите си пред старите членове на групата), но никой не ми обръщаше внимание. Всички погледи бяха насочени към Неферет, която се настани в кръга близо до Шоуни и заговори с могъщ и пленителен глас. С моите думи, за моите идеи.

— Беше доказано, че Зоуи Редбърд ще започне нова ера с лидерството си в «Дъщерите на мрака» Тя ще сформира Съвет на Префектите, съставен от седем Префекти, на които тя ще бъде ръководител. Те ще са Ерин Бейтс, Шоуни Коул, Деймиън Маслин, Стиви Рей Джонсън и Ерик Найт. Седмият член ще бъде избран от лидерската група на Афродита, за да представи моето желание за единение сред учениците.

Нейното желание? Стиснах силно зъби и се опитах да си намеря място, когато Неферет замълча, и оставих радостните възгласи на тълпата (а тя включваше Стиви Рей, Близначките, Деймиън и Джак, които се радваха като луди) да затихнат от само себе си. Брей! Изкара го така, сякаш идеята, над която се потя от седмици, е нейна!

— Съветът на Префектите ще се грижи за реда сред новите Дъщери и Синове на мрака, чиито членове трябва да следват определени идеи: да са чисти като въздуха, предани като огъня, мъдри като водата, съпричастни като земята, искрени като духа. Ако някой от членовете се провали в спазването на тези идеали, ще му бъде наложено наказание, определено от Съвета, като то може да бъде и изключване от групата.

Загледах се в лицата на присъстващите. Всички гледаха сериозно и с внимание — точно на тази реакция се надявах, когато мислех да направя това изявление след края на ритуала.

— Също така смятам, че ще бъде полезно за учениците ни да бъдат обвързани със заобикалящото ни общество. Най-малкото защото невежеството поражда страх и омраза. Затова искам «Дъщерите на мрака» да се заемат с благотворителност. След известни размисли реших дейността, на която ще се посвети организацията, да бъде в помощ на уличните и бездомните котки.

Тълпата избухна в смях, каквато беше и реакцията на Неферет, когато й споделих своите планове за това. Направо не мога да повярвам, че си присвоява всичките идеи, които й споделих на вечеря.

— Сега ще ви оставя. Това е ритуалът на Зоуи и аз съм тук, за да й засвидетелствам подкрепата си. — Тя ми отправи мила усмивка, която аз се заставих да върна. — Но най-напред имам подарък за новия Съвет на Префектите. — Тя плесна с ръце и шестима мъже, които дотогава не бях виждала, изплуваха от сенките. Всеки носеше по една голяма правоъгълна плоча, дебела поне десет сантиметра. Поставиха ги пред Неферет и отново изчезнаха в мрака. Загледах се в плочите. Изглеждаха някак мокри. Нямах представа какво е това.

Смехът на Неферет ме накара да стисна зъби отново. Само аз ли смятах, че се държи прекалено покровителствено?

— Зоуи, не мога да повярвам, че не разпознаваш собствената си идея.

— Аз… не. Не знам какво е това.

— Това са циментови плочи. Помня, че ми сподели идеята си всеки от членовете на Съвета да остави свой отпечатък, който да се запази за вечни времена. Тази вечер шестима от седмината членове на съвета ще имат възможност да го направят.

Примигах срещу нея. Чудесно. Най-после ми призна заслугата за нещо, което всъщност бе идея на Деймиън.

— Благодаря за подаръка. — А после добавих набързо: — Но идеята беше на Деймиън, не моя.

Усмивката й беше ослепителна и когато тя я отправи към Деймиън, не ми се налагаше да го погледна, за да разбера как се разтапя от удоволствие. После Неферет се обърна към всички:

— Щастлива съм, че Никс е надарила всички вас толкова щедро. Оставям ви, бъдете благословени и лека нощ.

Тя слезе от подиума невероятно грациозно и се отправи към вратата. Аз стърчах и се чувствах като пълна глупачка.

Мина цяла вечност, преди тълпата да се успокои и всички да заемат местата си за началото на ритуала. Беше ми много трудно, защото не можех да споделя силното си раздразнение. Не само защото никой няма да ме разбере, а и защото никой няма да повярва на това, което започвам да виждам — има нещо тъмно около Неферет. И защо някой да ми вярва? Аз бях просто едно момиче. Независимо какви сили ми е дала Никс, не съм от категорията на Висшата жрица. Да не говорим, че никой, освен мен не е забелязал малките парченца, които изграждат зловещата картина.

Афродита ще ме разбере и ще ми повярва. Колкото и да ми е неприятно, това беше истина.

— Зоуи, дай ми знак, когато си готова, и ще пусна музиката — подвикна Джак от ъгъла на залата, където беше цялата аудиотехника. За щастие момчето беше технически гений и му гласувах доверие да пусне музиката за ритуала.

— Добре, само секунда. Какво ще кажеш да ти кимна, когато съм готова?

— Няма проблем — усмихна се той.

Изправих се на крака и с ирония забелязах, че стоя на същото място, на което стоеше Неферет преди малко. Опитах се да прочистя съзнанието си от всякакви негативни мисли и объркването, което го изпълваше. Погледът ми се плъзна по кръга. Присъстваха доста повече хора, отколкото очаквах.

Те бяха седнали и пазеха тишина в очакване. Белите свещи изпълваха залата с ярка светлина. Видях приятелите си, заели своите места, готови да започнем ритуала. Замислих се за тях и за страхотните дарби, които получиха, и бях готова да кимна на Джак.

— Може ли да предложа услугите си?

Гласът на Лорън така ме стресна, че подскочих и изписках. Стоеше точно зад мен.

— По дяволите, Лорън! Изкара ми акъла! — изстрелях, преди да осъзная какво говоря. Но казвах истината — ужасно ме стресна.