За щастие той не коментира думите ми. Просто ми отправи протяжна и много съблазнителна усмивка.

— Мислех, че си ме видяла.

— Не, малко съм разсеяна.

— Напрегната по-скоро.

Той докосна ръката ми с жест, който може би е изглеждал невинен. Нещо като приятелска подкрепа. Но аз го почувствах като ласка, много нежна ласка. Широката му усмивка ме накара да се запитам за интуицията му. Ако притежаваше типичната за вампирите способност да чете мисли, просто щях да умра.

— Е, аз съм тук, за да ти помогна да се справиш по-леко с напрежението.

Той шегуваше ли се? Само като го видя, и си губя ума. Да се освободя от напрежението около Лорън Блейк? Няма начин.

— Наистина ли? И как мислиш да го направиш? — попитах с едва загатната игрива усмивка, защото си давах сметка, че цялата зала ни гледа, а цялата зала включваше и гаджето ми.

— Ще направя това, което правя и за Неферет.

Настъпи мълчание, в което се питах какво ли е това, което прави за Неферет. Но той не ме остави да се чудя дълго.

— Всяка Висша жрица има поет, който рецитира стихове, за да събуди присъствието на Музата, преди да пристъпи към ритуала. Днес предлагам услугите си на една много специална кандидатка за Висша жрица. Освен това мисля, че има някои недоразумения, които трябва да се изчистят.

Той сложи юмрук пред сърцето си в жест, с който засвидетелства уважение и който хората често отправят към Неферет. Но вместо като хладна и уверена Висша жрица, аз стоях неподвижно като пълен идиот. Нямах представа за какво говори. Какви недоразумения?

— Но ще ми трябва разрешението ти — продължи той. — Не искам да се натрапвам на ритуала ти.

— О, не! — Тогава осъзнах как е изтълкувал мълчанието ми и се наложи да поясня: — Имам предвид, че ни най-малко не се натрапваш и приемам помощта, която ми предлагаш. С най-голяма благодарност.

Зачудих се как изобщо съм успяла да се почувствам женствена и секси до този мъж. От усмивката му ми идваше да се разтопя в краката му.

— Чудесно. Когато си готова, просто ми дай знак и ще започна с въведението. — Той погледна към Джак, който чакаше знак от мен. — Имаш ли нещо против да поговоря с асистента ти за малка намеса в плановете ти?

— Не.

Чувствах се абсолютно нереално. Когато Лорън мина покрай мен, ръцете ни се докоснаха. Въобразявам ли си или имаше някакъв флирт между нас? Погледнах към кръга и видях, че всички ме гледат. Неохотно потърсих с очи Ерик, който стоеше зад Стиви Рей. Той се усмихна и ми намигна. Изглежда, не бе забелязал нищо нередно в поведението на Лорън спрямо мен. Преместих поглед към Шоуни и Ерин. Те следяха Лорън с жадни очи. Усетиха, че ги гледам, защото бързо откъснаха поглед от задника му и игриво повдигнаха вежди. И двете се държаха съвсем нормално.

Аз бях тази, която си въобразяваше разни неща.

— Стегни се! — изсъсках си тихо. Концентрирай се…

— Зоуи, готов съм. Започваме, когато кажеш — обади се Лорън.

Поех си дълбоко въздух и вдигнах глава.

— Готова съм!

Тъмните му очи срещнаха моите.

— Запомни, довери се на инстинктите си. Никс говори със сърцата на жриците. — И той пристъпи в кръга.

— Тази нощ е нощ на радост.

Гласът му беше не просто дълбок и изразителен, той беше заповеднически. Притежаваше същата способност като Ерик да изпълва залата с глас. Изведнъж всички притаиха дъх в очакване на следващите му думи.

— Но трябва да знаете, че радостта в тази нощ не е озарена само с щедростта на Никс, която току-що видяхте. Някои от идеите се родиха преди две нощи, когато вашата нова лидерка размишляваше за бъдещето на групата.

Признавам, че това ме изненада. Едва ли някой друг е разбрал думите му — че идеите бяха мои, а не на Неферет, но оценявах опита му да бъде коректен.

— Сега, когато празнуваме лидерството на Зоуи Редбърд и нейните идеи за бъдещето на групата, аз имам честта да открия този ритуал с една поема за радостта от новото начало, написана от моя съименник, поета Уилям Блейк.

Лорън се обърна към мен и каза с устни: Ти си, след което се обърна към Джак и му кимна да пусне музиката.

Магическият звук на «Алдебаран» на Ения изпълни залата. Разделих се с последните следи от своята нервност и започнах да се движа покрай кръга, както видях, че правеха Неферет и Афродита. И като тях, аз се движех в синхрон с музиката, като от време на време се завъртах и правех по няколко танцови стъпки. Бях много притеснена именно от тази част на ритуала. Не съм дърво, но не съм и мис Танцьорка. За щастие се оказа много по-лесно, отколкото очаквах. Избрах тази музика заради нейната ритмичност, а и защото от «Гугъл» разбрах, че Алдебаран е името на гигантска звезда. Прецених, че музика, която възхвалява звездното небе, би била много подходяща за тази нощ. Изборът беше съвсем уместен, защото имах усещането, че музиката ме носи, движи тялото ми грациозно и побеждава напрежението в мен. Когато Лорън започна да рецитира поемата, гласът му също отекваше в ритъма на музиката точно както и тялото ми. Изглеждаше, сякаш заедно създаваме магия.

Думите на поемата ме развълнуваха. И когато застанах в центъра на кръга, усетих как буквално се превръщам в същата емоция.

Възхитена от думите на поемата, аз се усмихнах на радостта от магията и мистерията, които изпълваха помещението ведно с музиката и гласа на Лорън.

Някак се синхронизирахме перфектно и поемата свърши точно когато стигнах до масата на Никс в средата на кръга. Леко задъхана, аз се обърнах към присъстващите и се усмихнах.

— Добре дошли на първия ритуал на новите Дъщери и Синове на мрака.

— Добра среща — отвърнаха всички в един глас.

Без да си давам възможност да се поколебая, аз взех запалката и с решителна крачка застанах пред Деймиън.

Въздухът е първият елемент, който се призовава, и съответно последният, който се отпраща, когато кръгът се разпуска. Усещах вълнението и нетърпението на Деймиън като физическа сила.

Усмихнах му се и заговорих. Стараех се гласът ми да изпълни залата, както правеше Неферет. Не знам доколко съм успяла, но да кажем, че бях доволна от тихата зала.

— Призовавам въздуха в нашия кръг и го моля да ни защитава с ветровете на своята проницателност!

Докоснах запалката до свещта на Деймиън и тя лумна, въпреки че с него се озовахме в средата на вихър, който развяваше косите ни и се заигра с полите на красивата ми рокля. Деймиън ми прошепна:

— Извинявай. Това е толкова ново за мен, малко ми е трудно да го контролирам.

— Напълно те разбирам — прошепнах му в отговор.

После се обърнах надясно и продължих към Шоуни, която имаше необичайно сериозно изражение, сякаш ще се явяваше на изпит по математика.

— Успокой се — опитах се да й прошепна, почти без да движа устните си.

Тя кимна едва доловимо и продължи да изглежда уплашена до смърт.

— Призовавам огъня в нашия кръг и моля да разпали пламъка на мощта и страстта, с което да ни донесе подкрепа и защита!

Поднесох запалката към свещта, която държеше Шоуни, но преди да успея да я докосна, фитилът се запали от само себе си с буен пламък.

— Опа — смънка Шоуни.

Прехапах устни, за да не се разсмея, и бързо се обърнах надясно, където Ерин стискаше здраво пред себе си синята свещ, сякаш е птичка, която може да отлети, ако не я държи здраво.