Съблякох пуловера си и го оставих на стола да изсъхне.

Стиви Рей изведнъж забеляза, че косата мие мокра, а татуировките ми са скрити нещо, за което забравих да се погрижа в бързината. По дяволите!

— Ходила ли си някъде?

— Да — отвърнах неохотно. — Не можах да заспя и отидох до търговската улица на площад «Утика», за да си купя нещо, и се сдобих с нов пуловер. Посочих към мократа чанта, която бях оставила в ъгъла.

— Трябваше да ме събудиш. Искаше ми се да дойда с теб.

Ако не изглеждаше толкова засегната, щях да разполагам с повече време, за да помисля как точно да й разкажа за срещата си с Хийт, но сега просто изстрелях:

— Налетях на бившето си гадже.

— О, Боже мой! Разкажи ми всичко! — Тя се тръшна на леглото си, а очите й светнаха.

Нала скочи от нейната възглавница върху моята, а аз взех кърпа и започнах да бърша косата си.

— Седнах в едно кафене, а той стоеше наблизо и раздаваше листовки със снимката на Брад.

— И? Какво стана, като те видя?

— Говорихме си.

Тя завъртя очи:

— Хайде, де, какво още?

— Той е спрял да пуши и да пие.

— Брей, това е голямо постижение. Ти не го ли беше зарязала точно заради пушенето и пиенето?

— Да.

— Хей, ами какво става между него и гадната Кайла?

— Каза, че не се вижда с нея, защото говори гадости по адрес на вампирите.

— Виж, бяхме прави за това, че тя е накарала ченгетата да дойдат да те разпитват.

— Така изглежда.

Стиви Рей ме гледаше изпитателно.

— Ти все още си падаш по него, нали?

— Не е толкова просто.

— Хм, всъщност е доста просто. Ако не го харесваш, просто спираш да се виждаш с него и това е — заключи приятелката ми.

— Все още го харесвам.

— Знаех си! — възкликна тя и подскочи на леглото. — Олеле, какво ще правиш с толкова гаджета, Зи?

— Идея си нямам — отвърнах отчаяно.

— Ерик се връща утре от състезанието.

— Знам. Неферет каза, че Лорън е отишъл да подкрепя участниците от нашето училище, което значи, че и двамата ще се върнат тогава. А преди малко казах на Хийт, че ще се видя с него в петък след мача им.

— Смяташ ли да кажеш на Ерик за Хийт?

— Не знам.

— А кого от двамата харесваш повече?

— Не знам.

— Ами Лорън?

— Стиви Рей! — извиках ядосано. — Не знам! — Разтърках челото си, защото главоболието ми ставаше непоносимо. Може ли да не говорим за това известно време? Поне докато си изясня малко нещата.

— Добре. Тогава да тръгваме — каза тя и задърпа ръката ми.

— Къде? — примигах аз, напълно объркана.

— Трябва да закусим и да гледаме новините.

— Затътрих се към вратата, а Нала скочи и ме последва. Стиви Рей поклати глава.

— Всичко ще изглежда много по-оптимистично, когато си хапнем.

— И пийнем кола.

Стиви Рей направи гримаса.

— Кола на закуска?

— Струва ми се, че денят е много подходящ за пиене на кола на закуска.

За щастие не се наложи да чакаме дълго. С Близначките и Стиви Рей гледахме някакво шоуто, когато точно в 15:10 предаването беше прекъснато за извънредна емисия «Новини» Хапвахме втората си порция мюсли, а аз пиех вече третата кола.

Всички бяхме впили очи в екрана, където се появи млада репортерка. Намираше се на моста, а около нея кръжаха униформени полицаи. Въздъхнах с облекчение. Мостът наистина беше затворен.

— Бомбена заплаха? Браво, много сте умни.

Думите на Афродита бяха изречени толкова тихо, а аз бях така погълната от телевизора, че ми отне няколко секунди, за да ги осмисля. Когато най-сетне го направих, се обърнах рязко към нея. Тя стоеше от дясната ми страна, малко зад Стиви Рей. Очаквах да видя на лицето й обичайната гадна усмивчица и останах изненадана, когато вместо това тя ми кимна леко, почти с уважение.

— Какво искаш? — Гласът на Стиви Рей беше извънредно рязък и ми направи впечатление как няколко момичета, които до момента изглеждаха погълнати от предаването, което гледаха, се обърнаха любопитно към нас. По изражението на Афродита разбрах, че и тя го е забелязала.

— От един бивш хладилник ли? Нищо — отвърна тя подигравателно.

Усетих как Стиви Рей замръзна след това подмятане. Знаех, че много мрази да й се напомня как се бе съгласила да играе ролята на кръвен донор за Афродита и нейната групичка по време на ритуала миналия месец, в който всичко тотално се обърка. Да бъдеш използван за «хладилник» не е повод за гордост, а да те наричат така си е направо подигравка.

— Я, адската вещица — каза Шоуни с ведър приятелски тон. — Това ми напомня — да не би лидерската групичка на «Дъщерите на мрака»…

— … които в момента сме ние, а не ти и скапаните ти приятелки… — продължи Ерин.

— … да са в търсене на нов «хладилник» за ритуала утре? — завърши Шоуни нежно.

— И ако вече не си такова лайно, единственият начин да вземеш участие в ритуала е да играеш ролята на вечерното ни меню. Дошла си, за да кандидатстваш за мястото ли?

— Защото ако си, няма да те огрее. Не те знаем къде си се завирала скоро, а не ни се занимава с гнусарки — допълни Шоуни.

— Да го духаш, кучко! — изсъска Афродита.

— А, не, това си е по твоята част.

— Аха, именно — завърши Ерин.

Стиви Рей не помръдваше и изглеждаше потисната и пребледняла. Идваше ми да ги хвана всичките и хубаво да им тресна главите една в друга.

— Достатъчно, стига! — Всички едновременно млъкнаха. Обърнах се към Афродита: — Никога повече не наричай Стиви Рей хладилник. — После казах на Близначките: — Използването на третокурсници като кръвен донор е първото нещо, което ще променя в «Дъщерите на мрака» Никой няма да играе ролята на закуска. — Аз всъщност не се развиках на Близначките, но те ме погледнаха обидено и шокирано. Въздъхнах. — Сега всички сме от една и съща страна — казах тихо, надявайки се гласът ми да не е привлякъл вниманието на момичетата в другата част на стаята. — Така че би било добре, ако спрем да се заяждаме.

— Не се заблуждавай. Не сме от една и съща страна. Не сме дори близо до нещо подобно. — Афродита се изсмя злобно и тръгна към вратата.

Гледах я как излиза и точно преди да затвори вратата от външната страна, тя ми хвърли бърз поглед и ми намигна.

Това пък какво беше? Изглеждаше закачливо, сякаш сме приятелки, които просто се шегуват. Но това беше невъзможно. Дали?

— Побиват ме тръпки от нея — каза Стиви Рей.

— Тя има проблеми — поясних аз и трите ме погледнаха така, сякаш току-що съм заявила, че Хитлер всъщност не е толкова лош. — Вижте, наистина искам новите Дъщери на мрака да бъде група, която обединява хората, а не ги разделя на враждуващи групички. — Те продължаваха да ме гледат втренчено. — Предупреждението на Афродита ми помогна да спася живота на баба си днес, както и на още няколко души.