— О, боже, правилно ли чух?

Майката на Афродита пристъпи крачка напред и аз потръпнах, защото очаквах, че отново ще я зашлеви. Но тя не го направи. Доближи се до дъщеря си и се взря в лицето й. От мястото, където стоях, двете изглеждаха плашещо еднакви.

— Никога не си позволявай да казваш, че някой заслужава нещо повече от теб. Ти си ми дъщеря и само ти заслужаваш най-доброто.

Тя прокара ръка през косата си, сякаш за да я оправи, макар че косата й изглеждаше перфектно.

— Не успяхме да убедим Неферет да ти върне лидерството, така че ще трябва да си го спечелиш сама.

— Но, мамо! Нали вече ти казах…

— Разкарай новото момиче от пътя си и Неферет ще е много по-склонна да ти върне позицията — прекъсна я баща й.

Ах, мамка му! «Новото момиче» бях аз.

— Намери начин да я злепоставиш. Накарай я да допусне грешка и се погрижи някой друг да я очерни пред Неферет. Така ще изглежда по-убедително.

Майка й го каза толкова спокойно, сякаш й даваше съвет кой тоалет да си облече. Адски кучки!

— И внимавай. Поведението ти трябва да е повече от перфектно. Може би трябва да си по-открита за виденията си, поне за известно време — посъветва я баща й.

— Но нали от години ми повтаряте да крия виденията си, защото те са източникът на моята сила!

Не можех да повярвам на ушите си! Преди месец Деймиън ми каза, че според него и някои други ученици Афродита понякога крие виденията си, но мислеха, че го прави от омраза към хората. А виденията й винаги бяха свързани с бъдещи трагедии, в които умираха хора. Споделеше ли видението си с Неферет, Висшата жрица винаги успяваше да реагира и да предотврати трагедията, спасявайки много хора. Премълчаването на виденията й бе едно от нещата, заради които отстраних Афродита от позицията й. Аз не съм жадна за власт. Дори всъщност не искам да съм лидер. Изобщо не знам какво да правя като такъв. Знаех само, че Афродита е зла и трябва да бъде спряна. Сега разбирам, че за някои от най-ужасните неща, които е правила, е била съветвана от родителите си. Явно противните й родители смятаха, че е хубаво да се пази в тайна информация, която може да спаси животи. При това баща й е кмет на Тулса! (Нищо чудно, че ми изглеждаше познат.) Всичко това беше толкова налудничаво, че ме заболя главата.

— Виденията ти не са източник на силата ти! Ти изобщо слушаш ли какво ги се говори? Казах ти, че виденията ти могат да се използват, за да се сдобиеш с власт, защото информацията винаги е власт. Източникът на твоята сила е Промяната, която се извършва в тялото ти. Чиста генетика, това е.

— Предполага се, че е дарба от богинята — изрече Афродита спокойно.

Майка й се засмя студено:

— Не ставай глупава. Ако имаше такова нещо като богиня, защо ще дава сили точно на теб? Ти си само едно глупаво дете, което прави грешки, последните ти изпълнения го доказват. Така че прояви малко разум за разнообразие. Използвай виденията си, за да си върнеш благоразположението на Неферет, но бъди по-умна този път. Нека да изглежда, сякаш наистина съжаляваш за стореното.

Едва дочух шепота на Афродита.

— Но аз наистина съжалявам…

— Ще очакваме много по-добри новини следващия месец.

— Да, майко.

— Добре, сега ни изпрати обратно до приемната зала, за да се смесим с останалите.

— Може ли да остана тук за малко? Не се чувствам много добре.

— Изключено! Какво ще си кажат хората? — възмути се майка й. — Стегни се. Ще ни придружиш до залата и ще излъчваш самоувереност. Тръгваме.

Афродита се изправи бавно, а аз толкова се уплаших да не ме видят, че побягнах с всички сили обратно по пътеката и излязох от градината.

Обмислях това, което видях, през целия път до общежитията. Мислех си, че родителите ми са кошмарни, но на фона на тези тук моите бяха поносими. Не ми се искаше да го призная, но след тази вечер напълно разбирах Афродита. Какво ли пък щях да представлявам самата аз, ако баба Редбърд не ме обичаше и подкрепяше в най-трудните ми моменти през последните три години? Аз поне имах нормална майка. Вярно, че често бе преуморена от работа, но като цяло си беше нормална през първите тринайсет от почти седемнайсетте години на живота ми. Чак след като се омъжи за Джон, се промени толкова. Така че аз имах добра майка и изключителна баба. Но какво би станало, ако нямах? Ами ако целият ми живот бе преминал така, както последните три години като аутсайдер в собственото ми семейство?

Сигурно бих станала същата като Афродита и бих допуснала родителите ми да ме командват, с отчаяната надежда някога да стана достатъчно добра, че да се гордеят с мен.

Видях Афродита със съвсем други очи и това никак не ми хареса.

— Да, Зоуи, много добре разбрах какво ми каза, но тя наистина ще ти погоди номер, за да ти отнеме лидерството в «Дъщерите на мрака» Така че не я съжалявай чак толкова — каза ми Стиви Рей.

— Знам, знам. Не съм заприпадала по нея. Само казвам, че откакто видях психарските й родители, разбирам защо е такава.

Отивахме към първия час. Всъщност тичахме. Както винаги бяхме почти закъснели. Знаех си, че не трябва да си сипвам допълнително закуска.

— А обвиняваш мен, че съм прекалено добра! — подхвърли Стиви Рей.

— Аз не съм добра, просто проявявам разбиране. И не отричам, че Афродита си е същата адска кучка.

Стиви Рей поклати глава и къдриците й се разтресоха. Тя имаше необичайно къса за учениците в «Дома на нощта» коса, защото заради Промяната косите и ноктите ни растяха необичайно бързо. Интересно защо нейната не растеше по-бързо.

— Зоуи, ти не ме слушаш!

— А?

— Казах да не сваляш гарда. Да, Афродита има кошмарни родители. Да, те я контролират и манипулират. Каквото и да е. Но тя все още е омразна, гадна и отмъстителна. Внимавай!

— Хей, не се притеснявай. Разбира се, че ще внимавам.

— Добре. Ще се видим в третия час.

— До скоро — извиках след нея. Пф, такава паника е това момиче.

Влетях в стаята и седнах до Деймиън, който само вдигна вежда и каза:

— Още една сутрин, в която си хапнала нещо допълнително?

В този момент звънецът би и Неферет влезе в стаята.

Добре, знам, че е прекалено и доста странно да продължава да ми прави впечатление колко неотразимо красива жена е Неферет, но тя сякаш имаше способността да привлича към себе си цялата светлина в помещението. Днес носеше обикновена черна рокля и ботуши, които, заклевам се, бих умряла да притежавам. Не изглеждаше точно като Никс, с която се срещнах в деня на белязването си, но притежаваше силната и самоуверена аура на богинята. Признавам си, исках да съм като нея.

Днес часът беше различен. Вместо да преподава урока (не че някога е бил скучен), ни даде да пишем есе за Горгоната, която изучавахме през последната седмица. Научих, че тя не е била чудовището, което вкаменявало хората с поглед, а прочута вампирска Висша жрица, на която богинята е дала дарбата да управлява елемента Земя, откъдето е дошъл и митът за вкаменяването. Сигурна съм, че ако една Висша жрица има такава дарба и някой я раздразни достатъчно, тя не би се поколебала да го превърне в парче гранит. А днешното ни есе беше за човешките митове и символите и скритото зад тях значение в историята за Горгоната.

Но аз бях спокойна за есето. Имах цял уикенд да се подготвя за него. Като че ли повече се притеснявах за «Дъщерите на мрака» В неделя беше Пълнолунието. От мен се очакваше да проведа ритуала. Беше ми ясно, че освен това всички очакват да направя изявление за промените, които смятам да въведа. А преди това трябва да измисля какви да бъдат тези промени. Изненадващо е, че все пак имах някаква идея, но ми трябваше помощ.

Игнорирах любопитния поглед на Деймиън, когато станах да говоря с Неферет.

— Проблем ли има, Зоуи — попита ме тя.

Не, м-м-м… да. Възможно ли е да прекарам времето до края на часа в библиотеката? — Осъзнах, че съм нервна. Бях в «Дома на нощта» само от месец и не бях сигурна как стои въпросът с извиняването от час. През това време имаше само двама ученици, които се почувстваха зле по време на урок, и те умряха. И двамата. Телата им отхвърлиха Промяната, като единият от случаите стана точно пред очите ми в часа по литература. Беше просто отвратително. Но като изключим смъртните случаи, учениците тук рядко пропускат часове. В този момент осъзнах, че Неферет може да чете мисли и кой знае какво си мисли за тъпотиите, които ми минаваха през главата. Въздъхнах. — Става дума за «Дъщерите на мрака» Имам някои нови идеи като лидер.