Литмир - Электронная Библиотека
A
A

— Зоуи? Ако не искаш да ми кажеш с какво се занимаваш, няма проблем. Наистина не искам да ти преча.

— Не, няма проблем. Поех дълбоко въздух и се концентрирах: — Съжалявам, бях се замислила дълбоко за изследването си. — Излъгах с надеждата той да не е толкова напреднал във вампирските умения (предвид, че е много млад) и да не е придобил все още способността да разбира кога го лъжат. — Искам да променя «Дъщерите на мрака». Мисля, че се нуждаят от нова основа от правила и насоки. Не просто за присъединяването, а когато си вече част от организацията, да си има конкретни правила. — Усетих, че се изчервявам. Кой знае как звуча, сигурно като пълна идиотка.

Но вместо да ми се изсмее, той като че ли ме слушаше с интерес.

— И какво си намислила?

— Ами… допадна ми начинът, по който са организирани нещата в едно училище на име «Кент» Погледни! — Кликнах на линка и прочетох: — Старшият съвет и системата на Префектите са неразделна част от живота в «Кент» Тези ученици се избират за лидери, които трябва да бъдат модел за подражание и да управляват всички аспекти на ученическия живот в училището. — Посочих с химикалката си към екрана. — Вижте, има няколко различни Префекти и те се избират всяка година с ученическо гласуване, но решаващ глас имат директорът, който в нашия случай е Неферет, и главният Префект.

— Който ще бъдеш ти — довърши той.

Усетих, че се изчервявам. Отново.

— М-да. Също така през месец май новите членове на съвета се «маркират» като потенциални кандидати за следващата година и се прави грандиозно празненство, за да се отбележи събитието. — Усмихнах се и казах по-скоро на себе си, отколкото на него: — Звучи повече като ритуал, който би допаднал на Никс. — Изричайки тези думи, вътре в себе си усетих, че съм права.

— Харесва ми — рече Лорън. — Мисля, че е много добра идея.

— Наистина ли? Не го казвате просто така?

— Трябва да запомниш едно нещо за мен. Аз никога не лъжа.

Вгледах се в очите му. Изглеждаха като бездънни езера. Беше седнал толкова близо до мен, че усещах топлината на тялото му и това ме накара да потисна тръпката на внезапно появилото се забранено желание.

— В такъв случай ви благодаря. — Почувствах се малко по-смела и продължих: — Искам «Дъщерите на мрака» да бъде нещо повече от обикновена социална група. Искам да налага стандартите да се постъпва правилно. Струва ми се, че всеки от нас трябва да се закълне в нещо като кодекс — да приеме пет идеи, представляващи петте елемента.

Той повдигна вежди.

— Какво имаш предвид?

— Дъщерите и Синовете на мрака трябва да се закълнат, че ще бъдат чисти като въздуха, предани като огъня, мъдри като водата, съпричастни като земята, искрени като духа — казах го, без да поглеждам в записките си. Знаех петте идеала наизуст. Така че вместо в листовете, гледах в очите му.

В първия момент не каза нищо. После протегна ръка към лицето ми и проследи с пръст извивките на татуировката ми. Идваше ми да потръпна от докосването му, но не смеех да помръдна.

— Красива, интелигентна и невинна. — После с невероятния си глас изрецитира: — Най-добрата част от красотата не може да бъде изобразена на никоя картина.

— Извинете, че ви прекъсвам, но наистина трябва да намеря тези три книги за часа при професор Анастасия.

Гласът на Афродита развали магията между нас и едва не ми докара сърдечен удар. Всъщност Лорън изглеждаше не по-малко шокиран от мен. Веднага отдръпна ръката си и отиде до гишето. Аз стоях на мястото си, сякаш се бях сраснала със стола, и се концентрирах над записките си. Дочух как Сафо се върна и взе от Лорън списъка с книгите, които искаше Афродита. Чух, че той излиза, не се стърпях и погледнах към него. Напусна набързо, без да ми обърне никакво внимание.

Затова пък Афродита се взираше право в мен, а тънките й устни бяха разтеглени в гадна усмивка.

Четвърта глава

Исках да разкажа на Стиви Рей какво се случи преди малко с Лорън и как Афродита налетя право на нас, но не ми се щеше да го споменавам пред Деймиън и Близначките. Не че и те не ми бяха приятели, но още не бях осъзнала случилото се, а мисълта за тях тримата, дискутиращи случката в типичния им ироничен стил, ме накара да се откажа от идеята. Да не говорим, че Близначките си пренаредиха учебната програма, за да изучават поезия при Лорън и прекарваха целия час да го зяпат. Напълно ще се побъркат, ако им разкажа какво се случи. (Макар че какво толкова се е случило? Той просто докосна лицето ми.)

— Какво има? — попита ме Стиви Рей.

Вниманието на тримата, които до този момент се опитваха да разберат дали има косъм в салатата на Ерин или е просто влакно от целина, се насочи изцяло към мен.

— Нищо, просто си мисля за предстоящия Ритуал на пълнолунието в неделя.

Погледнах приятелите си. В погледите им се четеше пълна убеденост, че ще се справя по най-добрия начин и няма да се изложа като идиот. Искаше ми се да оправдая доверието им.

— И какво смяташ да правиш, решила ли си вече? — попита Деймиън.

— Така мисля. Я ми кажете как ви се струва тази идея… — Обясних им всичко за Съвета и Префектите и самата аз осъзнах, че наистина е добър план. Завърших с петте идеи, символизиращи петте елемента.

И четиримата мълчаха. Тъкмо започвах да се притеснявам, когато Стиви Рей се хвърли на врата ми и ме прегърна силно.

— О, Зоуи, ще бъдеш невероятна Висша жрица!

Деймиън, с насълзени от чувства очи и подобаващо разтреперан глас, каза:

— Чувствам се, сякаш съм в двореца на някоя велика кралица.

— Или ти самият си кралицата — изкиска се Шоуни.

— Нейно Величество Деймиън, хи-хи-хи! — засмя се и Ерин.

— Ей, вие! — закани се Стиви Рей.

— Съжалявам — казаха Близначките едновременно. — Просто не можахме да устоим. Но, честно казано, идеята много ни допада.

— Да, звучи като идеалния начин да държиш кучките настрана — отбеляза Ерин.

— Това е другото, за което исках да поговорим. — Поех си дълбоко въздух: — Мисля, че седем е добро число за Съвета. Нечетна бройка е и няма как да се получи равенство при гласуване. — Те кимнаха. — Така че всичко, което прочетох, не само за «Дъщерите на мрака», а въобще за ръководенето на ученически социални групи, посочва, че членовете на Съвета са ученици от горните курсове. Всъщност и старшият Префект, който ще бъда аз, също е от горните курсове, а не новак като мен.

— Предпочитам думата третокурсник, звучи някак по-старшо — изтъкна Деймиън.

— Както и да се наричаме, не е нормално Съветът да е съставен само от най-малките. Което значи, че ни трябват двама от горните класове.

Настъпи тишина. След известно време Деймиън се обади:

— Номинирам Ерик Найт.

Шоуни завъртя очи.

— Добре, де, колко пъти да ти обясняваме, че той не е от твоя отбор. Момчето си пада по гърди и вагини, а не по пениси и ану…

— Стига! — Изобщо не исках да насочваме разговора към тази тема. — Мисля, че Ерик Найт е добър избор, и то не защото харесва мен или въобще…

— Женски части — довърши Стиви Рей.

— Да, женските части повече от мъжките. Мисля, че той притежава качествата, които са ни необходими. Той е талантлив, известен и е свястно момче.

— И е убийствено… — започна Ерин.

— … готин — довърши Шоуни.

— Това без съмнение е така, но ние няма да базираме членството на симпатии.

Ерин и Шоуни се намръщиха, но не се опитаха да ми противоречат. Те всъщност не са толкова повърхностни. Само донякъде.

Поех си дълбоко дъх:

— Струва ми се, че седмият член на Съвета трябва да бъде някой от групичката на Афродита. Това в случай, че някоя от тях се съгласи да се присъедини към Съвета ни.

Този път нямаше затишие. Ерин и Шоуни се обадиха в един глас.

— Някоя от адските кучки?

— И дума да не става!

Докато двете си поемаха дъх, Деймиън използва затишието, за да се обади:

— Не виждам как това може да бъде добра идея.

7
{"b":"282311","o":1}