Примигах и разтърках лицето си. По дяволите! Ето защо се държах като уличница с Хийт. То просто е заложено в гените ми от Промяната. Бях много впечатлена и продължих да чета.
Колкото по-възрастен е един вампир, толкова по-интензивно е отделянето на ендорфини при пиене на кръв и толкова по-силно е удоволствието за двете страни.
От векове се спекулира с идеята, че вампирите използват хората, за да си доставят удоволствие, пиейки кръвта им, и това е основната причина да бъдем злепоставени като раса. Хората се чувстват застрашени от способността ни да доставяме удоволствие по начин, който те смятат за опасен за тях, затова ни окачествяват като хищници. Истината е, че вампирите могат да контролират Жаждата си, така че не съществува почти никаква опасност за хората. Истинската опасност се крие в Отпечатването, което често се случва по време на пиенето на кръв.
Напълно увлечена, продължих към следващата глава.
ОТПЕЧАТВАНЕ
Отпечатването между вампир и човек не се случва всеки път, когато вампирът пие кръв. Проведени са много изследвания в опит да се установи защо при някои хора се получава, а при други не. Въпреки някои основни предпоставки, като емоционална обвързаност между човека и вампира преди Промяната, възраст, сексуална ориентация и честота на пиенето на кръв, не може с точност да се предскаже в кои случаи и дали ще се случи Отпечатване.
В учебника по-нататък се обясняваше колко трябва да внимават вампирите при пиене на кръв от жив донор, за разлика от банка, което е напълно безопасно. Много малко хора знаят за съществуването на такива банки и са доста добре възнаградени за мълчанието си. Учебникът като цяло беше доста негативно настроен към пиенето на кръв от жив човек и беше изпълнен с предупреждения колко опасно може да бъде това и че е много вероятно да се стигне до Отпечатване, след което не само човекът, но и вампирът стават емоционално обвързани. С неприятно чувство в стомаха прочетох как щом веднъж се е получило Отпечатване, вампирът може да усеща емоциите на човека и може да го повика или проследи.
След това историята се прехвърли на темата за Брам Стокър, който имал връзка с Висша жрица, но не можел да разбере нейната отдаденост на Никс и в изблик на ревност и гняв я предал, описвайки вампирите в изцяло негативен аспект в опозоряващата за нас книга «Дракула»
— Хм, нямах представа — казах си.
По ирония на съдбата «Дракула» е една от любимите ми книги, прочетох я още на тринайсет. Прегледах набързо следващите страници и спрях на глава, която ме накара нервно да дъвча устни.
ОТПЕЧАТВАНЕ МЕЖДУ НОВАК И ВАМПИР
Както споменахме и в предната глава, на новаците е забранено да пият човешка кръв, но могат да експериментират помежду си. Доказано е, че между новаци не може да се получи Отпечатване. Но също така се знае, че може да се получи между възрастен вампир и новак. Това може да доведе до сериозни емоционални и телесни проблеми, щом Промяната се извърши напълно, които биха били във вреда и на двамата вампири. Ето защо пиенето на кръв между вампир и новак е строго забранено.
Поклатих глава, отново ужасена при спомена за сцената между Елиът и Неферет. Като оставим настрана цялата история със смъртта на Елиът, Неферет е могъща Висша жрица. По никакъв начин не трябваше да допуска един новак да пие от кръвта й, пък бил той и мъртъв.
Имаше специална глава и за разваляне на Отпечатването, която започнах да чета, но беше твърде депресираща. На първо време се изисквало подкрепата на Висша жрица и много физическа болка, особено за човека. И въпреки това двамата трябвало да внимават да не се срещат по какъвто и да е повод, за да не се възстанови Отпечатването.
Изведнъж се почувствах безкрайно уморена. Колко време ми се събра без сън? Почти едно денонощие. Часовникът показваше 6:10, скоро щеше да съмне.
Чувствах се вкочанена, но станах и оставих книгата на лавицата. После застанах до прозореца и отметнах тежката завеса, която ни пазеше от дневната светлина. Все още валеше сняг и в слабата светлина на зората светът изглеждаше невинен и спокоен. Трудно ми беше да си представя, че там се случват такива ужасни неща като убийствата на момчетата или съживяването на мъртви новаци. Затворих очи и подпрях главата си на студеното стъкло. Не исках да мисля за тези неща сега. Бях твърде уморена, твърде объркана, не можех да открия отговорите, от които се нуждаех.
Умореното ми съзнание странстваше от мисъл на мисъл. Искаше ми се да легна, но допирът на студеното стъкло ми беше приятен. Ерик щеше да се прибере по-късно този ден. Тази мисъл ме зарадва, но също така изпитах и вина. Което естествено насочи мисълта ми към Хийт.
Най-вероятно се е получило Отпечатване. Мисълта ме плашеше, но също така ме привличаше. Толкова ли ще е ужасно да бъда физически и емоционално обвързана с Хийт? Преди да срещна Ерик (и Лорън), отговорът ми би бил категорично не. Но сега не това ме притесняваше, а че трябва да крия връзката си от всички. Естествено, мога да излъжа… Тази мисъл подейства като отровен дим на пренапрегнатия ми ум. Неферет и Ерик знаеха, че съм пила от кръвта на Хийт още преди месец, преди да знам каквото и да било за Жаждата и за Отпечатването. Мога да се престоря пред Ерик, че Отпечатването се е случило тогава. Вече споменах за тази възможност пред Неферет. И може би ще намеря начин да се виждам и с Хийт, и с Ерик.
Знаех, че е погрешно. Да се виждам и с двамата е нечестно спрямо тях, но така се разкъсвах! Вече започвах да обиквам Ерик, с него живеехме в един и същи свят и той разбираше всичко, което ми се случва тук. Мисълта да се разделя с него ми причиняваше болка.
Но мисълта да не видя Хийт и никога повече да не опитам кръвта му… ми докарваше пристъп на паника. Въздъхнах. Ако това по някакъв начин беше лошо за мен, за него беше милиарди пъти по-лошо. Минал е месец, откакто не се бяхме виждали и през цялото това време е носил бръснарско ножче в джоба си заради минималния шанс да ме срещне. Заради случилото се между нас е спрял да пуши и да пие.
И доброволно се поряза и ми даде да пия от кръвта му. При спомена за това потръпнах, но не заради студа от прозореца, към който все още притисках челото си. Желанието ме накара да потръпна. В учебника по социология това беше описано с логични и хладни думи, които изобщо не се доближаваха до действителността.
Пиенето на кръвта на Хийт за мен беше невероятна възбуда. Нещо, което исках да правя отново и отново. Скоро. Дори сега. Прехапах устни, за да не изстена при мисълта за него, за тялото му и за вкуса на кръвта му.
И изведнъж се усетих лека като перце, сякаш се издигнах нагоре. Усещах, че част от мен търси… преследва… ловува… докато не се озовах в тъмна стая, над леглото. Поех си рязко дъх. Хийт!
Той лежеше по гръб, а заради русата си коса изглеждаше като малко момче. Всеки би си помислил, че е красавец. Вампирите по принцип са невероятно красиви, но дори вампир би признал, че Хийт се класира високо по тази завишена в критериите скала.
Сякаш усетил присъствието ми, той се размърда в съня си. Беше само по боксерки на големи зелени жаби. Гледката ме накара да се усмихна. Но усмивката ми замръзна, когато видях тънката розова линийка на врата му.
Това беше мястото, където се беше порязал с бръснарското ножче и откъдето пих кръв. Дори сега усещах вкуса на, топлата и гъста кръв, подобна на разтопен шоколад, но милиони пъти по-вкусна.
Неспособна да се контролирам, аз изстенах и в този момент Хийт направи същото в съня си.
— Зоуи… — промърмори той и отново завъртя глава.
— О, Хийт — прошепнах аз. — Не знам какво да правя с нас…
