Никой не продума. Бившите роби, които стояха най-отпред, се спогледаха, след което един от тях протегна ръцете си на кралицата.

— Искаме да ви дадем… а нямаме какво… искате ли да вземете сила от нас?

Савара си пое рязко дъх.

— Все още нямаме нужда, но…

— Вземи я — промърмори Тивара. — Така ще почувстват, че са взели участие в битката за свободата си.

Кралицата се усмихна.

— За мен е чест. — Тя погледна към ножа, който висеше на колана й. — Но не с това. То е предназначено за враговете ни.

Един от бившите роби пристъпи напред.

— Тогава използвайте това.

В ръката си той държеше малък нож, който очевидно бе предназначен за домакински задачи, като шиене или резбоване на дърво. Савара го взе и провери остротата му. После кимна и го върна на мъжа. Той я погледна озадачено.

— Трябва ти да се порежеш — каза му кралицата. — Аз не искам умишлено да наранявам моите хора.

Мъжът прокара острието по палеца си и й протегна ръка. Савара леко докосна порязаното, затвори очи и наведе глава. Мъжът също затвори очи.

Мина съвсем малко време. Савара отдръпна ръката си и вдигна глава, оглеждайки останалите бивши роби.

— Не можем да останем дълго. Няма как да взема енергия от всички вас.

— Тогава ще я дадем на бойците ти — обяви мъжът. Останалите закимаха и насочиха вниманието си към останалите Изменници. Лоркин забеляза, че тъй като домакинските ножове не достигаха, Изменниците им даваха собствените си ками. Когато една жена протегна китките си към Лоркин, той примигна изненадано.

— Ъм… Тивара?

Тя се засмя.

— Сега си един от нас — каза тя. — Така че по-добре свиквай.

— О, това не е проблем. — Той постави ръка върху колана си. — Нямам нож.

Тя го погледна и се усмихна.

— В такъв случай най-добре да се погрижим за това в първия удобен случай. Засега — тя погледна към мъжа, който й бе протегнал ръката си — ще трябва да делим един.

Когато Сония и Регин приближиха първото имение, слънцето се бе издигнало високо над планината. Златистата светлина придаваше на стените цвят на стар пергамент, който контрастираше със зловещото черно на дупката в покрива.

Имението бе пълно с народ.

— Роби — каза Регин. — Плячкосват ли?

Сония поклати глава. Тя можеше да види колона от мъже, които си подаваха отломките от сградата.

— Разчистват.

Регин се намръщи.

— Не може да не са се разбягали, когато Изменниците са нападнали — и след като са спечелили свободата си, едва ли са се върнали обратно.

— Все някъде трябва да живеят, а тук имат храна и подслон. Чудя се, ако Изменниците спечелят, дали ще завземат именията, или ще ги оставят на робите?

— Хм — беше единственият отговор на Регин. — Видяха ни.

И наистина група от около десетина роби мина през портата и се запъти към тях. Сония си представи как им изглеждат двамата с Регин. Мантиите им ясно ги определяха като киралийски магьосници. Като киралийци, те сигурно не бяха добре дошли тук, но тя се съмняваше, че дори новоосвободените роби, опиянени от победата, ще се осмелят да ги нападнат.

— Какво искате да направим? — попита Регин.

Сония се спря.

— Да ги посрещнем. По-добре да разберем сега как ще ни приемат, вместо по-късно, когато ще сме се отдалечили от границата.

Когато стигна на около двайсетина крачки от тях, групата се спря.

— Кои сте вие? Защо сте тук? — извика един от тях.

— Аз съм Черната магьосница Сония, а това е лорд Регин, от Магьосническата гилдия на Киралия. Тук сме като представители на Обединените земи.

— Кой ви покани тук? — попита същият мъж.

— Преди два дни и три нощи се срещнахме с кралица Савара.

— Тогава защо пристигате няколко дни след тях?

— За да не се окажем на мястото на сражението.

Робите започнаха да обсъждат казаното. Оусън се бе съгласил Сония и Регин да последват Изменниците до Арвис, като се държат на безопасно разстояние от сраженията, за да може Гилдията да следи напредъка на Изменниците. Той предложи Сония да използва оправданието, че проверява дали пътят ще е безопасен за лечителите, които ще изпрати Гилдията — но само ако се наложеше. Колкото по-малко хора знаеха за споразумението, толкова по-малка бе вероятността сачаканският крал да научи за него. Ако Изменниците изгубеха войната, но от тях оцелееха достатъчно хора, които да искат да изтъргуват камъните си, за лечителите щеше да е по-лесно да стигнат дотам, ако кралят не знаеше за това.

Робът, който бе говорил с тях, тръгна напред, следван от останалите. Регин се изпъна и скръсти ръце, но мъжът не му обърна никакво внимание. Робът спря на няколко крачки от Сония и я погледна напрегнато, с присвити очи.

— Трябва да проверим дали казвате истината.

Сония кимна.

— Разбира се — отвърна тя, като не спираше да проклина на ум. Ако успееха да се свържат със Савара, кралицата щеше да разбере, че Сония и Регин я следват. Може би щеше да се опита да ги спре.

Мъжът се изпъна.

— Междувременно можете да останете тук. Скоро ще падне нощ, а ние, сачаканците, се гордеем с нашето гостоприемство.

Тя наведе учтиво глава.

— За нас ще бъде чест. При кого ще отседнем?

Мъжът се поколеба и наведе глава с разколебано самочувствие, сякаш внезапно осъзна, че ненужно се е държал конфликтно.

— Аз съм Фарчи — каза той. После се обърна и представи останалите. Сония реши, че имената са твърде много, за да ги запомни всичките. Отбеляза си имената само на най-смелите и на единствената жена в групата.

С едно грациозно движение на ръката Фарчи покани нея и Регин да го придружат в имението. Докато вървяха, Сония реши, че междувременно може да разбере какво се е случило тук.

— Ако не е твърде грубо от моя страна, мога ли да попитам дали щетите са резултат от нападението на Изменниците?

Фарчи кимна.

— Кралицата и бойците й убиха тукашния ашаки и освободиха робите му.

— А сега какво ще правите?

— Ще се опитаме сами да се оправяме, с помощта на Изменниците.

— Значи Изменниците няма да вземат за себе си това място?

— Някои имения сигурно ще вземат. Повечето ще оставят на бившите роби. Някои ще разделят.

— А останалите бивши роби?

— Ще им се плаща за работата им. Ще бъдат свободни да живеят където пожелаят, да се женят за когото поискат и да запазят децата си.

Тя се усмихна.

— С цялото си сърце се надявам да постигнете това.

Фарчи вирна брадичка и изпъна гръб.

— Ще го постигнем. Изменниците са сачаканци. Те няма да зарежат това начинание, както направи Гилдията.

Тя го погледна втренчено.

— Откъде знаеш това? В нашите архиви не се споменава, че Гилдията или Киралия са се отказали да опитват да сложат край на робството в Сачака.

Той се намръщи.

— Просто… така говорят всички.

— Те казват също така, че Гилдията е създала пустошта, за да обезсили Сачака, но историческите архиви, открити тук, показват, че това е било причинено от действията на един луд човек и мнозина гилдийски магьосници са загинали, докато са се опитвали да го възпрат.

„А сега вече знаем, че Изменниците са виновни, че пустошта така и не се е възстановила“. Тя се въздържа да му каже това. Изменниците бяха спасителите на бившите роби. Дори да повярват на думите й, това нямаше да подкопае усилията на бунтовниците да предотвратят изпадането на сачаканското общество в хаос, щом ашаките престанат да го контролират. „Но един ден истината ще излезе наяве. Чудя се какво ли ще си помислят тогава бившите роби за Изменниците“.

— Този луд човек киралиец ли е бил или сачаканец?

— Киралиец.

— Значи вината все пак е ваша.

Сония въздъхна.

— Да, независимо дали е било направено умишлено или е било грешка, вината е на киралиеца. Точно както цяла Сачака е виновна за нападението на ичаните над Киралия и избиването на мнозина от моя народ. — Тя улови погледа му но той бързо наведе глава. — Ако престана да ви обвинявам за престъпленията, които извършиха ичаните преди двайсет години, вие ще се опитате ли да ми простите за онова, което е извършил един луд човек преди шестстотин години?