— Добро утро, лейди Лилия — каза Калън и леко се усмихна.

— Черен магьосник Калън. — Тя се поклони и седна. Отвори уста, за да заговори, но се спря, когато забеляза предметите на масата. До една керамична купа бяха подредени няколко кухи стъклени тръби, използвани от алхимиците, когато трябваше да оформят съдини и тръби за определена употреба.

— Днес ще те науча как да правиш кръвни камъни — каза й Калън.

Полазиха я тръпки. Това бе част от черната магия, която много хора смятаха за приемлива и безопасна. Калън взе една тръбичка и й даде знак да направи същото.

— Този процес представлява най-лесното общуване между умове. Бившият Върховен повелител го открил, докато разглеждал някакъв древен кръвен пръстен. Виждал съм и съм проучвал този пръстен и наистина се радвам, че не се наложи сам да разгадавам тази загадка. Първо, разтопи малко стъкло и го остави да се върти във въздуха, за да се оформи.

Тя остави въпроса на Аний за по-късно и изпълни инструкциите му. Когато и двамата завъртяха във въздуха топките разтопено стъкло, той й каза да хване ръката му и да се съсредоточи върху мислите му. Лилия го наблюдаваше как оформя магията си и налага волята си върху стъклото, променяйки структурата му, а след това го оставя да се охлади. После насочи вниманието си към нея и опита й да направи същото с нейната сфера.

Двамата го повториха няколко пъти, като разтопяваха стъклото и го оформяха отново, преди той да почувства, че момичето се е адаптирало достатъчно, за да започне да добавя и кръв към стъклото. За нейна голяма изненада това само впечата идентичност на камъка.

— Кръвният камък работи само когато някой го докосва — обясни й Калън. — Разбираш ли разликата между това как действа той за човека, който е вложил кръвта, и за другия, който докосва камъка?

— Създателят вижда онова, което вижда приносителят, дори и да е против волята му. Приносителят не може да види какво вижда създателят, но може да осъществява ментално общуване с него без никой друг да го чува.

— Да, но камъкът предава не само онова, което вижда приносителят, а и мислите му. Освен ако приносителят не носи и блокиращ камък.

Тя примигна изненадано. Това беше нещо ново.

— Какво е това?

— Нещо, което Изменниците могат да правят. Нещо, което скоро ще притежаваме. Вместо стъкло, тези камъни представляват кристали, обучени на дадено магическо действие, докато растат. Блокиращият камък може да попречи на разчитането на съзнанието и позволява на носителя си да проектира мисли, каквито според него интересуват разпитващия.

Полазиха я студени тръпки.

— Пръстенът на Наки.

Той я погледна изненадано, после извинително.

— Съжалявам. Забравих, че вече си се сблъсквала с блокиращ камък.

Тя поклати глава.

— Не се притеснявайте. Какво друго могат да правят тези камъни?

— Всичко, което може да прави един магьосник.

— Дори черен магьосник?

— С това че могат да извличат и съхраняват сила? Да — но засега запази това за себе си.

Лилия тихо подсвирна.

— Кажете ми, че ще станем приятели с тези Изменници. Едва ли бихме искали врагове като тях.

Калън се намръщи.

— Работим по въпроса, с надеждата да се сдобием с тайната на камъкотворството. — Той махна презрително с ръка. — Ще ти разкажа повече за това някой друг път. Важното е, че камъкотворството използва черната магия.

Лилия се развълнува.

— Ще се обучавам как да правя тези камъни? — Това означаваше, че тя ще е една от първите гилдийци, която ще може да използва тази нова магия.

— Вероятно.

— Ще трябва ли да пътувам до Сачака?

— Не. — Но по начина, по който се поколеба и се замисли, тя предположи, че отговорът му не трябва да се приема твърде категорично. Калън поклати глава. — Добре, това е всичко за тази сутрин. Имаш ли някакви въпроси?

Сърцето й подскочи, когато тя си спомни за въпроса на Аний.

— Да. Дали Гилдията ще позволи на Сери и двамата му телохранители да останат тук?

Калън сбръчи вежди.

— Да не би положението му да се е влошило? — попита той.

— Възможно е. Ще позволи ли?

— Трябва да получа съгласието на Висшите магьосници, но те най-вероятно ще го дадат. Кога ще дойде?

— Скоро. — Лилия осъзна, че това може да означава всичко и се поправи. — След няколко дни.

Калън кимна.

— Ще ти съобщя веднага, щом мога. — Той леко се усмихна. — Успяхме да намерим няколко семена от един парфюмерист, благодарение на теб. Растенията все още не са достатъчно големи, за да се потвърди, че е роет, но няма да чакаме още дълго. Ако Сери все още желае да ни помогне да хванем Скелин, може би скоро ще действаме.

Лилия кимна. Ето я пак тази дума „скоро“.

— Желае силно — каза му тя. — В това съм сигурна.

Когато Аний и Лилия се изгубиха в мрака на път към стаите на Сония, Гол погледна към Сери и повдигна вежди.

— Да — отвърна Крадецът с нисък глас. — Кажи ми какво откри.

Гол се наведе напред.

— Всичко се е променило. Останалите Крадци… ами, те вече не се наричат така. Наричат се „принцове“. А Скелин наричат „крал“.

— Разбира се. — Сери завъртя очи. — Кралят на Подземния свят. Какво мислят хората по улиците?

— Всички се страхуват. Не смеят да си надигнат главите. Знаят, че Скелин е магьосник-отстъпник и че майка му е Ловецът на Крадци. И двамата са правили много неприятни неща на хората, които не изпълняват желанията им. — Гол се намръщи. — Хубавото е, че сега всички го мразят.

— А какво мислят за мен?

Гол сви рамене.

— Смятат те за мъртъв.

— А ако разберат, че се крия?

— Подхвърлих го и неколцина казаха, че се надяват да е така. Казаха, че се надяват да търсиш начин да се отървеш от Скелин.

— Никой не си мисли, че съм изоставил работниците си?

— Поне никой не го каза пред мен. Интересното е, че в една от пивниците хората, с които разговарях, спореха дали се криеш в Гилдията или не. Онзи, който се съмняваше, каза, че няма как да стане, защото Гилдията работи със Скелин.

Сери се намръщи.

— Това може да е само слух.

— Който ще държи хората в страх от Скелин.

— Ако знаят, че не е истина, няма да се страхуват толкова.

Гол поклати глава.

— Пак ще бъдат твърде уплашени, за да направят каквото и да било.

Сери се хвана за седалката на стола и забарабани с пръсти по дървото.

— Ами доставчикът?

— Саски е все още там. Все още държи минния огън. Опитва се да продава нов инструмент, който го използва. Някаква тръба за духане, която, както ме предупредиха, може да гръмне, докато работи. Най-популярният му продукт е малки пакетчета, които хората хвърлят в огъня, за да гърмят и да пръскат отблясъци. Хората ги харесват, но не виждат смисъл от минния огън, при положение, че магьосниците могат да правят същото, което прави и той.

— Не разбират ли, че той позволява на обикновените хора да правят същото като магьосниците?

— Не и онези неща, които искат да правят, като например да изцеляват, да левитират или да местят предмети на разстояние. Но кого му трябват тези бомбички? А и Саски отблъсква клиентите си, като ги предупреждава колко е опасно и непредсказуемо. Магията изглежда много по-безопасна.

Сери кимна.

— Така е. Опасно е не само, че минният огън ще избухне не когато искаме, а и че няма да избухне, когато ни трябва. Сигурен ли си, че капанът ще проработи?

— Почти. Преди, докато бях приятел със Саски, той често ми обясняваше как минният огън е бил използван в мините далеч на север. Тук ще използваме същия метод.

— А как ще го купим? Можем ли да накараме някое улично хлапе да ни купи няколко от тези бомбички?

Гол кимна.

— Това е мъдър ход. Саски не изглежда като човек, който веднага ще хукне да ни издава на Скелия, но кой знае? Изкушаващо си е. Не изкарва кой знае какви пари.

— Но на нас ни трябва Скелин да разбере къде се намираме.