— Знаеш ли как изглежда растението?

Гол се намръщи и поклати глава.

— Аний може и да знае. Нали нейният приятел го пушеше?

— Или приятелка. Тя така и не ми каза.

Лицето на телохранителя помръкна и той извърна поглед. „Изчерви ли се той?“ Сери не се сдържа и се усмихна.

— Преди да обмислят нашия план, може и да опитат други начини за залавяне на Скелин. — Гол забарабани с пръсти по стола. — Ако нямат желание да работят с Крадец.

— И да нямат желание, едва ли няма да им хареса да го използват като примамка — изтъкна Сери.

Гол се засмя.

— Така си е.

— Ако искат да пробват плана ни… — Сери се замисли. — Мисля, че трябва да сме готови за тях. Трябва да сме заложили капана.

— Няма ли да е просто загуба на усилия, в случай, че решат да не работят с нас?

— Че какво друго имаме да правим? — Сери въздъхна. — Намираме се точно под Гилдията. Това ни дава предимство. Ще ми се… Ще ми се да имаше начин да вкарам Скелин право в ръчичките им, независимо дали Гилдията го иска или не.

— Капан и за Скелин, и за тях.

— Капан, който ще привлече вниманието им, когато — и само когато — Скелин дойде да души наоколо.

Очите на телохранителя блеснаха.

— Сещам се за нещо. То със сигурност ще привлече вниманието на магьосниците. — Той се замисли. — Трябва да ида до града да взема някои неща. И ще трябва да го заложим на някое здраво място, за да не се погребем случайно. Тук долу има ли такова място?

— Мисля, че се сещам. — Сери взе фенера. — Ела с мен.

Гол се изправи, без дори да изпъшка, и излезе след Сери от стаята. „Радвам се, че толкова бързо се излекува — помисли си Сери. — Когато съм с него и Аний, се чувствам два пъти по-стар. Ако някога си върна предишния живот, ще се заобиколя с разни раздразнителни старци, за да се чувствам по-млад.“

Той поведе Гол по коридора. Скоро стигнаха до стаите, където Сери се бе натъкнал на Аний и Лилия. Гол взе фенера от ръката му и влезе в първата, огледа здравите тухлени стени и сводестия таван.

— Това тук е в много по-добра форма от стаята, в която живеем — каза телохранителят. — Защо не отседнем тук?

— Аний ги намери съвсем наскоро. — Освен това тук имаше нещо, което го притесни и накара сърцето му да бие ускорено. Когато Гол свали фенера, светлината му се отрази в една прашна, счупена чиния. Сери вдигна парчетата. Върху едното бе отпечатан символът на Гилдията. Той потрепери, връхлетян от спомени. „Това ли е стаята, където някога ме беше заключил Фергън? Не можах да я огледам хубаво. Дни наред живях в мрак“.

— Това е близо до сградите на Гилдията. По-бързо можем да избягаме, ако се наложи, а и за Лилия ще е по-лесно да ни посещава. Да си преместим нещата тук — каза Год.

Сери въздъхна, прогони спомените и неудобството си и кимна.

— Добре, но нека да изберем друга стая. Тази е едва първата. Хубаво ще е да бъдем предупредени малко по-рано, ако някой се приближава.

Когато последният от робите, които носеха храната, напусна стаята, Тайенд погледна към Денил.

— Сега, когато Лоркин вече е далеч, какво ще правиш с нежелания ни гостенин?

Денил погледна към храната и изгубил апетит, въздъхна. Той обгради себе си, Тайенд и Мерия с бариера, за да не може никой да чува разговора им.

— А ти какво предлагаш? — попита в отговор магьосникът.

След фалшивото отвличане бе минал цял ден. Сави редовно източваше енергията на шпионина. Тъй като тя бе главната робиня в кухнята, никой от останалите не намираше за странно, че само тя имаше правото да влиза в единия от кухненските складове.

— Виждам само два изхода — или да го убием, или Сави да си тръгне.

Денил съвсем изгуби апетит.

— Тъй като второто не е възможно, остава ни само един избор.

Мерия се намръщи.

— Но независимо дали кралят се престори, че шпионинът му е роб или признае, че не е, вие ще сте нарушил закона.

Тайенд кимна.

— По-добре да си наказан за унищожаване на кралска собственост, отколкото за убийство. Може би трябва да го направиш да изглежда като инцидент.

„Защо трябва аз да го направя? — помисли си Денил. — Защото имам най-висок пост в дома. Всъщност Тайенд не е ли по-висш от мен, като посланик на цяла държава?“

— Ако Сави убие мъжа чрез черна магия, ще бъде ясно, че никой от нас не го е направил — предложи Мерия.

— Но ще стане ясно, че наблизо има Изменник — изтъкна Тайенд.

— Но тя може да блокира разчитането на съзнания, нали?

— Ако кралят знае, че никакъв роб не е влизал в Дома, и е твърдо решен да открие кой е Изменникът, той може да накара да ги измъчват всичките.

— Или да ги избие — додаде Тайенд.

Появи се един роб. Денил осъзна, че това е Тав, портиерът. Мъжът се хвърли по очи на пода.

— Внимавайте какво говорите — предупреди Денил, преди да свали бариерата.

— Какво има, Тав?

— Имате някой пред вратата — изпъшка мъжът.

— Провери кой е.

Робът бързо се отдалечи. Докато чакаха завръщането му, в Господарската стая цареше тишина. Бързите, тихи стъпки ги предупредиха за появата на роба.

— Послание — обяви той.

— Донеси ми го — нареди Денил, преди мъжът отново да се просне на пода. Робът бързо се приближи до него, стиснал свитъка в двете си ръце. Денил го взе и махна с ръка. — Остави ни.

Той разви листа хартия. Тайенд и Мерия се наведоха към него, за да го прочетат.

— Призоваване в двореца — промърмори Мерия.

— „Веднага“ — прочете Тайенд.

Денил остави листа хартия да се свие на руло.

— Каквото и да правим, трябва да го направим сега. Кай!

Личният му роб се появи от коридора.

— Доведи Сави. — Когато мъжът излезе, Денил заговори тихо. — Най-разумно е да попитаме нея какво смята за подходящо.

Не чакаха дълго. Жената влезе и се хвърли по очи на пода също толкова бързо, колкото всеки обикновен роб.

— Храната ли не ви хареса, господарю? — попита тя.

Денил погледна към чинията си, в която стоеше недокоснатата храна. Той въздъхна и отново вдигна бариерата.

— Привикват ме в двореца — каза й той. — Трябва да решим какво да правим с шпионина на краля. Какво ще ни посъветваш?

Тя се намръщи.

— Ами… смяната на дрехи този път няма да свърши работа.

Тайенд рязко се изправи.

— Аха!

Всички се обърнаха към него.

— Какво? — попита Денил.

Елийнецът протегна ръка с дланта нагоре.

— Почакайте, дайте ми само минутка. Имам идея… — Тайенд затвори очи, устните му помръднаха, след което кимна. Той се обърна към Сави. — Кажи ми дали това ще се получи — можеш ли да се престориш на някой от робите-кочияши, макар че това не е обичайната ти работа и си жена?

Тя се намръщи.

— Щом се получи при ашаки Ачати, ще се получи и при мен.

— Има ли някое безопасно място по пътя към двореца, където Денил може да те остави?

Очите й проблеснаха.

— Да.

Тайенд погледна към Денил.

— Мисля, че това е най-добрата ни възможност. Ако изведем Сави оттук, няма нужда да убиваме похитителя.

Денил кимна, изпълнен с облекчение, докато не се сети, че живият похитител може да разкрие не само, че Сави е Изменница. „Но кралят няма да признае публично, че мъжът е негов шпионин. Което е много неприятно, предвид всичко, през което преминахме. Освен ако…“

— Ще го вземем с нас — реши той.

Мерия се ококори, но Тайенд се изкиска.

— Смяташ да разкажеш всичко на краля.

— С изключение на това как Лоркин се е измъкнал.

— Тогава и аз идвам с теб. Искам да видя това.

— Тайенд…

— Не, Денил. Трябва да го видя. Ако не го направя, моя крал ще бъде ужасно разочарован.

Денил не можеше да възрази на това. „Добре ще е да има и друг свидетел, освен мен, Оусън и сачаканския съд“. Той свали заглушаващата бариера.

— Мерия, иди със Сави да доведете шпионина. Кай! — Мъжът се втурна в стаята. — Приготви ми каретата.