Духаше топъл вятър, с мирис на изгорял бензин. Алигаторът се появи от другата страна на крановата греда и заслепяващия му лъч освети лицето на Чейс. Той наведе глава и продължи да се изкачва. Въпреки силната светлина той успя да види пилота в кабината — и картечницата, монтирана върху късото дясно крило. Един изстрел щеше да бъде достатъчен.

До върха оставаха само още десет фута, но мерникът на картечницата беше насочен към гърдите му и пилотът се усмихваше триумфално…

В този миг Мичъл изскочи над Алигатора, зависна над ротора му и буквално натисна малкия хеликоптер надолу. Шините му докоснаха свистящия кръг и мигновено се разхвърчаха на парчета в облак от искри, но перките на големия хеликоптер също се натрошиха и парче от тях профуча като бойна брадва край главата на Чейс. Изгубил баланса си, армейският хеликоптер започна да се върти и опашката му застрашително започна да се приближава към крана.

Чейс ужасено се вкопчи в гредата на крана и изпусна Екскалибур, който полетя надолу. Но той веднага забрави за него и се хвърли към кулата…

Хеликоптерът се удари в крана.

Той се разтресе от сблъсъка с деветте тона метал и стрелата му се завъртя около оста си много по-бързо, отколкото скърцащите зъбни колела можеха да понесат. От двигателя на хеликоптера блъвнаха пламъци, последвани след по-малко от секунда от мощен взрив. Пилотът катапултира, оставяйки след себе си следа от ракетното гориво.

Хеликоптерът полетя към земята, въртеливото му движение го отдалечаваше от основата на крана, докато най-накрая се разби в купчина греди и избухна в пламъци. Дори увисналият на ръба на кулата Чейс усети горещината от експлозията.

Целият кран се разтресе от удара. Стълбата за изкачване стигаше до основата на крана, която беше обвита в дима от горящия хеликоптер. Чейс се опита да намери нещо по-стабилно, върху което да стъпи, след което се промуши през рамката и стъпи върху стълбата. Дишането на пушека едва ли беше здравословно, но това беше единствения начин да стигне до земята…

Над него се разнесе гръм като от ловджийска пушка. Той вдигна глава и видя, че един от напречните пръти в гредата се е отчупил в единия край, заварката просто не беше издържала на напрежението.

След миг се отчупи още един прът, после още един. Цялата греда затрепери и се огъна под собствената си тежест. Последва верижна реакция, всеки отчупен прът засилваше тежестта върху останалите.

Чейс ги наблюдаваше ужасено, след което издърпа ръкавите на коженото яке върху дланите си и се вкопчи в рамката на стълбата. Кранът щеше да поддаде всеки момент…

С оглушителното скърцане на разкъсващ се метал, гредата се прегъна като хартия на мястото, където хеликоптерът се беше блъснал в нея и се устреми към земята. Кулата се наклони, масивните бетонени тежести, прикрепени към кабината на оператора, я теглеха към земята.

Като гигантска секвоя, отсечена от дървосекач, масивният кран бавно, но неумолимо започна да пада.

Покрил дланите си с кожените ръкави, Чейс стисна здраво рамката, отстъпи от стъпалата и се плъзна надолу.

Използвайки краката си за спирачки върху вертикалните оси, той летеше надолу по тресящия се кран.

Падащата кула започна да се накланя все по-бързо. Той вече не се плъзгаше вертикално — кранът се наклони на пет градуса, след това на десет, хоризонтът се издигаше над нивото на погледа му, а земята неумолимо се приближаваше.

Кожата, която защитаваше ръцете му, вече започваше да се прокъсва, но той не можеше да си позволи да се пусне — намираше се твърде високо и нямаше да оцелее след падането.

Двайсет градуса, трийсет, металът край него се кривеше и се разкъсваше…

С оглушителния трясък на разцепващ се бетон, кулата се откъсна от основата си.

Чейс все още се плъзгаше надолу по стълбата. Навлезе в мазния пушек, отвори парещите си очи и видя калната земя да се приближава към него с нарастваща скорост. Стисна релсите с всички сили. Усещаше горещината от триенето да прониква през кожата, която се накъсваше и прогаряше, но все пак успя да забави падането си. Но дали не беше твърде късно…

Кранът рухна.

Първи паднаха бетонните тежести и разтърсиха сриващата се конструкция из основи. Чейс отскочи от стълбата и се блъсна в рамката за гърба си, после отново бе запратен срещу стъпалата, след което разбитият кран утихна.

Той лежеше без да мърда, проснат върху счупената стълба. Върху него се сипеше бетонен прах. Ехото от удара заглъхваше, за няколко секунди единственият звук, който се чуваше, беше пропукването на останките от горящия хеликоптер.

След това Чейс се разкашля.

— Мамка… му… и огън! — изхриптя той, като изпълзя изпод наклонената рамка и се просна в калта. Лежеше на не повече от двайсет фута от основата на крана. Падането му се беше забавило със срутването на кулата, но въпреки това той се беше стоварил на земята по лице от десет фута височина, а това не можеше да не му причини болка.

Но дори само фактът, че беше успял да изпълзи изпод крана, му подсказа, че няма нищо счупено, макар че в лявата си ръка, пострадала година по-рано, усещаше тежко, неприятно пулсиране. Главата също адски го болеше; той разтърка челото си и осъзна, че кърви. Към раната, която беше получил при изскачането през прозореца в къщата на Васюкович, се беше прибавила още една.

Мисълта за руснака си проби път в замъгленото му от болката съзнание. Чейс се надигна и седна. Нямаше представа какво се е случило с Нина. А колкото до Мичъл и Екскалибур…

След няколко секунди вече имаше отговор на втория си въпрос. Над главата му се разнесе бръмчене и малкият хеликоптер започна да се снижава, а парчетата от счупените му шини стърчаха като пречупени крака на насекомо. Докато наблюдаваше кацането на хеликоптера върху строителната площадка, той забеляза Екскалибур да стърчи от калта до основата на крана като блестящ надгробен кръст. В какъвто едва не се беше превърнал за Чейс.

Все още дишайки тежко, той закуцука към меча. Не му бяха нужни много усилия, за да го измъкне от земята.

Екскалибур беше в ръцете му.

Но болката беше твърде силна, за да ликува. Той се обърна изморено и видя хеликоптера, който кръжеше нестабилно над голяма купчина пясък. Преди Чейс да успее да си зададе въпроса какво, по дяволите, прави Мичъл, хеликоптерът рязко падна върху меката купчина. Перките му продължиха да се въртят и го заровиха още по-дълбоко в пясъка, но Мичъл вече беше изключил двигателя и изскочи от кабината, като хукна с всички сили към ранения Чейс. Зад гърба му хеликоптерът изхълца и най-после се спря окончателно да се върти, а перките му се забиха в пясъка.

— Дявол те взел, копеле откачено! — кресна Чейс. — Голям късмет извади, нали? Можеше да станеш на кайма!

— Не можех да чакам повече — каза мрачно Мичъл и извади телефона си. — Нямаше как иначе да се приземя, освен това полицията и пожарната пътуват насам, видях ги отгоре. Трябва да се махаме от тук, преди да са дошли. Цял ли си?

Чейс посочи разкъсаните си дрехи и окървавена кожа.

— В страхотна форма съм! Ами Нина?

— Не знам. Ти имаше предавател — аз изгубих контакт с нея в мига, когато излязохме извън обхват. Да вървим. — Докато излизаха през портала на строителната площадка, той се обади по телефона и бързо даде някакви заповеди. Чейс вървеше след него с меча в ръка.

Час по-късно вече бяха в тайната квартира, невзрачен апартамент в също толкова невзрачен жилищен блок на няколко мили от строителната площадка. Успяха да се махнат оттам тъкмо навреме, преди да се появи полицията — промъкнаха се през разни тъмни улички, докато най-накрая не ги прибра същият шофьор, който ги беше откарал до склада на Приковски, само че лъскавият му джип беше заменен от далеч по-дискретен старичък фолксваген голф.

— Знаеш ли как е Нина? — попита Чейс, след като Мичъл приключи поредния разговор. Самият той се беше обадил на Приковски и беше научил, че момичетата му са си тръгнали от имението, но Нина не е била с тях. Това би могло да означава, че някой друг я е откарал в Москва, но въпреки това тревогата му растеше.