— Може би просто не е искал да си проваля прикритието. Не и пред нас.
— Добре, ако наистина работеше за Васюкович, щеше да остави Круглов да ни убие и да си измисли някаква история. Защо му е да ни оставя живи, след като вече разполага с меча?
— Не знам — отвърна Нина, поклащайки глава. — Но Джак познаваше Круглов и останалите… и те го познаваха.
— Щом са приятелчета, защо се опитваха да го убият?
Нина не знаеше какво да отговори на това. Вместо това се облегна назад и се загледа през прозореца докато приближаваха таксито на Мичъл, като техният шофьор се стараеше между него и другото такси винаги да има поне две коли. Завиха на юг, озоваха се на Риджънт стрийт, прекосиха осветения Пикадили съркъс и отново се отправиха на изток.
— Като че ли се е запътил за Лестър скуеър — каза таксиметровият шофьор. Движеха се като костенурки, бавно дори за лондонските стандарти, тротоарите бяха пълни с народ.
— Какво става? — попита Нина.
— Филмова премиера в „Емпайър“, госпожице. По-рано докарах две момичета — искаха да видят онзи американец, който играе в него, как му беше името, онзи с големите зъби. Грант Торн май. Жена ми го харесва, но според мен си е просто поредният силиконов американец. Не се обиждайте, госпожице.
— Аха. Хей, той спира — каза Нина, забелязвайки, че другото такси отбива встрани.
— Спрете тук — каза Чейс на шофьора. Таксито рязко спря до тротоара, докато Мичъл излизаше. Чейс плати на шофьора. — Задръжте рестото.
— Благодаря, приятел — отвърна шофьорът. Нина отвори вратата и видя Мичъл, който потъна в тълпата. — Дано хванете крадеца!
— Можеш ли да се ориентираш тук? — попита тя, докато двамата с Чейс тичаха след Мичъл, опитвайки се да не го изгубят в тълпата.
— Горе-долу. Докато бях със София, живеехме в Лондон.
— Така ли? Хм. Никога не си ми го казвал.
— Не може ли да не започваме пак? — Те излязоха на Лестър скуеър. Северната му част беше преградена и образуваше алея, която водеше към кино „Емпайър“. От двете й страни се бяха струпали зяпачи. Една лимузина спря до червения килим, започнаха да проблясват светкавици и момичетата запищяха неистово. Но ентусиазмът им бързо изчезна, когато пасажерите излязоха навън — изглежда, не бяха достатъчно известни, за да заслужат приветствия.
Нина погледна към киното. Огромен билборд обявяваше на света, че тук се прожектира „Морска буря“, лицето на настоящия любимец на Холивуд Грант Торн доминираше на фона на бурно море, експлодиращ хеликоптер и сладострастна млада жена по бански.
— Това е твоят тип кино — саркастично подметна тя. След това вниманието й беше привлечено от тълпата: по-точно от броя полицаи и охрана в и извън кордона.
Чейс си помисли същото.
— Ако наистина възнамерява да предаде меча на хората на Васюкович, избрал е много добро място да го направи. Пълно е с народ и с ченгета — така вероятността просто да го убият и да грабнат меча е минимална.
Мичъл се отправи на юг покрай парка, към центъра на площада. Въпреки че тълпата тук далеч не беше толкова голяма, както тази пред „Емпайър“, все пак имаше много народ, тъй като на Лестър скуеър имаше още няколко киносалона, както и много барове и ресторанти. Той стигна до югозападния ъгъл на парка и се спря пред статуята на сър Исак Нютон на входа му.
— Мамка му — промърмори Чейс. — Ако продължаваме да вървим напред, ще ни види. Връщай се, да влизаме в парка.
— Ами ако го изпуснем?
— Не ми изглежда като човек, който се кани да ходи някъде. Хайде.
Те се върнаха назад, влязоха в парка през северозападния му вход и тръгнаха бързо по диагоналната алея през центъра му, подминавайки серията със сувенири, над която се развяваше Юниън Джак18. За голямо облекчение на Нина, тя отново забеляза Мичъл, който продължаваше да стои до статуята. Но само след миг замръзна на мястото си и сграбчи Еди за ръката, защото беше забелязала още някого.
— Еди!
— Ох, мамка му! — изпъшка Чейс и бързо се обърна с гръб към Максимов, който пресичаше площада. — Видя ли ни?
Нина внимателно надникна през рамото му.
— Не, продължава да върви към Джак. Господи, онази кучка е с него!
Чейс проследи погледа й и видя Дина да се появява до будката за билети на южния край на парка; зелената й коса грееше на уличното осветление. Тя също вървеше към Мичъл. Той осъзна, че се намират на опасно открито място — ако някой от руснаците отместеше погледа си от Мичъл…
— Бързо, да се скрием зад онова дърво!
Те застанаха зад дървото, на по-малко от двайсет фута зад Мичъл и двамата руснаци, които се приближаваха към него. Мичъл ги забеляза, но не помръдна от мястото си.
— Виждаш ли и други наоколо? — попита Чейс.
Той внезапно усети как Нина се напряга зад гърба му.
— О, да — каза нервно тя. — Еди, целуни ме! Бързо!
Чейс се обърна — и Нина се впи в устните му, като бързо го завъртя на другата страна. Круглов се намираше само на няколко фута от тях, от другата страна на парапета. Той мина край тях, погледна към нея и продължи да върви към Мичъл, зървайки само тила на Чейс на светлината на уличните лампи.
Нина завъртя Чейс до край, преди да го пусне.
— Много добре се целуваш, когато си изплашена — каза тихо той. Тя го плесна по ръката и двамата съсредоточиха вниманието си върху руснаците.
— Здрасти, Джак — каза Круглов, когато застана пред Мичъл. Дина и Максимов чакаха наблизо, вперили студени погледи в американеца.
— Алексей — рече Мичъл. — Ще ми кажеш ли какво търсиш тук, по дяволите?
— Мислех да те питам същото. — Круглов бавно заобиколи Мичъл, без да сваля поглед от кутията в ръката му. — След онова, което се случи в Австрия, започнах да се съмнявам в твоята лоялност. Затова реших лично да се погрижа за нещата.
— Казах на Леонид, че ще му занеса меча — сопна се Мичъл. — Той ми вярва — как така ти не можеш?
— Исусе! — прошепна шокираната Нина в ухото на Чейс. Всичките й страхове се потвърждаваха.
— Защото работата ми не е да вярвам на хората — каза Круглов. — Особено на хора, които се опитват… как се казваше? Да ни извозят. — Той присви очи. — Ние разчетохме записките на германеца. Можеше просто да ни дадеш счупения меч в Австрия. Щяхме сами да намерим Екскалибур, а жената от АСН нямаше да намери нищо. Вместо това ти го задържа и някои от моите хора са мъртви. Дори изгубихме един хеликоптер! А те хич не са евтини.
— Трябваше да запазя прикритието си — настоя Мичъл. — Щях да дам меча на твоя човек още там, в замъка, ако той не се беше показал като пълен некадърник и не се остави на Чейс да го премахне.
— Трябваше да ни оставиш да убием Чейс и жената — гневно рече Дина. Преминаващите наблизо мъж и жена я изгледаха странно.
Круглов каза нещо на руски, заповядвайки й да говори по-тихо.
— Но тя е права — обърна се после към Мичъл. — Щом се добра до Екскалибур, вече нямаше нужда да оставяш Уайлд жива.
— Както вече казах — започна ядосано Мичъл, — трябваше да запазя прикритието си. Ако някой в DARPA дори заподозре, че предавам информация, веднага ще ме отрежат и ще започне разследване. Но това, че се стараех на всяка цена да я предпазя, ме постави извън всякакво подозрение.
Круглов се намръщи, обмисляйки аргументите му. Най-накрая кимна с глава.
. — И сега какво? — попита той, като кимна към кутията. — Готов ли си да ни дадеш меча?
— Затова съм тук. Що се отнася до DARPA, те ще получат един меч — но не този, който си мислят. Погрижил съм се за документацията. Официално този меч — той вдигна кутията, — вече не съществува. Готов съм да го занеса на Леонид.
— Какво ще правим сега? — изсъска Нина. — Не можем да им позволим да го вземат!
Чейс погледна назад към входа, откъдето бяха влезли в парка.
— Ей сега се връщам.
— Какво? Къде… Еди! — Тя го проследи с невярващ поглед, докато той бързо се отдалечаваше от нея, след което се обърна към сцената, която се разиграваше пред очите й.
