— Дори не е топъл.

Чейс пристъпи напред и също постави пръст върху острието. Блясъкът не се промени. Но когато Нина дръпна ръката си, светлината изчезна веднага.

Тя погледна към Мичъл.

— Добре, Джак. Сподели своята теория.

— Бяхме прави — каза Мичъл, като се взираше в меча. — Това наистина е свръхпроводник и наистина канализира земната енергия. — Той вдигна ръка и посочи тавана на камерата. — Цялото това място, Хълмът на Гластънбъри, сигурно е област, където тази енергия се събира. И по някаква причина когато ти хванеш меча, я фокусираш.

— Защо? Как? И, ъъъ… какво? — Нина притисна ръце към слепоочията си, болезнено объркана. — Какво говориш, по дяволите? Как така го карам да прави каквото и да било?

— Не знам. Но очевидно в теб има нещо, което го кара да реагира по този начин. И каквото и да е то, крал Артур също го е притежавал. Спомняш ли си от легендата как мечът светвал всеки път, когато го вадел от ножницата? Как грейвал със светлината на трийсет факли, нещо такова? Може би тялото ти притежава някакво специфично биоелектрическо поле, същото като неговото, знам ли. Може би ще успеем да го разберем чрез кирлиановата фотография.

— Кирлианова фотография17? — изсмя се Нина. — Значи вече навлизаме в сферата на аурите, чакрите и кристалите.

Той посочи към Екскалибур.

— Обясни го ти тогава.

Нина вдигна оръжието, което отново заблестя.

— Но аз не мога, нали? А ти като че ли много бързо намираш обяснение. — Тя вдигна меча към очите си и се взря в острието.

— От известно време DARPA проучва потенциала на земната енергия. Ала това е… да го наречен неочаквано развитие. Но пък отговаря на нашите теории. — Той я погледна замислено. — Генераторът на геоенергия има нужда от свръхпроводник, за да заработи. Екскалибур е свръхпроводник, трябва да е. Но по някаква причина, когато ти го хванеш, той проявява способностите си. Ти го караш директно да канализира енергията, без да се нуждае от антена.

— Но как? Това е просто едно парче метал. — Нина замахна и удари с меча по скалата, за да подкрепи думите си… и той просто разряза камъка, сякаш беше масло. Едно парче с големината на юмрук падна тежко на пода.

— Ох! — Нина отскочи назад. — Какво стана, по дяволите?

— Пъхни го обратно в камъка — предложи Мичъл. Нина го направи и острието с лекота се плъзна на няколко инча дълбочина в гранита. Тя пусна дръжката; блясъкът изчезна и мечът остана да стърчи, забит в каменния блок.

Чейс се опита да го измъкне. Металът заскърца върху камъка, но не помръдна от мястото си.

— Чудно, направо успя да го забиеш в масивна скала.

— Но… — Нина хвана дръжката и синята светлина отново се появи. Успя да измъкне Екскалибур от гранита, без да положи почти никакво усилие.

Тя се обърна към Мичъл, докато Чейс клекна до скалата, за да види отблизо мястото, където беше повредила камъка.

— Добре, ако имаш някаква друга теория, аз много, много искам да я чуя.

— Всъщност имам — но тя може да почака. Дай ми меча. — Тя му го подаде внимателно. Щом го пусна, блясъкът изчезна. — За това дойдохме тук. За проучване на останалото можеш да доведеш цял археологически екип, но мечът трябва да бъде отнесен в DARPA за анализ колкото се може по-бързо. — Мичъл внимателно прокара пръст по острието и подсвирна с възхищение. — Хора, все пак успяхме… Ти успя, Нина. Намери Екскалибур. Поздравления!

— Благодаря — отвърна Нина. Тя се приближи до входа към основната камера. — Но какво ще кажете сега да се махаме от тук и да се преоблечем в сухи дрехи, а?

— Да, в нещо секси — разнесе се глас с руски акцент.

Нина замръзна. В камерата стоеше Захар, дългокосият мъж, когото Чейс беше изхвърлил през прозореца в замъка Щаумберг. До него стоеше широкоплещест бандит с обръсната глава и грозен белег на гърлото, който стигаше от едното ухо до другото. И двамата бяха въоръжени, гологлавият с пистолет, а Захар с компактен картечен пистолет МР-5К.

— Здравей отново, секси лейди — каза Захар с крива усмивка и приглади косата си с ръка. — Ела тук. Ти също, Джак. — Той погледна край Нина и махна с пистолета си към Мичъл да я последва.

Нина се осмели да погледне през рамо към погребалната камера. Чейс се беше отместил в мига, когато чу гласовете на новодошлите, и сега се криеше зад ковчега на Артур. Но руснаците щяха да го открият скоро.

За щастие те се интересуваха повече от това, което Мичъл държеше в ръцете си.

— Добре, намерил си меча.

Мичъл го вдигна и се приготви за битка.

— Искаш ли реванш, Захар?

Руснакът отново се усмихна и поклати глава.

— Не мисля. Освен това веднъж вече те победих. А сега го остави на земята и върви ей там. — Той кимна към задната стена.

Мичъл неохотно остави Екскалибур на пода и двамата с Нина се отдалечиха. Тя отново хвърли бърз поглед към гробницата. Чейс не се виждаше никакъв — и като че ли руснаците мислеха, че вътре са само двамата с Мичъл.

— Вътре има много по-ценни неща от меча — каза тя на Захар, като махна към прохода. — Това е гробницата на крал Артур — и е пълна със съкровища. Ако ни пуснеш — твои са. Всичките.

— Съкровища ли? — каза Захар. Той погледна към входа, разочарован от онова, което видя вътре. — Няма никакви съкровища.

— В ковчезите са. Всичкото кралско злато и бижута на Артур.

Двамата руснаци се спогледаха.

— Застанете до стената — каза Захар, като отново насочи автомата си към Нина и Мичъл. Той кимна на другия мъж. — Орловски?

Гологлавият изръмжа, отиде до входа на гробницата, надникна вътре и видя двата ковчега. Погледна към Захар и влезе вътре…

Ръката на Чейс се появи иззад ъгъла и заби в лицето на Орловски отрязаното парче камък, засипвайки пода със зъби. Руснакът изрева и падна назад, оплисквайки стените с кръв от разбитата си уста. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по каменния под.

Захар изпъшка изненадано, завъртя се и стреля с автомата си към входа миг, след като Чейс отскочи встрани, за да се прикрие. Стрелбата отекна оглушително в тясното пространство. Нина изпищя и притисна длани към ушите си, а Мичъл се хвърли към Захар. Той го забеляза и насочи пистолета си към него, без да сваля пръст от спусъка. Куршумите се забиха в стената и от нея се разхвърчаха парченца скала. Нина се наведе тъкмо навреме, на стената зад гърба й се появиха вдлъбнатини от куршуми.

Мичъл сграбчи ръката на Захар, която държеше пистолета, точно преди оръжието да опре в лицето му. Захар изръмжа и стреля. От дулото бълвна огън и опърли слепоочието на Мичъл. Американецът изкриви лице от болка. Захар изтръгна пистолета от захвата му и се прицели в главата на Мичъл…

Единственото, което се чу, беше сухо изщракване. Пълнителят беше празен.

Чейс чу звука и се втурна в камерата, прескачайки падналия руснак.

— Нина, бягай!

— А Джак? — извика тя, забелязвайки Мичъл, който се бореше със Захар. Празният пистолет падна на пода до съборените фигурки на Ланселот и Галахад.

— Махай се от тук! — той я бутна към изхода, след което се включи в борбата, която се водеше в средата на стаята.

Стиснал едното си око, Мичъл не успяваше да реагира достатъчно бързо, за да блокира Захар, който се завъртя около него и заби лакът в слепоочието му. Мичъл залитна назад, Захар не пропусна да се възползва от предимството си и го ритна в стомаха. Мичъл се блъсна в стената и се свлече на пода, останал без дъх.

Захар се усмихна триумфално и се обърна към Чейс.

Който замахна с меча към главата му, с намерението да я разцепи надве…

Ръцете на руснака се стрелнаха нагоре с впечатляваща бързина и дланите му се заключиха около острието точно преди да се забие в челото му. От ръба на меча се процеди капка кръв. За миг двамата мъже останаха неподвижни, вперили очи един в друг.

След което Захар помръдна.