Нина все още не беше убедена.

— Не виждам каква е връзката с Екскалибур.

Лицето на Мичъл се напрегна.

— Екскалибур не просто е свързан с тази теория, доктор Уайлд. Той е ключът към нея. Васюкович вече е построил генератор за геоенергия в северна Русия и докато си говорим тук, той вече се опитва да го задейства.

— От къде знаете какво прави? — попита Чейс.

Леко подсмихване.

— Имаме си надежден източник в организацията на Васюкович. Знаем с какво се занимава. Но неговият генератор… той не работи. Все още. Изследванията ни откриха, че създаването на магнитните полета, необходими за канализирането на земната енергия, изисква ужасно много енергия — повече, отколкото генераторът е успял да произведе.

— С други думи — рече язвително Нина, — създаването му е безсмислено.

— Теорията е солидна — настоя Мичъл. — Но за да се прескочи тази бариера, ние се нуждаем от свръхпроводим материал на фокалната точка — нещо, което може да осигури стопроцентова ефективност на преноса на енергия. При конвенционалните технологии могат да се създадат супер проводници посредством охлаждането им до абсолютната нула с течен азот или хелий. Но за да се направи това в генератор за геоенергия, ние се нуждаем от мощен непрекъснат приток на охладител — толкова мощен, че ще ни трябва цял химически завод там на място, който да го произвежда. Това просто не е практично. Затова се нуждаем от свръхпроводник без охладител. И точно тук се появява Екскалибур.

Нина повдигна невярващо вежди.

— Да не би да казвате, че Екскалибур е направен от свръхпроводник?

— Точно така. Точно това е казал и Руст — на Васюкович. Теорията на вашия приятел е, че Мерлин е изковал Екскалибур от сплав с високотемпературни свръхпроводими свойства.

— О, я стига! — възмути се Нина. — През шести век?

— Да сте чували за дамаска стомана? — попита Мичъл, очевидно подготвен за възражения. — Това е свръхтвърда форма на стомана. Здравината й се дължи на свързващите въглеродни нанотръбички в метала. Дори сега ни е трудно да я произведем — но през 500 година пр.н.е. в Китай и Индия от нея са изковавали невероятно остри саби. Може би е било истинска случайност, че технологията е била открита… но тя е била открита! Дали случайно или гениално, но изковавайки мечовете на крал Артур, Мерлин създал нещо още по-невероятно. Той наистина е бил магьосник — но не като белобрадия Гандалф от филма…

— Чакай малко, мечове ли каза? Множествено число? — намеси се Чейс.

Мичъл кимна.

— Първият меч на Артур, Калибърн, е бил направен от същия метал, но не е бил толкова ефективен. Приемете го като Мерлиновия прототип за Екскалибур. Но Артур е имал оръжие, което е действало като естествен канал за земна енергия — и според легендата, той се възползвал от него. Нищо не можело да устои на Екскалибур, когато Артур го размахвал. Мечът дори светел в битка.

Нина си спомни какво й беше казал Руст в хотела.

— Бернд ми каза, че Екскалибур греел със светлината на трийсет факли и от него излизали пламъци.

— Това ще да е било едно страхотно психологическо оръжие — каза Мичъл. — Представете си как кралят на Британия ви напада с този пламтящ меч, посичайки всичко по пътя си? За шести век той сигурно е бил еквивалентът на ударния самолет АС-130 „Спектър“ или вакуумната супер бомба. Зърнеш ли го, че се приближава, последното нещо, което ти минава през главата, е да се биеш. Просто ти се иска да побегнеш надалеч, точно като смелия сър Робин10.

Нина се засмя при асоциацията с Монти Пайтън, след което отново стана сериозна.

— Вие наистина вярвате в това, нали? Наистина смятате, че мечът на крал Артур е бил направен от този вълшебен метал?

— Да — отговори твърдо Мичъл. — Проблемът е, че Васюкович също го вярва.

— Защо да е проблем? — попита Чейс. — Той получава меча, генераторът му проработва, щрак! Безплатен ток навсякъде!

— Освен факта, че е убивал хора, за да се сдобие с него? — попита го Нина неодобрително.

Лицето на Мичъл се смръщи.

— Не става въпрос само за генерирането на електричество. По времето на Артур Екскалибур е бил могъщо оръжие… но днес може да бъде използван за създаването на още по-могъщи оръжия. С подходящия свръхпроводник на място, генераторът за геоенергия става самозахранващ се, така че външният източник на енергия, който е необходим за пускането му, може да бъде изключен. След което генераторът може да произведе огромни количества енергия, които могат да бъдат освободени в един-единствен взрив.

— Значи нещото се пръсва на парчета — каза Чейс. — Не виждам какво му е лошото.

— Не, не се пръсва — каза Мичъл, като поклати глава. — Системата използва снопове антени тип HAARP, за да извлича земната енергия. Но антените са проектирани и да излъчват енергия — и все още могат да го правят. Васюкович може да използва антените, за да нагрее йоносферата по начина, по който е проектирана HAARP, и след това наведнъж да изстреля цялото количество генерирана енергия срещу определена цел, отдалечена на хиляди мили от генератора. От арктическото крайбрежие на Русия той може да унищожи всяка цел в северното полукълбо.

Внезапен хлад заля Нина и тя потрепери ужасено.

— С каква мощ точно разполага това нещо?

— Със силата на ядрена бомба, впрегната в една светкавица — каза Мичъл. — И срещу нея няма защита. Не може да се предупреди за идването й, няма начин да се спре. Единственото, от което се нуждае Васюкович, за да го задейства, е подходящ свръхпроводим метал. И това е причината аз да съм тук. — Той се напрегна. — Това е въпрос на национална сигурност — не само на Съединените щати, но и за всяка държава по света. Доктор Уайлд, ние искаме от вас да откриете Екскалибур, преди да е попаднал в ръцете на Васюкович.

— Аз ли? — стресна се Нина. — Защо си мислите, че точно аз ще го открия?

— Вие сте последният човек, който е разговарял с Руст. В показанията си сте написали, че той ви е казал къде се намират парчетата от Калибърн, на които е отбелязано местоположението на Екскалибур.

— Не може да се каже, че ми е казал точното местоположение — възпротиви се тя. — Просто ми каза, че смята, че знае къде се намират — и след това го застреляха!

— Това е всичко, с което разполагаме. Сега, когато проучванията на Руст са в ръцете на хората на Васюкович, вие оставате единствената ни надежда да открием първи меча. Все пак — каза той, като окуражително й намигна, — вие имате доста опит с такива неща.

— Ами ако Бернд е грешал?

— Тогава Васюкович не разполага с нищо. Но Съединените щати не могат да разчитат само на това. Ако Васюкович успее да задейства оръжието си, то ще се превърне в най-дестабилизиращата заплаха за света след Студената война. Русия вече дрънка с оръжия заради Арктика; това ще им даде възможност да подкрепят заплахите си със сила. — Той се изправи. — Бих искал да дойдете с нас в посолството ни в Лондон, за да обсъдим плана за действие.

— Чакайте малко — каза Чейс. — Ние работим за АСН, не за DARPA.

И отново Мичъл като че ли бе очаквал тази реплика.

— Вече има съгласие за сътрудничество в тази мисия.

Нина беше изненадана.

— Така ли? Но АСН е цивилна агенция на ООН, а не част от американската военна система.

— Цел на АСН е да се погрижи историческите артефакти да не попадат в грешните ръце — намеси се Пийч. — Мисля, че това също се вписва в картинката.

— Официално действията ни ще се определят като операция на АСН — заяви Мичъл. — Но тя ще бъде подкрепяна от Съединените щати и най-вече от DARPA. Директорът на АСН вече даде разрешение.

— Бих искала първо да поговоря с Хектор — каза Нина през зъби.

— И аз така си помислих. Затова в момента той лети към Англия, може би дори вече е стигнал в посолството. Ще можете лично да разговаряте с него.

— Бре да му се не види — промърмори Чейс. — Големи сте бързаци, а?