— Не, не — каза бързо Халима, — аз се радвам, че ще имам дете. Обаче след новината от тази сутрин… след като се разбра, че Земан е мъртъв… най-важното е да се появи друг син!

— Ти знаеш, че Земан е мъртъв? — запита изненадана Лайли. — Искандер ли ти каза? Не го чух да споменава името на Земан.

— От форта пристига писмо, от Гор Катри. Преди три часа. Писмо за Искандер. Рамазад прочел. Казал само на мен и на никой друг. Казал негов син Земан мъртъв. Рамазад казал червенокос комендант на форт го убил. Рамазад се заканил забие глава червенокос воин на портата на Махдан Котал! — Халима енергично показа с ръце как главата ще бъде набучена на кол.

За момент Лайли замълча, докато прецени значението на току-що получената информация. Ако Джеймс беше изпратил писмо от форта на вниманието на Искандер, това означаваше, че той знае къде се намира тя. Умникът Джеймс! Дали пък не беше умникът Джо? Разбрали са, независимо от лъкатушенията на Искандер между хълмовете. Кратковременната й надежда обаче бързо се изпари, когато си спомни колко непристъпна и добре укрепена е крепостта Махдан Котал. Не, единственият начин да се излезе оттук е чрез дипломация и хитрост. При всички случаи тя щеше да се нуждае от помощ.

— Този червенокос воин се казва Джеймс Линдзи и той не е убил Земан — рече тя. — Ще ти кажа какво се случи…

Лайли се придържаше стриктно към официалната версия на Грейс Холбрук за смъртта и за нейно облекчение Халима я изслуша съвсем спокойно.

— Така че, както виждаш, ако на Искандер не му беше хрумнало да избяга, отвеждайки лорд Ратмор със себе си, а по една случайност и мен, нямаше да има проблем — завърши Лайли.

Явно сбърка с това, което каза накрая, защото Халима се намръщи и издаде напред брадичка в знак на несъгласие.

— Искандер много умен мъж! Много добър човек. Винаги бил приятел на Земан. Той отмъсти за него. Щом взел този Ратмор, тогава Ратмор убил Земан! Ратмор умре — рече твърдо Халима.

Лайли си спомни колко сърдечна беше срещата между тези двамата и се запита дали не беше се натъкнала на ситуация „ала кралица Гуинивер — сър Ланселот“.

— Мисля, че ти много обичаш Искандер — рече предпазливо тя.

Отговорът беше категоричен.

— Разбира се! След Рамазад мой брат най-добър мъж в племето. Научил ме английски. Той учил английски в училище в Пешавар. Силен мъж. Никога не казва лъжи.

Оживлението и засилилият се шум край прозореца, който гледаше към площада, привлякоха вниманието им.

— Започва джирга — обяви Халима. — Джирга е събрание на селото.

Жените им направиха място при прозореца и те останаха там, загледани в мъжете, които се събираха долу. Със силни възклицания по-големите деца придърпаха възглавници до прозореца и стъпиха на тях, за да виждат по-добре.

Лайли видя, че пристигат около двеста мъже, които говореха и жестикулираха. Те насядаха край едно разклонено дърво в центъра на площада, а Искандер се приближи и остана в единия му край прав със скръстени ръце. Стомахът на Лайли се сви, когато видя как докарват Ратмор с ескорт, след което му казаха да седне в центъра. Изглежда, че някой се беше постарал да му придаде по-приличен вид. Дрехите му бяха изчеткани, косата сресана и той вървеше с обичайната си наперена походка.

„Горкият Ратмор — каза си Лайли. — Поне е възвърнал самочувствието си. — Тя се възхити от начина, по който той изгледа насъбралите се мъже, сякаш председателстваше директорски съвет, непрекъснато кимаше и се усмихваше уверено. — Покажи им какво се казва стил, приятелю Дърмот!“ — прошепна тя.

След това сред възторжени възгласи се появи Малик и застана прав срещу Искандер. Внушителен, с благородна осанка, той доминираше над тълпата само с присъствието си. Вдигна ръка и като извади едно писмо от пазвата си, започна бавно да чете. Всички слушаха внимателно, затаили дъх. Халима също.

— Какво казва? — попита Лайли, но й беше даден знак да мълчи. Четенето на писмото беше придружено от остри възклицания и шумни въздишки от страна на слушателите, докато Рамазад завърши, сгъна писмото и го прибра отново в пазвата си. Веднага се надигнаха възгласи, изразяващи изумление, ужас и гняв. Очевидно току-що беше съобщил на тълпата за смъртта на Земан и Халима го потвърди. Възгласите преминаха в силни, гневни викове. Мъжете станаха на крака, вдигнаха юмруци, а някои размахаха пушки. Лайли нямаше нужда от превод. Това беше призив за отмъщение, за бадал.

Искандер размаха ръце, за да накара тълпата да пази тишина, но едва когато Малик се намеси, можа да се чуе какво казва. С лишен от емоции глас Искандер, изглежда, казваше това, което вече беше известно, и преводът на Халима го потвърди.

— Той казва войник от форта убил Земан. Червенокос войник. Искандер поискал смърт за тоз човек и ако негово желание не изпълнено, тогава умре заложник Ратмор. След пет дни.

Събралите се заговориха помежду си и един-двама мъже се изправиха, показвайки с дивашки жестове, че смъртта му трябва да бъде по-мъчителна. Тъй като Халима не преведе това, което казваха, Лайли предположи, че е разбрала правилно намеренията им. Малик отново заговори и останалите млъкнаха. Този път той говори много дълго. Децата започнаха да се отегчават и се отдръпнаха от прозореца, но жените слушаха в захлас. Лицето на Халима стана напрегнато и тя започна да хапе устна, като погледът й непрекъснато се местеше от Рамазад към брат й. Не коментираше почти нищо и Лайли едва сдържаше любопитството си. Беше убедена, че старият дявол крои нещо. Тонът му изразяваше едновременно пълна откровеност, обаяние и убеденост. Лайли си припомни, че бе чувала така да говори един продавач на змийска отрова в Сиукс Сити.

Тя се вгледа внимателно в Искандер. Той също изглеждаше притеснен от речта на главатаря и се опита да го прекъсне. С леден тон Рамазад веднага му каза да мълчи. Лайли започна да осъзнава, че е свидетел на борба за власт в племето. Беше присъствала на събрания на директорския борд, на които баща й се беше справял с тези, които не бяха съгласни с него, но този път изглежда, че симпатиите й бяха на губещата страна. Старият рогач навеждаше огромните си рога, за да се справи с предизвикателството на по-младия. Може би със смъртта на Земан пътят пред Искандер беше разчистен, но може би тъкмо това не се харесваше на Рамазад.

Той посочи към небето и гласът му затрепери от неудържим гняв.

— Рамазад казва, че чужденци имат самолети да ни бомбардират. Никой войник не може да превземе Махдан Котал от земята, обаче войници, които летят, могат да разрушат крепостта. Казва, че Искандер ще докара бомби на наши глави. Ратмор, който е заложник на Искандер, е голям Хан в своя страна. — Малик посочи към Ратмор, който се надигна и се представи на тълпата с лек поклон и срамежлива усмивка на англичанче, току-що навършило шест години.

Лайли стисна ръката на Халима и двете жени инстинктивно споделиха тревогата и безпомощността си със студените си, напрегнати пръсти.

— Искандер сгрешил, като донесъл смърт на племето. Английски войници знаят къде са заложниците и ще нападнат от небето. Когато стените разрушени, ще има атака откъм земята и те ще ни унищожат. Помните ли какво направили англичани миналата година със села на махсуд? Една от тези заложници жена. Това донесе голям позор за племе и голяма опасност. Чужденци ще се бият по-яростно, за да я върнат обратно.

От тълпата се нададоха гневни възгласи.

— Наш Малик остарява! Това страхове на стара жена!

— Кой се страхува от англичаните? Ние не се страхуваме!

— Колко синове трябва да загуби Рамазад, за да отмъсти?

С лице като буреносен облак Рамазад призова за тишина.

— Чии синове убил чужд дявол? Чии синове? Твоите ли, Махмуд? Твоите ли, Аснил? Не! Убил синове на Рамазад! — Той се удари в гърдите за по-голяма убедителност. — Мой син Земан мъртъв и аз, Рамазад Хан, ще отмъстя за него. Знам кой го убил. Войник с червена коса, който убил мои двама по-големи синове, сега убил и мой трети и последен син. Ще му закова… кожата? — Халима се поколеба.