Те обикаляха из лагера, като надничаха в опразнените палатки, но от афганците нямаше и следа. Нещата, които бяха взети назаем от форта, бяха старателно почистени и оставени вътре.

— Защо, Джеймс, защо? Искандер не направи дори и намек за подобно нещо. Накара ни да си мислим, че ще останат още един ден. Какво се е случило?

— Още не знаем, но можеш да бъдеш сигурен, че начинът, по който са си тръгнали, не предвещава нищо добро. Това е в пълно противоречие с всички правила на гостоприемството и е напълно в разрез с представите ми за Искандер. Обезпокоен съм, Джо.

Завърналите се разузнавачи докладваха на Джеймс това, от което той се опасяваше. Следите от копитата в индийска нишка се виждали отстрани на асфалтовия път върху меката земя и доколкото успели да установят, сочели към Кибер, т.е. обратно към Афганистан.

— Грейс? — каза Джо. — Грейс все още ли е тук, или са я взели със себе си?

— Още е тук. И е също толкова озадачена, колкото и ние. Не са й казали нищо за намеренията си.

— Предполагам, че едва ли Искандер също е останал тук — каза неспокоен Джо. — Не са заминали без него, нали? Как е излязъл от форта?

— Проверих стаята му набързо, когато слизах надолу след обявяването на тревогата. Нямаше го там. Не е спал в леглото си. За пъргав човек като него не би било трудно да се прехвърли през стената, когато часовоят е с гръб. Този проклет форт е построен така, че в него да не може да се влезе лесно, а не да не може да се излезе. Обаче ако предположението ми е правилно, той е използвал много по-прост метод.

— Стражите при портата?

— Точно така. Часовоите, които са били на пост, са изчезнали. Избягали са и са взели пушките със себе си. И двамата са африди. Да, от племето на Искандер.

Джо ритна ядосано един догарящ пън.

— Мисля си за побратимяването по време на крикета вчера. Имал е твърде много възможности да разговаря със заблудени свои сънародници, да им задава въпроси и да убеди онези, които са били подходящи да дезертират.

— Но защо, Джо? Защо?

— Хайде да отидем в стаята му. Да видим дали там няма нещо, което да обяснява неговото поведение.

В стаята нямаше признаци да е била обитавана. Леглото не беше разтурвано, килимите бяха опънати, предметите вътре подредени.

— Виж! Ето! — каза Джо, като посочи към масичката до леглото. Там имаше плик, адресиран до командир Линдзи на английски и на урду.

— Знам какво ще пише вътре — каза Джо ядосан, докато Джеймс го отваряше. — В него ще пише: „Скъпа мамо, в армията са мошеници. Продай свинята и ме откупи.“ — Той надникна с нетърпение през рамото на Джеймс и заедно зачетоха писмото.

Джо и Джеймс изчетоха от начало до край ужасния документ, без да кажат дума, а след това се върнаха пак в началото и всеки го прочете сам за себе си още веднъж. Накрая Джо наруши мълчанието помежду им.

— Това — каза той — са абсолютни глупости! Искандер е превъртял! Не си ли съгласен? Никой нормален човек не действа по такъв начин и това трябва да му се каже.

Джеймс се отпусна в един стол.

— Не можеш да отхвърлиш всичко това просто ей така, Джо.

— Мога и ще го направя. Единственият проблем е как, по дяволите, да се свържем с този проклетник Искандер? Не можем да изпратим човек да му занесе писмо, нали? Той, тоест те са някъде там! — С широк жест той посочи към хълмовете. — Някъде там.

— Е, ако става въпрос за комуникациите, те не са чак такъв проблем — рече Джеймс. — Ще изпратим някой с бяло знаме и отговора ни. Той ще го остави под някой камък, ще забие знамето до него и скоро можеш да си сигурен, че някой, не е нужно да знаем кой, ще го вземе. Проблемът не е в това.

— Проблемът! — повтори Джо. — Проклетите проблеми непрекъснато никнат един след друг. Виж какво, Джеймс, Искандер говори за несъответствия. Какви несъответствия? Имаш ли някаква представа? Разполагаш ако не с официална аутопсия, то поне с едно откровено мнение, изказано от висококвалифициран източник — Грейс. Аз не съм готов да го отхвърля с лека ръка. А ако поради някаква причина наистина пренебрегнем заключенията на Грейс, тогава ще бъдем изправени пред още по-голям проблем — кой е убил Земан? И как го е направил. Каква вероятност има да разберем кой е той?

— Ако отхвърлим заключенията на аутопсията, тогава остава фактът, че един важен гражданин, афганистански поданик, е бил убит, докато се е намирал под моя протекция. Искандер е съвършено прав, когато казва, че ако този факт стане широко известен, ще последва кървава баня, която ще преследва всички ни до гроба и отвъд него. Не мога да поема отговорността като човека, който е позволил това да стане. Не — Джеймс се опита да се усмихне, — при създалите се обстоятелства предложението, направено от Искандер, е твърде великодушно. Трябва да има изкупителна жертва.

— Убиец, чиято вина бъде доказана, това ли имаш предвид? — попита Джо.

— Да, разбира се. Точно това.

Джо го погледна ядосан.

— Може би ще ми кажеш кого имаш предвид?

Джеймс замълча за момент.

— Остави тази работа на мен, Джо — каза накрая той.

— Не съм сигурен, че ще мога, стари приятелю — отвърна мрачно Джо. — Според мен ти имаш две възможности: първата, и това вероятно би направил всеки командир, е да изправиш този нещастник Ахмед пред пушките на наказателния взвод. Или пък Абдула, без когото би могъл да минеш по-лесно. Няма да се изненадам, ако желанието на Искандер е тъкмо такова. Не? И аз си мислех, че няма да го направиш. В такъв случай остава втората. Имаш под ръка напълно способен детектив от Скотланд Ярд. Използвай ме! Ти ме държиш в неведение, Джеймс! Дай ми картбланш да започна истинско разследване на цялата каша и да разбера дали е имало убийство и ако е така, кой е отговорен за него. Една седмица ще е повече от достатъчна. Не се хваля, но нали с това си изкарвам прехраната.