— Искандер. Беше Искандер.

— Видяхте ли, как… се разви цялата случка? — попита внимателно Джо.

— О, не! Мисля, че не! Затворих си очите, разбира се. Обаче ги чувах. Те се смееха и… как да кажа, лудуваха. Грейс беше права. Мъжете вършат и такива неща.

— Вижте, какво, Лайли, аз сигурно ще съм хилядният човек, който ви е казал, че нравите по границата са по-различни от нашите, но в този случай те наистина са — рече Джо, който беше взел решение каква линия да следва. — Когато двама добре изглеждащи млади хора като Земан и Искандер говорят свободно езика ни и са прекарали много години от живота си в нашето общество, е по-лесно да мислим, че са част от нашата култура. Обаче не са. Прекарали са тук, сред тези хълмове, годините, в които се е формирал характерът им, и са живели живота на своя клан. Мисля, че водят много двойствен живот. Знаят как живеем ние и в много отношения реагират така, както на Запад реагират на нещата, които стават около тях, но мисля, че понякога се разкъсват в избора между двете култури. Пущунските мъже често поддържат тесни приятелски отношения помежду си. Англичаните също. Обаче ние изразяваме приятелството си по друг начин, това е всичко. Пущуните често вървят, хванати ръка за ръка. Това не означава нищо друго, освен приятелство. Вероятно с Джеймс им се струваме твърде странни, тъй като никога не се държим за ръце.

Лайли започна да се усмихва на картината, която той й рисуваше.

— А те са млади мъже. Сигурно са на двайсет и две — двайсет и три години. Не са много по-възрастни от вас, Лайли, но много по-млади от мен както на години, така и по жизнен опит. А младежите обичат да лудуват. Особено в плувни басейни посред нощ, когато и двамата са обърнали по една-две чаши бренди, което не би трябвало да правят! Мисля, че всичко ти е прозвучало много по-зловещо, отколкото е било всъщност, защото те са искали да не привличат вниманието, докато са плували.

Изражението на Лайли стана много по-ведро.

— Може би сте прав, Джо. Обаче каквато и да е истината, Земан не дойде на срещата с мен!

— И сега няма да можете да целунете един пущун! — подразни я леко Джо. — Обаче погледнете реалистично на нещата, това никога нямаше да ви се случи. Той никога не би очаквал сериозно да отидете на среща с него в градината, Лайли. В неговия свят жените ходят с фереджета и дори носят бурки. Лицата им могат да бъдат видени само от други жени или от мъжете в семейството им. Браковете им се уреждат от родителите им. Земан знае, че на Запад тези неща стават по различен начин, но на него и през ум не би му минало, че бихте могла да се съгласите да отидете тайно сама на среща с него в градината.

— Предполагам, че сте прав, Джо.

— Но колкото и да е шокиращо всичко това, мисля, че във вашето среднощно преживяване има още по-зловещ момент.

— Съвсем правилно! И вие сте на това мнение, нали? Знаех, че ще си го помислите. Ако Земан е бил жив, а по времето, в което д-р Холбрук твърди, че е бил мъртъв или е умирал, той беше жив, тогава или тя е некомпетентен лекар, или преднамерено лъже. Д-р Холбрук? Не мога да повярвам! Джеймс знае ли за това? А Бети? Какво става тук?

— Знаела сте за това несъответствие през цялото време, докато продължаваха разискванията и разпитите, и не сте казала нищо? Лайли, това е много, как да кажа… мъдро решение.

— О, благодаря! Нали всички непрекъснато ми казвате да не клатя много лодката, да не разпалвам бурето с барут и да не засегна някого… Сега на границата сме изправени пред много деликатна ситуация. Помислих си, че ще е по-добре да държа устата си затворена и да се примиря с това, което Джеймс и Грейс са решили помежду си да скалъпят като обяснение. Предполагам, че имат основателна причина да го направят. Освен това не бих искала никой да знае за преживяването ми в градината. Обаче вие сам виждате, че има някакво несъответствие, нали?

Джо кимна замислен.

— Не само вие мислите, че часът на настъпването на смъртта е напълно погрешен…

— Искандер! Той знае! Трябваше да чакам сред дърветата, докато свършат това, което правеха в басейна, каквото и да беше то, някъде между дванайсет и половина и един часа. Обаче тогава още нищо не се беше случило. Седнаха на мраморната скамейка, докато изсъхнат, и разговаряха… стори ми се прекалено дълго, но предполагам, че е било около десет минути, най-много четвърт час.

— Разговаряха? Какъв беше разговорът им?

— Говореха на пущу… не можах да разбера нито дума… но това не означава, че не бих могла да схвана някои неща.

Джо изчака и тя продължи:

— Е, не беше точно като разговор между любовници, но изглежда, че в процеса на разговора като че ли отношенията им се изостриха.

Лайли се намръщи от усилието да си спомни по-ясно впечатленията си.

— Земан звучеше някак по-безгрижно, докато Искандер го заплашваше… казвайки му да си върви. Със сигурност му просъска нещо ядосан. Бих казала, че започнаха среднощното си приключение в добро настроение, но го завършиха не много доволни един от друг. Нямам представа защо. Но както и да е, когато вече се прибраха по стаите си, сигурно е било след един часа.

— Искандер знае, че неговият приятел си е легнал в съвсем добро здраве, точно когато медицинският експерт твърди, че е умрял. Той ще си направи някакви заключения, всъщност вече ги е направил, и като си помисля за това, никак не ми става радостно.

Докато тя разказваше историята си, Джо вече беше започнал да си дава сметка за сериозността на последиците от нея.

— Искандер сякаш беше прекалено готов да приеме версията на Грейс за случилото се и сякаш дори я улесняваше да представи нещата като неподлежащи на съмнение пред офицерите му. Мисля, че той също като нас искаше да няма съмнения за злонамерени действия.

— Така беше — потвърди Лайли. — Аз го наблюдавах. Беше доволен от разрешението на въпроса и според мен дори го посрещна с облекчение. Но в самия край попита за часа на смъртта и отговорът на Грейс прекатури гърнето с млякото. Той й даде възможност да промени становището си или да нагоди по-добре заключенията си, но тя продължи да държи на това, което вече беше казала, и точно тогава отношението му се промени.

— Очевидно сте го наблюдавала внимателно.

— Наблюдавах дълго време Искандер — рече Лайли.

— При това положение как да процедираме по-нататък? Да кажа ли на Джеймс за показанията ви и да го разпитам за възприетата от него позиция?

— Вие сте детективът, вие ми кажете!

— Добре. В такъв случай ето какво ще направим. По-добре ще е да се оправяме с това сами, Лайли, но трябва да бъдем предпазливи. Мисля, че Искандер вече си дава сметка за наличието на някаква измама и след като не обвинява Джеймс открито, вероятно е решил да се оправя сам с тази работа и планира следващата си стъпка. Страхувам се, че нещата могат да тръгнат на зле. Ако той стигне до заключението, че има някакъв пропуск в закрилата, предлагана от форта, ако се окаже, че смъртта на Земан е била причинена умишлено, би трябвало да се очаква той да поиска да си отмъсти. Мисля, че ще се опита да избегне това, ако може, но в момента, когато се увери, че е извършена някаква несправедливост, ще действа, и то бързо. В края на краищата едва ли друг път ще има такава възможност. Той е приет като гост, обект е на голямо съчувствие и е свободен да ходи навсякъде, където пожелае, из форта… Троянският кон, който може да вкара вътре трийсет афгански воини, крещящи за мъст. Да ви кажа право, Лайли, не ми се иска да чувам това, което казвам!

— Не можем да направим нищо, докато не разберем какво в действителност е станало. Хайде, Джо, казвате, че сте от Скотланд Ярд. Вас би ли ви задоволило воденото разследване и заключението на съда за причината на смъртта?

— Разбира се, че не! Знаем, че не разполагаме с нито едно от средствата, които при нормални обстоятелства бих използвал, но въпреки това има доста неща, които бихме могли да направим.

— Откъде ще започнем? — попита с нетърпение Лайли.