Джеймс даде нареждания на хората си и те бързо излязоха.

— Наредих да се съберем в трапезарията след десет минути. Надявам се, че това ви устройва.

Когато се събраха, залата беше почистена и добре осветена, а от нощното угощение нямаше и следа. Джо и Джеймс разстлаха един килим по средата на пода, а когато другите шестима пристигнаха, ги накараха да седнат там, където са били предишната вечер.

Новината за смъртта на Земан се беше разчула. Фред Мор-Симпсън седна на мястото си до Искандер, сложи за малко ръка на рамото му и прошепна:

— Ужасно съжалявам за случилото се. Ужасно, просто ужасно! Беше свестен мъж. Кажи ми, ако мога да направя нещо, каквото и да е.

Ратмор влезе, според Джо, разстроен и разтревожен. Полицаят машинално регистрираше вида на всеки влязъл, без самият да бе много сигурен какво иска да види. Просто си отбелязваше всички подробности, които биха могли да му послужат в по-късен етап. Освен че беше загубил обичайната си надутост, у Ратмор имаше и нещо друго. Походката му беше неуверена. Да, определено накуцваше с десния крак. Неспособен да погледне Искандер в очите, той каза, кимайки с глава на всеки:

— Джеймс, Искандер, ужасно лоша новина. Чувам, че е било хранително отравяне. Аз, за моя радост, не съм пострадал. Нали това искаше да знаеш? — Когато го подканиха да седне, той зае мястото си от дясната страна на Искандер както предишната вечер.

Следващият, който пристигна блед и изтощен, беше Едуин Бъроус. Той само кимна и зае мястото си. Лайли, хванала за ръка Бети, влезе последна. Загрижен, Джеймс побърза да помогне на Бети да седне на нейната възглавница. Тя изглеждаше зле, беше бледа и притеснена и мачкаше нервно в ръце носната си кърпичка. Тримата афгански офицери се наредиха отстрани. Тяхното мрачно присъствие се чувстваше осезателно.

— И така — каза с дрезгав глас Бъроус, — ще ни каже ли някой защо сме тук? Това ли е моментът, в който човекът от Скотланд Ярд ще ни съобщи, че всички сме арестувани?

— Едуин — обади се спокойно Грейс, — никой не обвинява никого в каквото и да било. Смятаме, че Земан е умрял от естествена смърт, вероятно от хранително отравяне. Събрахме се тук, за да се опитаме да установим какво точно го е убило.

— Можем да започнем от теб, Бъроус — обади се Джо. — Мисля, че през нощта се чувстваше зле.

— Това е доста смущаващо — отвърна ядосан Бъроус. — Не мога да разбера откъде ти е известно това, нито пък защо си мислиш, че е твоя работа да ме разпитваш пред всички за здравето ми. Обаче щом като искаш да знаеш, аз имам язва — язва, която реагира зле на някои видове храна. Миналата нощ се беше раздразнила доста и спах зле. Не съм имал необичайни симптоми.

— Можеш ли да ни кажеш от кои ястия яде, за да можем да елиминираме някои.

Бъроус леко се смути, но отговори:

— От всичките, с изключение на тези с къри. Изпих три чаши шампанско и една с онзи плодов сок.

— И хапчето бисмут — напомни му рязко Лайли. — Не го забравяй! Земан също си взе едно. Ти му го даде.

— Какво беше това, госпожице? За какво намеквате?

— Джо, моля те — намеси се Бети с тих, но решителен глас, прекъсвайки зараждащия се скандал. — Мисля, че можем да прекратим това. Разбрах от какво е. От фазана. Разбира се, остава въпросът как фазанът е бил заразен или отровен, както щете го наречете. Обаче според мен причината е той. Повдига ми се само като си помисля за него!

Когато свърши, тя притисна кърпичката до устните си, а Лайли бързо стана, за да й донесе чаша вода. Бети отпи няколко глътки и продължи:

— Земан и аз бяхме единствените, които опитахме фазана на Лайли. Помните ли, че той се появи накрая на вечерята, когато повечето хора бяха хапнали доста? Помня, че Земан яде много от него. — Тя погледна към Искандер за потвърждение. Той кимна. — Аз самата хапнах съвсем малко. През нощта ми беше зле, както Грейс може би вече ви е казала. — Тя погледна Джо с големите си очи и каза: — Мислиш ли, че месото може да е било заразено или че някой нарочно е решил да отрови Земан? Или мен? А може би всички ни? Всички или конкретно някой?

— Никой не е искал да трови когото и да било — каза Джо с по-голяма увереност, отколкото наистина чувстваше. — Според мен това е една трагична случайност. Помислете: никой не би могъл да предположи кой от нас, ако изобщо има такъв, ще реши да яде от фазана (ако той наистина е виновникът). Ястието беше просто донесено и предложено на всеки от присъстващите на трапезата. Чиста случайност е, че Земан и ти, Бети, решихте да го опитате. Далеч по-вероятно би могло това да бъде Лайли. В края на краищата тя го застреля и всички мислим за него като за „фазана на Лайли“. Всички можеха да ядат от ястията колкото пожелаят. При такава вечеря не е възможно да бъде подбрана определена жертва. При преднамерен опит да бъде убит някой или всички, трябваше да бъдат отровени всички ястия или поне по-голямата част от тях. Това не стана. Ще продължим с изброяването на това, което е ял всеки по време на вечерята, просто за да бъдем по-изчерпателни в разследването, но аз съм съгласен с теб, Бети, че в крайна сметка ще стигнем до заключението, че причината е фазанът. При това положение мисля, че е време да се говори с готвачите.

След десетминутно колебливо припомняне кой какво е ял всички бяха съгласни, че причината е във фазана и тримата пущунски готвачи, които бяха приготвили вечерята, бяха повикани. Те влязоха, облечени в спретнатите си скаутски униформи. Държаха се гордо и съвсем не се уплашиха от това необичайно събиране на гостите и афганците. Бяха се разбрали помежду си главният готвач Абдула да говори от името на всички и Джеймс започна да го разпитва на пущу, като същевременно превеждаше какво е казал.

Абдула заяви, че бил изпълнен със скръб и гняв, когато чул какво се е случило, и енергично отрече да е имало нещо необичайно в храната, която е приготвил. Попита дали преди това някой се е оплаквал от храната, която е готвил за персонала. Когато Джеймс побърза да каже „Никога, Абдула, никога“, той продължи. Помоли да му бъде позволено да нареди на хората си да отидат в кухнята, за да потърсят остатъци от фазана, за да може той сам да ги изяде пред всички и да им покаже, че му няма нищо. Каза, че лично е опитал соса.

— Сосът наистина беше много добър, Абдула — прекъсна го Бети. — Исках да те поздравя за него.

Изпратиха човек в кухнята да потърси дали не е останало нещо от подозрителната птица, а през това време Абдула им изброи съставките в ястието с фазана и начина, по който е бил приготвен сосът.

— Казваш, че си опитал соса, Абдула — рече Джо, — но се питам дали действително си хапнал от месото на птицата?

— О, не, сър. Птицата, макар да беше великолепен екземпляр — рече Абдула и любезно се поклони на Лайли, — до голяма степен беше неизползваема. Стрелецът е бил толкова точен, че много малка част от месото беше останала незасегната, която бих могъл да използвам за ястието. Дами и господа, трябва да знаете, че при диви птици като златния фазан обикновено се готви само месото от гърдите, тъй като останалата част е твърде жилава. А дори и това от гърдите изисква дълго и внимателно приготовление. Това бе причината ястието да бъде поднесено по-късно от другите.

От кухнята беше съобщено, че останките от сготвения фазан и трупът са били изхвърлени.

— Така си и помислих — каза Джеймс. — Абдула е наложил в кухнята най-строга дисциплина и чистотата там е пословична. Заради горещия климат, нали разбирате, не можем да рискуваме.

Грейс, която до този момент беше изслушала внимателно всичко, което беше казано, изведнъж се намеси, разпервайки ръце от възбуда:

— Джеймс, Искандер! Това няма нищо общо с кухнята. Мисля, че ми е ясно какво е станало. Би трябвало да се сетя по-рано. Как съм могла да го пропусна? Всъщност знам защо не съм се сетила. Това е толкова необичайно! Случва се изключително рядко, направо е фантастично! Знам за него от години, но никога не съм предполагала, че ще имам такъв случай. О, съжалявам, Искандер. Изненадата ми и професионалното любопитство ме завладяха прекалено силно. Нека повторя пак: съзнавам, че обсъждаме трагичната смърт на твоя приятел, но мисля, че ти… всички ние… ще бъдем благодарни и ще въздъхнем с облекчение, след като чуете, че тук няма никаква мистерия. Мисля, че е много вероятно Земан да е починал от андромедотоксин!