Най-накрая, след като измина един мъчителен час, тя беше готова със заключението. Посочвайки към бялата чиния от китайски порцелан, в която имаше проба от повърнатото, взето от устата и гърлото, тя каза:

— Е, добре, приключихме. Субстанцията, която е изхвърлил, се състои, както виждате, от полусмлени частици от храната, която Земан е ял на банкета — пилешко, ориз, плодове и прочее. Не виждам доказателства за наличието на някаква друга субстанция, но при липсата на възможности за химически анализ това е всичко, което мога да кажа. Процесът на храносмилане, както можете да видите от размера на частиците, не е много напреднал и това ни дава указания за времето, когато е настъпила смъртта. Времето се определя също от температурата на тялото и процеса на вкочаняване.

— Но защо Земан? — прекъсна я Искандер. — Всички ядохме от храната. Никой друг не е пострадал!

Джеймс и Грейс ужасени се спогледаха и едновременно възкликнаха:

— Боже господи!

— Какво? Какво казахте? Кой… — започна да пита Искандер.

— Тя е добре, Грейс — извика Джеймс, сграбчвайки ръката й. — Когато излязох тази сутрин, спеше като бебе и лицето й имаше същия розов цвят. Тя е добре!

— Мисля, че ще е по-добре да ни кажеш какво се случи през нощта, Грейс — подкани я Джо. Обръщайки се към Искандер, той каза: — Мисля, че трябва да знаеш. Към три часа през нощта чух шум и се събудих. Когато погледнах в коридора, мина Грейс, която отиваше при госпожа Линдзи.

— Джеймс ме повика. Да, трябва да е било около три часа. Аз… и двамата предположихме, че гаденето, от което страдаше напоследък, без съмнение се е влошило от необичайно обилната храна. Тя ми каза, че има болки в стомаха, повърна и имаше висока температура. Дадох й няколко капки хлородин и се почувства по-добре. Останах при нея половин час и тя спокойно заспа, след което се прибрах в стаята си.

Изразявайки общата тревога, Джеймс каза:

— Вижте какво, ще изпратя един прислужник да почука на вратите на всички, които бяха на вечерята снощи, и да провери дали през нощта са се чувствали зле. Кои останаха? Това са Фред, Бъроус и Ратмор. Лайли, както можахме сами да се уверим с очите си, не е пострадала.

Той даде нареждания на застаналия мирно скаут.

— Докато чакаме… има ли някое друго обстоятелство, което сме пропуснали да вземем предвид? Някаква друга причина за това повръщане? Опитвам се да избегна споменаването на думата, от която ме е страх…

— Не е холера. Не — каза категорично Грейс. — Нито е дизентерия. Обаче ти си прав. Ние съсредоточихме вниманието си върху вътрешни обстоятелства. Дали пък не е отровно ухапване от животно или влечуго? Както всички можахте да видите, няма следи от рана по тялото. Понякога повръщането може да се дължи и на удар по главата, въпреки че може би не толкова… как да кажа… не толкова обилно. Никъде нямаше следи от кръв. — Тя беше свалила тюрбана на Земан и беше прегледала внимателно главата, но сега вкара внимателно пръсти в гъстата му черна коса и опипа черепа сантиметър по сантиметър. Когато пръстите й стигнаха непосредствено зад дясното слепоочие, тя спря. Придвижи ги отново бавно по заинтересувалото я място, след което въздъхна. — Ето го! За малко да го пропусна. Има вдлъбнатина, дълга около седем сантиметра и съвсем права. Искате ли да я пипнете, Искандер?

Той кимна и й позволи да насочи пръста му към мястото. После отново кимна.

— Точно както казахте — потвърди Искандер.

Напрежението в стаята нарасна. Афганските войници започнаха да мърморят помежду си.

„Удар по главата! Само това ни липсваше! — помисли си отчаян Джо. Кръвният братовчед на емира, син на местен афридски непокорен главатар, убит при подозрителни обстоятелства, докато се е намирал под покрива на Джеймс, закрилян от законите на гостоприемството. Убит от един от нас! Никога няма да излезем живи от тук! Грейс, не можа ли да си замълчиш?“

Обаче сега Грейс беше изцяло съсредоточена върху работата си на професионалист. Той я наблюдаваше внимателно, докато бързо обръсна косата върху въпросното място.

— Ето! — обяви доволна тя. — Нищо чудно, че не го забелязах. Както виждате, няма кръв и вдлъбнатината е много малка.

— Много странно — отбеляза Искандер и очите му заприличаха на котка, готова за скок.

— Да, наистина — съгласи се, явно не особено впечатлена от забележката му Грейс. — Тъй като кожата не е била пробита, очевидно ударът не е бил нанесен с остър предмет. Черепът не е счупен, така че не е бил нанесен и с приклад на пушка или с някакво друго тъпо оръжие, каквото, предполагам, използвате ежедневно в работата си, командире.

Джо усети някакъв подтекст в тона на Грейс. Тя се обръщаше към него с молба да й помогне. „Бедната, сигурно напрежението от всичко й се е отразило, макар че успява да не го показва“ — помисли си той. До този момент се беше справила съвсем сама, и то много добре, но имаше нужда от помощ.

— Вие сте права, докторе. Това не е удар от някой, който се е опитал да го убие. Имаме само един удар и абсолютно нетипична рана — каза Джо. — В опита, който имам с наранявания по главата, често съм имал случаи, когато причината са удари. Тогава обикновено ще откриете следи от няколко удара по черепа, нанесени или поради неконтролирана ярост, или с цел нападателят да е абсолютно сигурен, че си е свършил работата. Няма също и наранявания при самоотбрана. Имам предвид рани по ръцете, които жертвата би получила при опити да отбие атаката. — Той отново огледа внимателно ръцете на Земан. — Няма нито една драскотина. Нито дори счупен нокът. — О, господи! Знам от какво е това! Искандер, Земан лежеше леко извърнат на една страна, когато го намерихме. Нали така? На коя страна? Спомняш ли си?

Искандер го изпревари и каза:

— На дясната. Ето така. — Той показа положението. — А главата на Земан лежеше върху стъпалото… ето така. Сандиландс, да не би да искаш да кажеш, че е паднал на стълбите и си е ударил главата в острия ръб? Това са каменни стъпала.

— Така е и имат много остри ръбове. Ударих си глезена в едно, докато носехме тялото. Ето, вижте. — Той запретна крачола на панталона си и показа зачервеното, охлузено място. — Същата следа.

— Хм… въпреки че това е само едно предположение. Я да огледаме по-внимателно раната — каза Грейс.

„Проклета жена! Нима не знае кога да си замълчи?“ — зачуди се Джо.

Грейс взе лупа от чантата си и огледа с нея раната, след което изсумтя и мрачно се усмихна. Взе едни пинсети и извади нещо, което остана невидимо за хората около нея.

Искандер разбра какво се искаше от него.

„Двамата като че ли играят някаква двойна игра“ — помисли си Джо.

— Какво става?

Искандер взе лупата и погледна към края на пинсетите. После изпусна дълбока въздишка, може би на облекчение.

— Парченце бял камък — обяви тържествено той.

Афганците се наредиха на опашка да го видят, като всички въздишаха и кимаха с глави.

— И така — каза уверено Искандер, — явно имаме случай на смърт от естествени причини. Земан е ял нещо развалено по време на вечерята, забавил се е твърде много, преди да се опита да потърси помощ, умрял е на стълбите и си е ударил главата при падането.

Един от другите афганци плахо каза нещо и Искандер мрачно кимна.

— Д-р Холбрук, приятелят ми пита каква вероятност има Земан да е бил отровен нарочно?

Тя отново заговори на два езика.

— Възможно е. Дори е вероятно. По тази причина трябва да съберем всички, които бяха на вечерята, и да разберем дали някой друг е пострадал. Трябва да възстановим точно реда, по който бяха сервирани ястията, точно какво е ял и пил всеки. Джеймс, можем ли да се съберем веднага в библиотеката? Не, по-добре ще е в трапезарията. Това може да помогне на хората да си спомнят по-ясно. Няма да е зле да присъстват и тези, които снощи са работили в кухнята, в случай че се наложи да говорим с тях. Искандер, бих искала офицерите ви да присъстват на обсъждането.