Д’Агоста скочи от стола си.

— Един милион долара?! Вие сте луд…!

Пендъргаст махна с ръка да го спре.

— Прието. — Той взе папката, разгърна я и прегледа договора набързо.

— На гърба — добави Глин, — ще откриете стандартните клаузи за права и задължения. Предлагаме абсолютна, безусловна гаранция за успех.

— За втори път споменавате тази любопитна гаранция. Как определяте „успех“ вие, господин Глин?

Нова призрачна усмивка пропълзя по лицето на мъжа.

— Естествено, не можем да ви гарантираме, че ще предвидите действията на Диоген. Нито пък можем да ви обещаем, че ще успеете да го спрете да убива. Това е във вашите ръце. Ето какво гарантираме: първо — ще ви дадем психологически профил на Диоген Пендъргаст, който ясно ще отразява мотива му.

— Аз вече знам мотива му.

Глин игнорира тази забележка.

— Второ: нашият портрет ще има прогностична стойност. Той ще ви разкрие в рамките на ограничен списък от опции какви ще бъдат следващите стъпки, които Диоген Пендъргаст ще предприеме. Предлагаме и допълнителни услуги — ако имате конкретни въпроси, що се отнася до бъдещите действия на обекта, ние ще ги вкараме в системата си и ще ви дадем надеждни отговори.

— Съмнявам се, че това е възможно с което и да е човешко същество, да не говорим за някой като Диоген.

— Нямам желание да нищя философски въпроси с вас, господин Пендъргаст. Човешките същества са отвратително предсказуеми и това е еднакво вярно както за психопатите, така и за възрастните дами. Ще направим каквото сме обещали.

— Проваляли ли сте се някога?

— Никога. Има само една задача, която остава, ако мога да се изразя така, с отворен финал.

— Тази с термоядреното устройство?

Ако Глин бе изненадан от въпроса му, то с нищо не го показа.

— Какво термоядрено устройство имате предвид?

— Онова, което сглобявате на долния етаж. На една черна дъска зърнах няколко уравнения, свързани с кривата на енергията на свързване. А на масата наблизо имаше скица за изработване на детайл, който не би могъл да служи за нищо друго, освен за ядрена компресия.

— Ще трябва да поговоря с главния инженер за небрежността му по отношение на другия ни проект.

— Направи ми впечатление, че разработвате и генетично-инжениран растителен мозаичен вирус. Това също ли е свързано с „другия ви проект“?

— Предлагаме на останалите си клиенти същата конфиденциалност, каквато и на вас. Ще се върнем ли на тема „Диоген“? И по-конкретно, на въпроса за мотива му.

— Все още не — невъзмутимо заяви Пендъргаст. — Аз не говоря празни приказки. Цялото ви поведение — думите, движенията ви, самата ви напрегнатост, господин Глин — говори за човек, обладан от непреодолима идея-фикс. Също така установих, че — ако се съди по белега на лицето ви — нараняванията ви са скорошни. Когато претегля този факт наред с онова, което видях долу, у мен се пораждат определени притеснения.

Глин вдигна вежди.

— Притеснения?

— Притеснения, че човек като вас, който се бори с проблем далеч по-сериозен от собствения ми, не би могъл да посвети цялото си внимание на мен.

Глин остана напълно неподвижен и не отвърна. Пендъргаст го гледаше от отсрещната страна на масата, също толкова неподвижен.

Измина минута, после две, без никой от тях да проговори. Докато ги наблюдаваше и изчакваше, Д’Агоста започна да се тревожи все повече. Сякаш двамата мъже кръстосваха шпаги в дуел. Водеха битка на удари и контраудари и всичко това — без ни една дума, без ни едно движение.

Внезапно, без всякакво въведение, Глин отново заговори със същия спокоен, безстрастен глас.

— Ако някога решите да напуснете ФБР, господин Пендъргаст, уверен съм, че тук ще се намери място за вас. Но от моя страна няма никаква „идея-фикс“ — просто желание да остана верен на гаранцията ни за успех. Виждате ли, ние не даваме тази гаранция само за клиентите си: даваме я и за себе си. Възнамерявам да завърша другия си проект успешно, въпреки че първоначалният клиент вече не е в състояние да го оцени. Този проект е свързан с мощна сеизмична дислокация в определена част на южния Атлантик, която се нуждае от… хмм… известна ядрена подкрепа. И това е повече, отколкото ви се полага да знаете. Вярно е, че се захващам с дребния ви проблем, понеже в момента изпитвам някои финансови затруднения. Но въпреки това ще отдам цялата си енергия на това да видя проекта ви завършен, защото един провал би означавал да ви върна парите и да изпитам лично унижение. Освен това, както казах, ЕИР никога не се проваля. Ясен ли съм?

Пендъргаст кимна.

— А сега нека се върнем към мотива на брат ви — извора на омразата му. Нещо се е случило между вас и него и аз трябва да знам какво е то.

— Всичко е описано в папката. Той винаги ме е мразел. Последната капка беше, когато запалих дневниците му.

— Разкажете ми.

— Аз бяха на 14, а той — на 12. Никога не сме се разбирали. Той беше винаги жесток и странен — още повече след скарлатината.

— Кога се случи това?

— Когато бе седемгодишен.

— Има ли медицински картон?

— Не. Лекуваше го семейният лекар.

— Продължавайте.

— Един ден се натъкнах на дневниците му, които бяха пълни с най-ужасните неща, писани някога на хартия — извращения извън обсега на всеки нормален ум. Водеше ги откак навърши пет. Аз ги изгорих — и с това чашата преля. След няколко години домът ни изгоря и родителите ни загинаха в пожара. Аз бях на училище, но Диоген е видял всичко, чул е виковете им за помощ. Това го доведе до ръба.

Студена усмивка заигра по устните на Глин.

— А аз мисля, че не.

— Вие мислите, че не?

— Нямам съмнение, че ви е завиждал и че унищожаването на дневниците го е вбесило. Но това е станало твърде късно, за да възбуди такава дълбока патологична маниакална омраза. Нито пък едно заразяване със скарлатина би могло да създаде омраза просто така, от въздуха. Не, господин Пендъргаст: тази ненавист се корени в нещо друго, което се е случило между вас и вашия брат на много по-ранна възраст. Това е информацията, която ни липсва. А вие сте единственият човек, който може да ни я осигури.

— Всичко важно, което се е случвало между мен и брат ми е в тази папка, включително скорошната ни среща в Италия. Мога да ви уверя, че няма определена случка, която да обяснява неприязънта му.

Глин взе папката и я запрелиства. Минаха три минути, после пет. Най-накрая той остави папката.

— Прав сте, няма нищо, което да прави впечатление.

— Точно както ви казах.

— Твърде възможно е да сте го подтиснали.

— Нищо не подтискам. Имам изключителна памет за всичко, случило се допреди първия ми рожден ден.

— Значи тогава умишлено криете нещо.

Пендъргаст се смълча. Д’Агоста гледаше двамата мъже изненадан. До този момент не беше виждал някой да предизвика Пендъргаст по такъв начин.

Докато се взираше в Пендъргаст, лицето на Глин стана — ако това изобщо бе възможно — още по-безстрастно.

— Не можем да продължим без тази информация. Нужна ми е, и то сега. — Той погледна часовника си. — Трябва да се обадя на някои от моите доверени сътрудници. След час ще са тук. Господин Пендъргаст, зад вратата има малка стая с легло; моля, настанете се удобно и чакайте следващи инструкции. Лейтенант, присъствието ви тук вече не е наложително.

Д’Агоста погледна Пендъргаст. За първи път лицето на агента изразяваше нещо като страх.

— Никъде няма да отида — каза Д’Агоста бързо, раздразнен от арогантността на Глин.

Пендъргаст леко се усмихна и поклати глава.

— Всичко е наред, Винсънт — колкото и да ми е противна мисълта да се ровя в миналото си за нещо, което по всяка вероятност не съществува, виждам, че е необходимо това да се направи. Ще се срещнем на уговореното място.

— Сигурен ли си?

Пендъргаст кимна.

— И не забравяй: ти си следващият според Диоген. До 28-и януари остават по-малко от три часа. Винсънт, бъди изключително внимателен.

Тя беше прекарала почти цялата вечер да систематизира доказателствата от убийствата на Дюшам и Грийн и да ги сравнява с доказателствата, получени къде с ласкателства, къде с принуда от полицейските участъци на Ню Орлиънс и Вашингтон. Беше свалила всички бележки по други случаи от корковото табло на стената и го бе разделила на четири дяла, по един за всяко убийство: професор Торънс Хамилтън — на 19-и януари; Чарлз Дюшам — на 22-и януари; специален агент Майкъл Декър — на 23-и януари; и д-р Марго Грийн — на 26-и. Имаше микрография на влакна и косми, снимки на възли и отпечатъци от стъпки, извлечения от докладите за медицински изследвания, анализи на кръвни капки, фотографии на сцените на убийство и на оръжията, доклади за пръстовите отпечатъци, диаграми, показващи кой е влизал и излизал в случаите, когато за това имаше информация, наред с една купчина други объркващи доказателства, някои по-важни, други — не толкова. Кабърчета с цветни глави образуваха червени, жълти, зелени и сини линийки, които свързваха отделните доказателства. А тези връзки бяха изненадващо многобройни: въпреки че смъртта бе настъпвала по различни начини, за Хейуърд нямаше съмнение, че един и същи човек е извършил и четирите убийства.