От сенките проехтя един глас:

— Добре дошли!

Д’Агоста се завъртя в здрача и забеляза фигура в инвалиден стол да се приближава измежду две редици дълги маси. Това бе мъж с ниско подстригана кестенява коса, ъгловата брадичка и тънки устни. Носеше непретенциозен, но добре ушит костюм и задвижваше количката с помощта на малък лост, който уверено управляваше с облечената си в черна ръкавица ръка. Д Агоста осъзна, че едното око на мъжа сигурно е стъклено, тъй като му липсваше свирепият блясък на другото. Морав белег прорязваше дясната страна на лицето му от челото до челюстите, сякаш бе от рана, нанесена при дуел.

— Аз съм Ели Глин — произнесе той с тих, мек и безстрастен тон. — А вие трябва да сте лейтенант Д’Агоста и специален агент Пендъргаст. — Той спря количката и протегна ръка. — Заповядайте в „Ефективни инженерни решения“.

Те го последваха, като се запровираха между масите, отминаха малък парник, чиито лампи светеха зловещо, след което един асансьор ги качи до подиума на четвъртия етаж. Докато вървеше след инвалидната количка, Д’Агоста усети тръпка на съмнение. „Ефективни инженерни решения“? Господин — а не инженер — Ели Глин? Той се запита дали въпреки превъзнасяните й изследователски умения Констанс Грийн не бе направила грешка. Този тук ни най-малко не приличаше на нито един от консултантите по психологическо профилиране, които бе виждал преди — а беше имал работа с доста.

Глин погледна назад и погледът му пробяга по униформата на Д’Агоста.

— Може би ще е по-добре да изключите радиото и клетъчния си телефон, лейтенант. В тази сграда блокираме всички безжични сигнали и радиочестоти.

Той ги поведе към малка стая за съвещания, декорирана в лакирано дърво, затвори вратата, след което им посочи с жест да седнат. Той самият се придвижи с количката си до отсрещната страна на дълга маса, където едно празно място между боядисаните във въглищен цвят Херман-Милерови столове очевидно се пазеше за него. Единственото нещо, което лежеше на идеално чистата маса, бе тънък плик. Като се облегна назад в количката си, мъжът впери в посетителите си проницателен поглед.

— Вашата молба е необикновена — каза той.

— Моят проблем е необикновен — отвърна Пендъргаст.

Глин го сканира отгоре до долу.

— Доста успешна дегизировка, господин Пендъргаст.

— Действително.

Глин скръсти ръце.

— Кажете ми каква е същността на проблема ви?

Пендъргаст се огледа.

— Кажете ми каква е същността на компанията ви. Питам, защото всичко това — той направи красноречив жест — не прилича никак на офис на специалист, който се занимава с психологически профили.

Бавна, безрадостна усмивка раздвижи чертите на мъжа, изкривявайки и сякаш разпалвайки белезите по лицето му.

— Хубав въпрос. „Ефективни инженерни решения“ е в бизнеса за разрешаване на уникални инженерни проблеми и анализ на провала.

— За какъв тип инженерни проблеми става дума? — попита Пендъргаст.

— За това как да се неутрализира подземен ядрен реактор в една държава от Близкия Изток. Как да се анализира мистериозното и внезапно изчезване на сателит за един милиард долара. — Той размаха пръст — един дребен жест, който имаше изненадваща тежест. Дотолкова неподвижен бе останал мъжът до този момент. — Ще ме разберете защо не изпадам в подробности. Виждате ли, господин Пендъргаст, „анализът на провалите“ е другата страна на инженерния медал: това е изкуството да разбираш как нещата пропадат и така да предотвратиш провала, преди да се е случил. Или пък да установиш защо си се провалил, след като това вече е станало. За съжаление, второто се случва по-често от първото.

Д’Агоста заговори.

— Все още не разбирам. Какво общо има анализът на провала с психологическото профилиране?

— Скоро ще стигна и до това, лейтенант. Анализът на провала започва и завършва с психологическото профилиране. ЕИР осъзна отдавна, че ключът към разбирането на провала е да разбереш как точно грешат човешките същества. Което означава да схванеш как човешките същества вземат решения по принцип. Имахме нужда от прогностични способности, от начин да предвидим как дадена личност ще реагира в дадена ситуация. Ето защо развихме собствена система за психологическо профилиране. Понастоящем тя се изпълнява от таблична програма на супер-компютри Ай Би Ем. Правим психологическо профилиране по-добре от всеки друг на света. И не ви казвам това като търговец. Това е простият факт.

Пендъргаст наклони глава.

— Изключитлено интересно. И как така никога не съм чувал за вас?

— Като цяло, не желаем да ставаме известни. Извън, разбира се, един тесен кръг клиенти.

— Преди да започнем, трябва да бъда сигурен в дискретността ви.

— Господин Пендъргаст, ЕИР дава две гаранции: първо — пълна дискретност; второ — стопроцентов успех. А сега, моля, запознайте ме с проблема си.

— Обектът ни е мъж на име Диоген Пендъргаст — моят брат. Изчезна преди две десетилетия, след като разигра собствената си фиктивна смърт. Сякаш е изчезнал от лицето на земята, поне официално. Не фигурира в базата данни на никое държавно учреждение, като изключим смъртния акт, за който знам, че е подправен. Няма никакво досие. Няма адрес, няма снимки, нищо. — Той извади кафява папка от палтото си и я постави на масата. — Всичко, което знам, е тук.

— Откъде сте сигурен, че все още е жив?

— Имах любопитна среща миналото лято. Отразено е в бележките. Това, както и фактът, че се е превърнал в сериен убиец.

Глин кимна замислено.

— От съвсем малък Диоген ме ненавижда и е превърнал унищожението ми в цел на своя живот. На 19-и януари тази година той най-сетне приведе плана си в действие. Започна да убива приятелите и колегите ми един по един и да ме измъчва с неспособността ми да ги спася. Дотук уби четирима. За последните двама ми прати предварително подигравателни бележки, в които назоваваше жертвата — първия път вярно, а втория ме измами, за да предпазя погрешния човек. Накратко — усилията ми да го спра се провалиха напълно. Той твърди, че следващата му цел е лейтенант Д’Агоста. Повтарям отново, че резюметата за убийствата са в тази папка.

Д’Агоста забеляза, че здравото око на Глин заблестя с нов интерес.

— Колко интелигентен е този Диоген?

— Когато беше дете, коефициентът му на интелигентност беше 210. Това бе след като прекара скарлатина, което го промени завинаги.

Глин вдигна едната си вежда.

— Да не би да имаме работа с мозъчно увреждане?

— Не е вероятно. Беше странен и преди шарката. Болестта като че ли извади чудатостите му още по на показ.

— И затова съм ви нужен. Трябва ви пълен психологически, криминален и поведенчески анализ на този човек. Естествено, тъй като сте му брат, вие сте твърде близо до него — не можете да свършите това сам.

— Правилно. Диоген е разполагал с години да планира. През цялото време е с три стъпки пред мен. Не оставя улики на местопрестъпленията — поне никакви неумишлени. Единственият начин да бъде спрян е да се предвиди какъв ще е следващият му удар. Трябва да подчертая, че случаят е спешен. Диоген заплаши да завърши престъплението си утре, на 28-и януари. Назова тази дата като кулминация на всичките си планове. Не може да се каже колко живота още са в опасност.

Глин отвори папката със здравата си ръка и започна да я прелиства, хвърляйки бърз поглед върху написаното.

— Не мога да направя профил за 24 часа.

— Но ще трябва.

— Невъзможно. Най-краткото време, за което мога да се справя — ако допуснем, че изоставя всяка друга работа и фокусирам усилията си единствено върху това, — е 72 часа, считано от сега. Дойдохте при мен твърде късно, господин Пендъргаст. Или поне твърде късно за датата, която брат ви е назовал. Може би навреме, за да вземете ефективни мерки след това. — Той странно наклони глава, докато се взираше в Пендъргаст.

Агентът остана безмълвен за миг.

— Така да бъде тогава — каза той тихо.

— В такъв случай да не губим повече време. — Глин сложи ръка на папката пред него и я плъзна по масата. — Ето стандартният ни договор. Хонорарът ми е един милион долара.