Александър беше заповядал да откарат флота на отвъдната страна на града, а тридесет малки кораба бяха оставени откъм северната страна срещу пристанището. Тирийците плениха два от тях. В останалите настъпи суматоха. Царят, дочул глъчката, подкара флота си към брега, откъдето идеше този шум. Пръв се притече на помощ един петвеслов кораб, който бе най-бързият. Тирийците насочиха два от своите кораби откъм двете му страни. Единият от тях с голяма сила заби тарана на носа си в петвесловия кораб. Другият се насочи бързо към неговия борд. Тогава една трирема от флота на Александър връхлетя върху тирийския кораб, който заплашваше петвесловия, с такава сила, че кормчията му отхвръкна от кърмата в морето. Пристигнаха след това и други македонски кораби. Дойде и царят. Тирийците с големи усилия измъкнаха своя кораб, пробил петвесловия. И останалите им кораби потеглиха към пристанището. Македонските кораби ги последваха, но не можаха да влязат в пристанището. Задържаха ги стрелите, с които ги обсипваха от крепостните стени. Все пак потопиха или завладяха почти всичките им кораби.

Александър даде на войниците си два дена почивка. След това заповяда да приближат към града и флота, и обсадните съоръжения. Искаше да притисне от всички страни обсадените, които бяха много изплашени. Самият той се изкачи на най-високата кула, като прояви изключителна смелост, тъй като с царските си одежди и блестящото си оръжие стана прицелна точка за противниковите стрели. Александър прояви възхитителна доблест: прободе с копието си мнозина защитници на крепостните стени. Други в ръкопашен бой с меч и щит хвърли надолу презглава, тъй като обсадната кула, на която стоеше, почти допираше до градските стени. Крепостните стени, разкъртени от ударите на тараните, се рушаха. Флотът беше влязъл в пристанището и някои от македонските войници се бяха изкачили на бойните кули, напуснати от врага. Тирийците, сполетени едновременно от толкова много злини, започнаха да бягат — едни търсеха помощ от боговете в храмовете, други се самоубиваха пред затворените им врати, трети се втурваха срещу неприятеля, за да умрат, след като си отмъстят. Преобладаващата част от жителите на града се бяха качили на покривите на къщите и оттук хвърляха долу върху македонците всичко, каквото им попаднеше подръка.

Александър заповяда да бъдат избити всички освен тези, които се бяха укрили в храмовете, и да се подпалят къщите. Това беше разгласено чрез глашатаи. Никой не търсеше вече помощ от боговете. Момчета и девойки изпълваха храмовете. Мъжете стояха всеки в преддверието на своето жилище, готови да посрещнат смъртта от свирепия враг. Мнозина бяха спасени от сидонците, които се сражаваха сред частите на македонската армия. Те влязоха в града заедно с победителите. Помнейки, че и двата града бяха основани от един и същ праотец, те отведоха тайно много от жителите на Тир на своите кораби, а след това ги откараха в Сидон. Така петнадесет хиляди души бяха спасени от страшна смърт.

Проляха се потоци кръв. Само между двете стени на града бяха изклани шест хиляди войници. След това гневът на царя стана причина за още по-печално зрелище. Две хиляди души, за избиването на които яростта не беше достигнала, приковани на кръстове, увиснаха по протежение на цялото крайбрежие. Пратениците от Картаген Александър пощади, но ги заплаши с война, която засега отложи.

Тир, град, който заслужава да се запомни от поколенията заради древния произход и променливостта на съдбата му, падна на седмия месец от началото на обсадата. Основан от Агенор, дълго време той е владеел не само околното море, но и моретата, до които са достигнали неговите кораби. Ако може да се вярва на мълвата, този град или пръв е измислил писмото, или пръв е започнал да го разпространява. Неговите колонии са били разпръснати по целия свят: Картаген в Африка, Тива в Беотия, Гадес140 при океана. Предполагам, че като пътували често по моретата и достигали непознати за останалите народи земи, те ги заселвали със своите синове. Или пък земеделците, измъчвани от честите земетръси, са се принуждавали да търсят с оръжие земи за обработване в по-далечни места. И тъй, преживял много злощастия, възобновявал се многократно, сега обновен след дълъг мир, градът процъфтява под защитата на римската благосклонност.

По това време пристигна писмо от Дарий, отправено най-после до Александър като до цар. Дарий му предлагаше да се ожени за дъщеря му Сатира. Добавяше, че ще й даде като зестра цялата област, разположена между Хелеспонт и река Халид141, и да се задоволи с тези земи в Азия. И да не се колебае да приеме това, което му се предлага, защото щастието е изменчиво. Дарий пишеше, че хората, колкото и да са щастливи, един ден привличат завистта на боговете; че той се страхува да не би Александър като птиците, които се издигат чак до звездите, да се увлече от безразсъдна младежка смелост; че няма нищо по-рисковано от това на неговата възраст да получи толкова голямо щастие; че той и сега има много земи и че невинаги ще може да се справя с трудностите: предстои му да премине реките Ефрат и Тигър, Аракс142 и, Хоасп143 — прегради, защищавали персийското царство; че ще стигне в земи, където ще се срамува от малочислеността на войската си — Мидия144, Хиркания145, Бактра. А кога смята да достигне до индите и до жителите на океанското крайбрежие, до зогдианите, арахозите146 и останалите племена в Кавказ и край река Танаис147. Та той ще остарее, преди да обходи толкова много земи дори и без да се сражава. И нека престане да го кани при себе си, защото дойде ли той, това ще бъде гибелно за Александър.

Александър отговори на Дарий чрез пратеници, че той му предлага чужди неща и че иска да разделя с него онова, което е загубил; че му дава като награда Лидия, йонийските градове, Еолида, брега на Хелеспонт — а това той вече владее като победител, защото законите на войната гласят, че условията се диктуват от победителите, а се приемат от победените; че той е преминал морето не за да завладее Киликия и Лидия. Твърде малка е придобивката за понесените жертви във войната, но е решил да завземе Персепол, столицата на персийското царство, и след това Бактра, Екбатана и бреговете на Ориента; че където и да избяга, той ще го преследва; да престане да заплашва с реки този, за когото знае, че е преминал морета.

Такива писма си размениха царете. Междувременно родосците предадоха своя град и пристанището му на Александър. Той беше поверил Киликия на Сократ, а на Филота148 беше заповядал да охранява областта около Тир. Парменион предаде на Андромах149 Сирия, наричана Целесирия150, а сам той щеше да продължи да участвува в предстоящите сражения. Царят заповяда на Хефестион да охранява с флот брега на Киликия и с цялата си войска пристигна в град Газа.

През тези дни се проведоха традиционните Истмийски игри151, за които бяха дошли гости от цяла Гърция. Гърците, които зорко следяха събитията, решиха да изпратят при Александър петнадесет души със златен венец като дар за подвизите, извършени от него за свободата и спасението на Гърция. Малко преди това те бяха усетили полъха на несигурната слава и затова се съобразяваха с капризите на съдбата.