Като навлязъл в Кария57, царицата на тази страна на име Ада го посрещнала благосклонно. Тя била изгонена от престола от Оронтобат, изпратен тук от Дарий за управител, и била останала само с град Алинд. Тя предала този град на Александър и го осиновила. Царят, като оценил както свободолюбието на жената, така и осиновяването, я оставил да пази града, а след това, като покорил цяла Кария, не забравил благодеянието й и предал под нейна власт цялата страна. Оттук потеглил за Ликия58 и Памфилия59 с намерение да продължи за Финикия60 и Киликия61. Като победил невойнствените народи на Пизида62, Александър с още по-голяма жар се насочил срещу Дарий, за когото бил чул, че наближава с многохилядна войска. Навлязъл във Фригия, през която смятал да преведе войската си.

Александър изпрати Клеандър да набира наемна войска от Пелопонес, а той, като въдвори ред в Ликия и Памфилия, придвижи армията си към град Целена63. През средата на този град тече река Марсий64, позната ни от гръцките легенди. Тя извира от най-високия връх на планината Тавър, водата й с грохот пада върху скалата под него, а след това се разлива нашироко и оросява околните поля. Водата й е съвсем спокойна и прозрачна. Затова цветът й, подобен на цвета на спокойно море, вдъхновявал поетите. Оттук и преданието, че нимфите, сякаш влюбени в нея, дълго седели на онази скала. Впрочем, докато тече между стените на града, реката запазва името си, а щом излезе извън тях, става по-буйна и я наричат Лик65.

И тъй, Александър влезе в изоставения от жителите му град, готвейки се да превземе с пристъп крепостта, в която се бяха укрили. Все пак изпрати херолд66 да им предложи да се предадат, защото иначе ще претърпят големи злини. А те въведоха херолда в кулата и го накараха да я огледа — колко забележителна е и по местоположението, и по начина на строеж. Дори му предложиха да каже на Александър, че той и жителите на града не преценяват еднакво нещата: те знаят, че той е непобедим, но ако се наложи, ще умрат, верни на дълга си. Като видяха обаче, че крепостта е обсадена и припасите от ден на ден намаляват, те сключиха примирие за шестдесет дена с уговорка да предадат града, ако в този срок Дарий не им изпрати помощ. Не получиха помощ отникъде и затова в предвидения ден те се предадоха на Александър.

Пратеници от Атина настигнаха Александър с молба да им върне пленниците, взети при река Граник. Той отговори, че ще им бъдат върнати не само те, но и всички останали гърци, след като завърши войната с персите. И понеже бързаше да настигне Дарий, за когото беше разбрал, че още не е преминал река Ефрат67, събра отвсякъде войските си, за да влезе в един решителен бой с всичките си сили.

Фригия, страната, през която водеше войските си, имаше повече села, отколкото градове. Тук се намираше прочутата резиденция на Мидас68. Гордий69 е името на града, покрай който протича река Сангар. Те са по средата между Понтийско и Киликийско море. Пространството между тези две морета е най-тясното място на Азия. Тази ивица земя е свързана с брега, но понеже в по-голямата си част е обградена от вода, прилича на остров.

След като установи властта си над града, Александър влезе в храма на Юпитер. Видя там колесницата, за която казват, че принадлежала на Гордий, бащата на Мидас. По външната си направа тя не се отличаваше дори от най-евтините и обикновени колесници, но яремът й беше забележителен, стегнат здраво от много ремъци, преплетени така, че краят им не се виждаше. И когато жителите на града му разказаха за предсказанието на оракула, според което Азия ще завладее този, който развърже възела, го обзе силно желание да изпълни предсказанието.

Около царя се събра тълпа от фригийци и македонци — едните чакаха напрегнато, другите бяха обезпокоени от безразсъдната самоувереност на Александър. Ремъците бяха преплетени така, че не можеше да се види нито къде е началото, нито къде е краят. Александър се уплаши да не би един неуспех да се изтълкува от тълпата като лошо предзнаменование и затова, без да се колебае много, разсече загадъчния възел с меча си, като каза: „Не е важно по какъв начин ще се развърже.“ Така или надхитри оракула, или изпълни предсказанието му.

Александър беше решил да плени Дарий, където и да се намира, но за да си осигури тила, постави начело на флота си при Хелеспонт Амфотер, а начело на сухопътните войски — Хегелох. Те трябваше да освободят от неприятелските гарнизони островите Лесбос, Хиос и Кос70. За водене на войната им даде петстотин таланта71. На Антипатер72 и тези, които охраняваха гръцките градове, изпрати шестстотин. Според договора от съюзниците бяха изискани кораби, които да охраняват Хелеспонт. Той още не беше узнал, че Мемнон, който му създаваше големи грижи, не е вече между живите. Защото знаеше, че всичко ще завърши без затруднения, ако той не му попречи.

В град Анкира73 Александър преброи войските си и влезе в Пафлагония74. В съседство на тази област живеят хенетите75, от които, както смятат някои, водят произхода си венетите76. Цялата област се подчини на царя, жителите й дадоха заложници и измолиха да не ги принуждава да плащат данък, какъвто не са плащали дори на персите. Начело на властта в Пафлагония той постави Калан77. Александър се отправи за Кападокия78 заедно с войските, които неотдавна бяха дошли от Македония.

Дарий, като научи за смъртта на Мемнон, покрусен и загубил всякаква надежда, реши да води борбата сам. Като преценяваше всичко, което бяха извършили неговите пълководци, той дойде до заключението, че повечето от тях не са проявили никакво усърдие, а и на никого от тях не се беше усмихнало щастието. И така, като разположи лагера си пред Вавилон, за да влязат войниците му с колкото се може по-висок дух в сражение, разгъна всичките си военни сили пред погледа им. Построи кръгъл вал, който да побере десет хиляди въоръжени войници, по примера на Ксеркс79 и започна да преброява войските си.

От изгрев-слънце до мръкване персийските пълчища навлизаха във вала, а след това излизаха от него и заемаха полята на Месопотамия — безбройна върволица от конници и пехотинци, които изглеждаха много повече, отколкото бяха. Персите80 бяха сто хиляди, от които тридесет хиляди конници. Медите81 — десет хиляди конници и петдесет хиляди пехотинци. Барканските82 конници бяха две хиляди, въоръжени с двуостри секири и леки щитове, подобни на кожените. Следваше ги десетхилядна пехота със същото въоръжение. Арменците83 бяха изпратили четиридесет хиляди пехотинци и седем хиляди конници. Хирканите84, както е обичаят при онези племена, бяха съоръжили шест хиляди отлични конници и хиляда конници тапури85. Дербиките86 бяха въоръжили четиридесет хиляди пехотинци: повечето имаха копия с медни или железни върхове, а някои — пръти, закалени в огън. Придружаваше ги двехилядна конница от същото племе. Откъм Каспийско море бяха дошли осем хиляди пехотинци и двеста конници. Между тях имаше и войници от други неизвестни племена — две хиляди пехотинци и два пъти повече конници. Към тези сили се прибавяше и тридесетхилядна гръцка наемна армия от най-отбрани младежи.