Филип сякаш от някаква наблюдателна кула започнал да крои планове срещу свободата на всички гърци, след като поставил под своя власт всички държавици, които смятали, че ще могат самостоятелно да се управляват. Той хитро настройвал демократите срещу аристократите. Дори тиванците събрали войски срещу лакедемонците25 и фокидците26 след ограбването на Аполоновия храм. След като си спечелил голяма слава сред народа на Гърция, наложило се Филип да бъде поканен и избран за повелител. Накрая се обявил за господар на всички и принудил да му се подчиняват еднакво и победените, и победителите в междуособните борби.
След това Филип прехвърлил войски в Кападокия27 и като пленил или избил съседните на нея владетели, подчинил цялата провинция под властта на македонците. Унищожил и Олинт28 и навлязъл в Тракия29. Двама братя, тракийски царе, го поканили за съдия при разрешаването на спор за границите. Най-неочаквано и за двамата Филип пристигнал с войска и плячкосал царството и на единия, и на другия. Така им доказал, че съгласието е главното за запазване на властта и затова ги кани да се сплотят около него.
Синът на Филип, Александър, още дванадесетгодишен започнал да се увлича от военното изкуство и да проявява изключителни дарби. Когато някои негови връстници го питали не желае ли да се състезава на Олимпийските игри (защото се отличавал с бързината си), Александър отговарял: „На драго сърце, ако ми бъде предложено да се състезавам с царе.“
Веднъж, когато в отсъствие на Филип пристигнали пратеници на персийския цар30, той ги приел с обичайното гостоприемство и церемония и се сближил съвсем непринудено с тях. А те се учудвали, че той не се заинтересувал от това, което би интересувало един обикновен човек или едно момче, а ги разпитвал за дължината на пътищата им, докъде са достигали предишните им походи и за повече неща, отколкото самият цар би разпитвал: какъв противник имат, по-силен ли е от персите, какви сили и каква мощ има. Пратениците дошли до заключение, че известният авторитет на Филип отстъпва пред способностите и величието на духа на сина му, още повече като се има предвид възрастта му. Колкото пъти пристигало известие за превземането на някой забележителен град или за спечелена победа след тежка битка, Александър не се радвал, но казвал на връстниците си: „Приятели мои, баща ми ще завладее всичко и аз заедно с вас не ще мога да извърша никакъв забележителен подвиг.“
Никакви съблазни, нито дори парите не привличали Александър. Единствено го блазнели храбростта и жаждата за слава. Даже смятал, че колкото повече получава от баща си, толкова по-малко той самият ще може да извърши. Горял от желание да участвува в сражения и състезания, мечтаел за върховната власт, чрез която с храбростта си да придобие слава и безсмъртие (тази надежда никога не изоставила Александър). Възпитанието му било предоставено на много учители, педагози и наставници, но най-вече на Аристотел31, под чието ръководство той се учил около десет години.
По това време Филип проводил пратеници на остров Делос32 да запитат от негово име пророчицата за съдбата на наследника му. Казват, че получил такъв отговор: „Този ще заеме твоя престол и ще завладее целия свят, комуто Буцефал ще позволи да го възседне!“
Буцефал бил изключително красив, но буен кон. Филип го бил купил от един тесалиец на име Филоник за тринадесет таланта и бил заповядал да го държат затворен в обор с желязна преграда на вратата. Но конят си оставал все така див и никой не се осмелявал да го възседне. Поради това Филип заповядал да го изхвърлят от двореца. Но Александър казал: „Какъв кон погубват само защото са неопитни и не знаят да се отнасят внимателно с него.“ Той започнал да гали нежно коня, след това се затичал успоредно с него, а накрая го възседнал, като само леко подръпвал юздите, когато искал да го върне назад. Щом слязъл от коня, баща му го целунал и със сълзи на очи казал: „Синко, търси си царство, което да отговаря на смелостта ти. Македония ще бъде тясна за тебе.“
Филип решил да обяви война на Гърция и затова сметнал, че ще е необходимо да превземе Византион33, прочут град на брега на морето. Понеже градът му се противопоставил, той го обсадил. В двореца оставил като заместник сина си Александър, който тогава бил на шестнадесет години.
Византион бил основан от спартански колонисти. По време на обсадата се изчерпали всичките припаси на македонците. Филип прибягнал до пиратство и ограбил сто и седемдесет кораба. За да не ангажира цялата си войска в обсадата само на един град, с най-храбрите нападнал и опустошил много градове в Херсон34. След това извикал при себе си и сина си Александър, вече осемнадесетгодишен, за да започне военната си служба под надзора на баща си. С него заминал за Скития35 за плячка, за да набави средства за войната срещу Гърция. Филип опустошил Скития и пленил двадесет хиляди момчета и жени и много дребен добитък. Не взел никакво злато и сребро, но изпратил двадесет хиляди породисти коня, за да се развъди тази порода и в Македония. На връщане срещу Филип излезли трибалите, които не го пускали да мине през техните земи, ако не им даде част от плячката. Възникнало сражение, в което Филип бил тежко ранен в бедрото, а конят му — убит. Всички сметнали, че царят е убит, и изпуснали плячката. Едва когато раната му оздравяла, той обявил на атиняните толкова пъти отлаганата война…
Тиванците се присъединили към атиняните, страхувайки се, че ако атиняните бъдат победени, пожарът на войната ще се пренесе и към тях. След като двете държави, настроени преди това враждебно една към друга, се сплотили, по цяла Гърция тръгнали агитатори и оратори да приканват народа да се сплоти, тъй като общият враг можело да бъде спрян само с общи усилия. Някои държавици наистина се стреснали и се присъединили към Атина. Но други от страх пред войната минали на страната на Филип.
Завързало се голямо сражение. В него Филип поставил сина си Александър начело на левия фланг на конницата. Тук за първи път блеснала храбростта на този прославен герой. В това сражение той засенчил не само баща си, но и никому не позволил да изпъкне повече от него. Дори по-късно се оплаквал, че победата му била отнета поради завистта на баща му.
И тъй, в битката при Херонея36 атиняните, въпреки че излезли с числено по-многобройна войска, били победени от македонците, които били много по-опитни поради продължителното, почти непрекъснато водене на войни. Но те паднали, без да забравят предишната си слава. През този ден бил сложен край на славата и господството им над цяла Гърция, край на най-свободолюбивата37 държава в Гърция.
Филип винаги бил добре разположен към Александър, но мащехата Клеопатра често предизвиквала раздори (Филип се развел с Олимпиада и взел за жена Клеопатра). За тези раздори често давал повод и вуйчото на Клеопатра — Атал. На сватбеното тържество Атал вдигнал наздравица и подканил македонците да молят боговете да дарят Филип и Клеопатра със законен наследник. Александър избухнал. „О, негодяй! — казал той. — Значи ти смяташ, че аз съм незаконно роден?!“ И хвърлил чашата си в лицето на Атал. Баща му, като се изправил срещу Александър, насочил към него остър нож. Александър избягнал удара с леко отклоняване на тялото си, но обиден, взел със себе си майка си Олимпиада и отишъл с нея в Епир.
