След като разпусна и изпрати в родината по-старите войници, Александър заповяда да се събере войска от тринадесет хиляди пехотинци и две хиляди конници. Смяташе, че с такава многочислена войска ще може да държи в подчинение Азия, още повече че на много места беше оставил гарнизони, беше основал много градове и ги бе населил с колонисти. Надяваше се те да се противопоставят на каквито и да са опити за отцепничество.

Преди да отдели тези, които смяташе да остави тук, издаде заповед всички войници да обявят дълговете си. Знаеше, че те са непосилни за повечето от тях. И макар че тези дългове бяха направени поради разточителството им, все пак реши да им ги изплати.

Войниците смятаха, че той само иска да ги изпита, за да може по-лесно да отдели разточителните от скромните, и протакаха известно време работата. Той знаеше, че те не упорствуват, а ги е срам да си признаят дълговете. Затова заповяда да наредят маси посред лагера и да поставят върху тях десет хиляди таланта. Едва тогава войниците доверчиво започнаха да си признават. От тази огромна сума не останаха повече от сто и тридесет таланта. Така тази войска, победителка на най-богатите народи, излизаше от Азия повече прославена, отколкото забогатяла.

Войниците бяха разбрали, че Александър ще разпрати по домовете им едни, а други ще задържи. Помислиха, че той смята да остане в Азия. Недоволни и изоставили всякаква дисциплина, започнаха да злословят по целия лагер, да негодуват и все по-дръзко да искат отпуск, показвайки лицата си, обезформени от раните, и побелелите си коси. Не ги интересуваха заплахите на командирите. Забравиха и почитта си към царя. Дръзко го прекъсваха, щом започнеше да говори, крещяха високо, че никъде няма да вървят освен в отечеството си, за да умрат там. Най-после замлъкнаха, защото бяха забелязали, че се е развълнувал повече от самите тях, и зачакаха да видят какво ще направи. А той заговори: „Какво означава този внезапен ужас, тази толкова дръзка и безсрамна разпуснатост? Страхувам се да заговоря, вярвайте ми! Нарушавате заповедите ми и аз съм цар по милост, комуто не давате право нито да заговори, нито да ви разпита, нито да ви посъветва или мъмри. Наистина аз съм решил да изпратя едни в отечеството, а други малко по-късно заедно с мене ще ги последват. Какво означава това? Причините са различни, а всички вдигат еднакво шум. Бих желал да разбера дали са недоволни от мене тези, които ще си отидат, или тези, които ще останат.“ Всички едновременно се развикаха, че всички се оплакват. Тогава той продължи: „В името на Херкулес, не може да се оплаквате всички по една и съща причина, тъй като по-голяма е тази част от войската, която разпускам, отколкото тази, която задържам. Съществува следователно по-важна причина, поради която вие се отмятате от мене. Кога цялата войска е напускала царя? Дори и робите не бягат едновременно от господаря си. Те изпитват срам, който спира някои да изостанат от другите. Забравил за чудовищното ви непослушание, ще се опитам да намеря лекарство за неизлечимите. Но, о, Херкулесе, загубих всякаква надежда у вас! Започвам да се държа с вас не като с мои войници, защото престанахте да бъдете вече такива. Унижавам се да говоря с войници, които неблагодарно са забравили дълга си. В разкоша, в който потънахте, вие започнахте да безумствате и забравихте за нищетата, от която се измъкнахте благодарение на моята милост. Безумие! Кълна се в името на Херкулес, заслужавате да остареете в нищета, тъй като по-добре се справяте в бедите, отколкото в благополучието.“

„Неотдавна изпитвахте погнуса от данъкосъбирачите на Илирия и на персите в Азия за това, че са ограбили толкова племена. При Филип бяхте полуголи, а сега дрехите ви от пурпур ви се струват нечисти. Очите ви не могат да понасят злато и сребро. Жадувате за дървените съдове, за плетените щитове и ръждата по мечовете! Облякох ви скъпо и платих с хиляди таланти дълговете ви. А цялата царска покъщнина не струва повече от петдесет таланта. Това са моите богатства. Бързате да се върнете в Европа, да изоставите царя си точно в момент, когато повечето от вас нямаха пари за път, ако не бях изплатил дълговете ви, и то от азиатската плячка. И няма да ви е срам, надянали на измършавелите си тела военните доспехи на победените народи, да отидете при жените и децата си, без да можете да им покажете наградите от победата. А на тези, които ще се върнат след вас, ако не друго, то поне оръжието ще им служи за доказателство.“

„Наистина, лишавам се от добри войници, бързащи към своите наложници, защото им са останали едва толкова пари, колкото да си заплащат това удоволствие. Няма да ви преча! Ето, разтварям границите за бягащите. Направете това по-бързо! Махнете се от очите ми! Аз ще пазя гърба на бягащите с персите. Не спирам никого. Радостно ще ви посрещнат децата и родителите ви, като ви видят, че си идвате без царя. Ще посрещнат бегълци и страхливци. Ще тържествувам, о, Херкулесе, при вашето бягство и където и да съм, ще ви отмъстя. А тези, на които ме оставяте, ще бъдат почитани и уважавани. Тогава ще разберете доколко една войска е силна без цар и каква сила има в мене самия!“

След това скочи и разярен тръгна сред войниците. Хващаше за ръка тези, които вече бяха набелязани, че са говорили най-дръзко. Предаде на телохранителите си тринадесет души, които не се осмелиха да се съпротивляват. Той бе повярвал, че освирепялото преди малко събрание ще се вцепени от страх, като гледа как водят на смърт тези, които не се бяха провинили в нищо повече от другите.

Било с положението си, тъй като племената, които живееха под неговата власт, почитаха царете си като богове, било поради голямото уважение към него самия, но те се уплашиха. След това всеки поотделно даваше доказателство за послушанието си. Не се разгневиха от наказанието на бойните си другари, когато разбраха, че са убити. Сега никой не пропусна нищо, с което да покаже послушанието и покорността си. Когато на следния ден царят не ги допусна при себе си, а прие само азиатците, по целия лагер се вдигна страшна глъчка. Всички заявяваха, че е по-добре да умрат, ако той продължава да им се сърди. Още по-непримирим към тях, Александър заповяда да свикат на събрание чуждестранните войници. Македонците остави в лагера. Без преводач произнесе следната реч: „Когато се отправих от Европа към Азия, аз бях уверен, че ще успея да подчиня под властта си много велики народи. Не съм се излъгал, като съм вярвал на мълвата. Но към това трябва да се прибави и фактът, че аз срещнах тук храбри мъже с ненакърнена вярност към техните царе. Смятах, че потънали в разкош и от много щастие, вие сте затънали в разврат. Но, о, Херкулесе, вие също сте с несломим дух и големи физически сили и изпълнявате добре военните си задължения. Като храбри мъже вие почитате верността не по-малко от храбростта. Казвам ви го за първи път, но го зная отдавна. И затова свиках от вас набор от млади войници и взех от вас телохранители. Имате същото облекло и същото оръжие, но послушанието и подчинението ви към властта са далеч по-силни, отколкото у останалите. Аз самият встъпих в брак с дъщерята на персиеца Оксиарт и не се срамувам, че ще имам деца от пленница. Пожелах след това да създам още по-голямо поколение. Затова взех за жена дъщерята на Дарий и дадох право на най-близките ми приятели да се оженят за пленнички, за да залича всякаква разлика между победители и победени. Повярвайте ми, за мене вие сте природени, а не наемни войници. Европа и Азия са едно царство. Аз ви давам македонско оръжие. Аз вкорених тук чужди за вас наредби. Вие сте и мои съотечественици, и мои войници. Всичко придоби един цвят. Нито персиецът ще опорочава македонските нрави и обичаи, нито за македонците ще е позорно да подражават на персите. Длъжни са да признават един закон тези, които ще трябва да живеят под властта на един цар.“

След тази реч взе за телохранители перси, за помощници перси, за чиновници пак перси. Когато те поведоха на смъртно наказание оковани македонците, подбудители на бунта, казват, че един от тях, влиятелен с авторитета и възрастта си, се обърнал към Александър с думите: „Докога ще храниш душата си със смъртни наказания, и то по чужд обичай? Твоите войници, твоите сънародници без доказателства се отвеждат на смърт, и то от робите им. Ако си решил, че заслужаваме смърт, то поне смени служителите при изпълнението на присъдите!“