Бързото развитие на събитията беше попречило на Дарий да набере войници от живеещите по брега на Черно море — бактриани87, зогдиани88, инди и други племена с имена, непознати дори на персите. Дарий съвсем не можеше да се оплаче, че му липсва голяма армия. При наличието на тази армия извън себе си от радост и обнадежден от обичайното ласкателство на придворните, той повика атинянина Харидем, опитен във военното дело и враждебно настроен към Александър, защото по негова заповед е бил изгонен от Атина.
Дарий започна да го разпитва смята ли, че е достатъчно подготвен, за да смаже врага. Гъркът, забравил и за своя жребий, и за царското високомерие, каза: „Може би не ще пожелаеш да чуеш истината, но ако не ти я кажа сега, друг път не бих я признал. Тази войска, облечена така великолепно, тази маса от хора, събрани от толкова племена от целия Ориент, може да бъде страшна за съседите. Тя блести в пурпур и злато, святка с оръжието и е толкова многобройна, че човек не би могъл да си я представи, ако не я види с очите си. Македонският боен ред обаче е устойчив. Щитове прикриват гъстите редици на воините. Те наричат този боен ред от непоколебими пехотинци фаланга. Наредени са войник до войник, копие до копие и са научени по даден знак да следват знамената, като спазват бойния ред. Всички изпълняват заповедите да се съпротивляват, да обкръжават противника, да разчленяват бойния ред. Не по-лошо от пълководците умеят да променят хода на сражението. И да не помислиш, че подчинението им се поддържа със злато и сребро! Дисциплината им се поддържа, като ги приучват към лишение. Голата земя е легло за уморените, за храна им служи това, което заграбят от пленените. Часовете за сън са по-малко от дължината на нощта. А тесалийските конници! А акарнаните и етолийците! Те са непобедими във война. Нима ще бъдат отблъснати с прашки и копия, закалени в огън? Трябва да излезеш срещу тях със същите въоръжени сили. Трябва да ги търсиш в страната, която ги е създала. Изпрати там злато и сребро, за да ти бъде доведена тук такава войска.“
По характер Дарий беше тих и отстъпчив, но щастливото му царуване беше променило много вродените му качества. И сега не можа да понесе истината и заповяда да накажат със смърт предания му гост, който, паднал на колене, му даваше последни съвети и молеше за милост безпощадния си господар. Дори и тогава, не преставайки да бъде откровен, гъркът каза: „Имам готов отмъстител за моята смърт! Човекът, за когото аз те предупредих, ще те накаже, задето си презрял моя съвет. Променил се така внезапно поради заслепението от царската власт, ти ще бъдеш за поколенията пример как хората, замаяни от щастие, забравят, че са хора.“ Още не бе доизрекъл думите си, и по заповед на царя слугите го удушиха. После, когато го обхвана разкаянието, Дарий заповяда да го погребат и призна, че му бе казал истината.
Тимонид89, син на Ментор, беше честен младеж. Дарий му беше възложил да приеме от Фарнабаз90 всички войници чужденци, опитни във военното дело, които се надяваше да използува във войната. На Фарнабаз даде същата власт, каквато беше дал преди това на Мемнон91.
Обхванат от постоянни грижи, Дарий вече и насън бе започнал да вижда тревожни видения, породени от трудностите или от пророческите свойства на душата. Ето, вижда как лагерът на Александър е осветен от блясъка на силен огън, а малко след това пред него е доведен Александър в същите одежди, в които той самият беше провъзгласен за цар. След това Александър минава на кон през Вавилон и внезапно изчезва от погледа му заедно с коня. На всичко отгоре и гадателите засилваха тревогата му с различните тълкувания на съня. Едни предсказваха, че сънят е благоприятен, тъй като лагерът на Александър е горял и понеже е видял Александър без царските си одежди да идва при него в обичайното за персите облекло. Други казваха, че сънят е неблагоприятен, тъй като осветеният лагер на македонците предсказва успех на Александър; няма съмнение, че той ще завладее Азия, понеже бил в одеждите, в които Дарий е бил провъзгласен за цар. Както става обикновено, безпокойството му предизвикваше спомени за стари пророчества. Припомни си, че в началото на царуването си той беше заповядал да направят ножницата на сабята му по гръцки образец. Тогава халдейските тълкуватели му бяха предсказали: персийското царство ще премине в ръцете на тези, на чието оръжие той подражава. Все пак Дарий бе зарадван донякъде от благоприятните тълкувания на съновиденията му, които се разпространяваха сред войската, и заповяда да придвижат лагера към река Ефрат.
Казват, че според персийския обичай може да се почне настъпление едва след изгрев-слънце. Когато напълно се разсъмна, от царската шатра прозвуча тръба. Над шатрата, която се виждаше отвсякъде, се издигна блестящият образ на слънце в кристален диск. Походният строй беше следният: най-отпред носеха на сребърен олтар огъня, който персите наричаха свещен и вечен. След него вървяха жреците, които пееха химни. Следваха ги триста шестдесет и пет млади момци в пурпурни наметала. Техният брой беше равен на дните на годината — тъй като и у персите тя има толкова дни. След тях бели коне теглеха колесница, посветена на Юпитер92, а зад нея вървеше огромен кон, наречен кон на слънцето. Кочияшите бяха в бели наметала, украсени със златни клончета. Съвсем близо до тях се движеха десет колесници, украсени с много злато и сребро.
Следваше ги конницата от дванадесет племена с различно оръжие и нрави. Непосредствено след нея вървяха около десет хиляди, наричани от персите безсмъртни. Никой друг не притежаваше такова по варварски пищно облекло: носеха златни огърлици, дрехи, обшити със злато и сребро, туники, украсени със скъпоценни камъни и прикачени със златни игли. На късо разстояние пред тях вървяха петнадесет хиляди души, които се наричаха роднини на царя. Тази тълпа с почти женския си разкош биеше на очи повече с изящното си облекло, отколкото с оръжието си. Най-близкият до тях отряд се наричаше отряд на копиеносците. Те обикновено пазеха царския гардероб и вървяха пред царската колесница, в която царят се извисяваше прав над всички. От двете страни колесницата беше украсена със златни и сребърни статуи на богове. Блестящи скъпоценни камъни украсяваха ярема, а над него се издигаха лакът високи две златни статуи на дедите едната на Нин93, другата на Бел94. Между тях имаше златен орел с разперени криле.
Царските одежди надминаваха с разкоша си дрехите на всички останали: той носеше пурпурна туника, украсена по средата с втъкана бяла ивица. Два златни ястреба, готови сякаш да се клъвнат, украсяваха плаща, изпъстрен със златни нишки. От златния пояс се спускаше къс меч, ножницата на който беше обсипана със скъпоценни камъни. На главата си носеше виолетово-синя диадема, избродирана с бяла (характерна за царете) украса, наричана от персите тиара95. Десет хиляди конници следваха колесницата. Техните копия и стрели бяха с позлатени върхове и украсени със сребро. Отдясно и отляво царят беше придружен от около двеста най-знатни велможи. Тази свита пък се охраняваше от тридесет хиляди пехотинци, следвани от четиристотин царски коня. След тях на разстояние един стадий на друга колесница се возеше майката на Дарий — Сизигамбида, а в трета беше жена му. Свита от жени на коне придружаваше цариците. След тях пътуваха петнадесет товарни коли, в които бяха децата на царя и техните възпитатели, както и тълпа евнуси, които не будеха презрение у тези народи. По-нататък следваха 365 царски наложници, облечени също разкошно, по царски. Шестстотин мулета и триста камили с охрана от стрелци караха царското съкровище. Следваха ги жените на приятелите и близките на царя, продавачите и служителите в обоза. Последни вървяха леко въоръжените отряди със своите пълководци.
