Впрочем, не само Александър влизаше в градове, които все още не признаваха властта му, но и неговите служители и отлични пълководци, които бяха проникнали в Азия: Калан в Пафлагония, Антигон152 в Ликаония; Балакър153 победи Хидарн154, управител на Дарий, и превзе Милет за два дена, а Амфотер155 и Хегелох156 с флот от сто и шестдесет кораба върнаха под властта на Александър островите между Ахея157 и Азия. След като превзеха отново остров Тенедос158, те решиха да завземат и остров Хиос, още повече че жителите му сами ги повикаха.
Но Фарнабаз, управител, поставен от Дарий, излови гражданите, които бяха на страната на македонците, и отново предаде града на Аполонид159 и Атенагор160, негови привърженици. Даде им малък отряд войска. Военачалниците на Александър продължиха да обсаждат града, като се надяваха повече на волята на обсадените жители, отколкото на собствените си сили. И надеждата не ги излъга: възникналото разногласие между Аполонид и неговите военачалници стана удобен повод македонците да нахлуят в града. Те разбиха вратата, за да влезе македонската кохорта. Гражданите, които отдавна бяха решени да се предадат, се присъединиха към Амфотер и Хегелох. Избиха войниците от персийския гарнизон предадоха Фарнабаз заедно с Аполонид и Атенагор в окови. Пленени бяха още дванадесет триреми с войниците и кормчиите. Освен тях плениха и тридесет напуснати от екипажите кораба и петдесет пиратски бързоходни кораба, както и три хиляди гърци, наемници на персите. С тях те попълниха своите войски. Пиратите наказаха със смърт, а пленниците откараха на корабите като гребци.
Аристоник161, тиранин в Метимна162, който не беше разбрал какво е станало на остров Хиос, по време на първата нощна стража пристигна с пиратски кораби до затвореното пристанище. Стражите го запитаха кой е. Отвърна им, че е Аристоник и идва при Фарнабаз. Отговориха му, че Фарнабаз вече почива, но го увериха, че пристанището е отворено винаги за съюзници и гости и че на другия ден може да види този, когото търси. Аристоник не се усъмни и сутринта влезе пръв със своя кораб в пристанището. Бързоходните пиратски кораби го последваха, но докато ги привързваха на кея, стражите ги обкръжиха. Никой не се осмели да се съпротивлява. Всички бяха оковани и предадени на Амфотер и Хегелох. Оттук македонците се отправиха към град Митилин. Неотдавна този град беше завзет от Хар163, който го държеше в покорство с помощта на две хиляди персийски войници. Той не можа да издържи обсадата и примирен, предаде града, като преди това издействува да му се разреши да се оттегли невредим. Отправи се към остров Имброс164. Македонците пощадиха предалите се.
Загубил всякаква надежда за мир, който се надяваше да постигне чрез писмото, Дарий се постара да възстанови силите си, за да поднови позорната война. Заповяда всички военачалници да се съберат във Вавилон, а Бес, управител на бактрианите, да събере колкото може повече войска и да дойде при него. Бактрианите са племе свирепо и диво, чуждо на персийския разкош. Те живеят недалеч от най-войнственото племе — скитите — и свикнали да се препитават от грабеж, са винаги под оръжие. Бес, макар и да заемаше второ място след царя, все пак не се ползуваше с доверието на Дарий, който го подозираше във вероломство. Действително той се стремеше към върховната власт, но предателството, с което единствено можеше да я постигне, го плашеше.
Александър положи големи усилия да издири Дарий, но не можа да узнае накъде се е отправил. Имаше обичай у персите да не издават тайните на царете си. Нито заплахите, нито обещанията можеха да ги съблазнят. Традиционното подчинение беше превърнало в свещено мълчанието за живота на царете. По-тежко се наказваше несдържаността на езика, отколкото каквото и да е друго провинение. Магите165 вярваха, че не може да се довери нещо важно на този, който не умее да мълчи. А за човек това е най-лесно. Александър, който не знаеше какво става у неприятелите, продължаваше да обсажда град Газа.
Бетид166, известен с голямата си преданост към Дарий, управляваше град Газа и го охраняваше с малък гарнизон. Александър прецени местоположението на града и заповяда да започнат да прокопават подземен проход и да го покриват с пръст. Морето тук изхвърля много пясък и няма подводни скали и камъни, които да пречат.
Работата започна откъм тази страна, откъдето жителите на града не можеха да ги забележат. За да отклони вниманието им, царят заповяда да придвижат обсадните кули към крепостните стени. Но песъчливата почва се свличаше и пречеше на придвижването на обсадните кули. Движението на колелата се забавяше и горните етажи на кулите се отчупваха. Много войници се нараняваха, без да се сражават, защото на една и съща опасност се излагаха тези, които крепяха кулите отзад, както и тези, които ги придвижваха напред. Ето защо Александър даде заповед да се оттеглят назад, а на следващия ден заповяда войниците да се разположат около обсадните кули. На разсъмване, преди да поведе войниците си на пристъп, направи жертвоприношение по бащиния си обичай и призова боговете на помощ.
Случайно прелитащ гарван изпусна буцата пръст, която носеше в ноктите си. Тя падна точно на главата на царя и се разтроши, а птицата кацна на най-близката обсадна кула, която бе намазана със смола и сяра. Гарванът напразно размахваше криле и се опитваше да литне. Войниците го хванаха. За този случай Александър сметна, че трябва да се посъветва с гадателите, защото беше суеверен. Аристандър167, на когото вярваха най-много, каза, че случката предсказва гибел за града, но че има опасност царят да бъде ранен. Предупреди го през този ден да не предприема нищо. Александър, който се гневеше, че единствено този град го спира, за да влезе в Египет, се подчини на гадателя и даде знак за оттегляне. Това повдигна бойния дух на обсадените. Те излязоха от вратите и настъпиха след оттеглящите се македонци с надежда, че ще постигнат успех. Влизаха в бой по-скоро стремглаво, отколкото в стегнат боен ред. Щом видяха, че македонските войски ги обхождат, спряха настъплението.
До царя достигнаха крясъците на сражаващите се. Забравил за предсказаната му опасност, той пристигна в първите бойни редици, като по молба на приятелите си бе облякъл ризница. Някакъв арабин, войник на Дарий, добил неочаквана смелост, прикри меча си под щита и се хвърли като беглец в краката на царя. Той му заповяда да се изправи, за да го приеме сред своите войници. Варваринът прехвърли бързо меча в дясната си ръка и го насочи към врата на царя. Александър избягна удара, като се наведе и отсече със своя меч ръката, отпуснала се вече, без да е успяла. Така той преживя предсказаната му опасност.
Аз съм убеден, че съдбата е неизбежна. Защото Александър, докато се биеше в първите бойни редици, беше улучен от стрела, която проби ризницата му и увисна на рамото му. Лекарят му Филип я извади. Започна да тече изобилно кръв. Всички се изплашиха, тъй като не знаеха колко дълбоко се беше забило острието, прикрито под ризницата. А царят, без да промени дори цвета на лицето си, даде да превържат раната и да спрат кръвоизлива. Още дълго участвува в боя като или скриваше, или надмогваше болката. Поради разхлабване на превръзката кръвта започна да тече по-обилно и раната се поду. Зави му се свят и коленете му започнаха да се подкосяват. Тези, които бяха най-близо до него, го поеха и го отнесоха в лагера. Бетид помисли, че Александър е убит, и ликуващ от победата, се затича към града.
