На Стив му се искаше да удари един тупаник на дебелака с ярмулката6, но реши, че това няма да помогне на Боби за отбора.
— Ние не крадем бази — рече Ярмулката.
— Какво искаш да кажеш с това „ние“, равине? — отвърна Стив.
— Не съм равин, господин Соломон, и вие го знаете. Да не би да се подигравате на религиозността ми?
— Опазил ме бог — отвърна Стив с толкова ирония, на колкото беше способен.
Отборът на „Рисовете“ към Бет Ам тренираше в „Съниланд Парк“ и Стив отчаяно се опитваше да отстоява позицията си, без да вбесява Ярмулката, треньора на отбора, чието истинско име беше Айра Крейндлър.
— Няма правило в лигата, което да забранява краденето на бази — рече Стив.
— Аз се придържам към по-висша инстанция — Крейндлър погледна към небето или към рая, или към релсите на метрото над главите им, Стив не можа да разбере точно.
— Господ не иска племенникът ми да краде втора база?
— Говорим за етика. Робърт може да стигне до втора, ако батсманът след това спечели удар или ако защитата направи грешка. Но да краде? — Крейндлър цъкна с език.
Когато не се занимаваше с младежкия отбор по бейзбол на синагогата, Крейндлър продаваше месо на едро. Синьо-белите му камиони с надпис „Крейндлър означава кашер“7 можеха да бъдат видени пред кашерните магазини в северен Маями Бийч. Около врата си носеше златен хай8, вероятно направен от цяла буца злато, толкова тежък, че го караше да се прегърбва. Над бермудите му с бастички висеше шкембе на член от висшата лига и макар че най-вероятно можеше да реже гърди бързо и точно, Стив се съмняваше, че може да изтича от първа до трета база, без да спре да си поеме въздух.
— Знаеш, че съм играл бейзбол в колежа, нали, Крейндлър? — Стив махна към „Дикси Хайуей“. Университетът на Маями беше на по-малко от осем километра право по магистралата.
— Разбира се, че знам. Ти си Соломон Падналия. Изкараха те на трета база и така загубихме Университетските световни серии.
Точно тогава Стив се замисли дали да не го фрасне, но реши, че с това няма да даде добър пример на Боби.
— Хвърлях лошо. Но можех да тичам и щом се научих как да предугаждам питчърите, поведох отбора по откраднати бази.
— Крал си бази, защото си могъл? — попита Крейндлър.
— Разбира се.
— Значи вярваш в кол де’алим гевар. „Можеш ли, прави го.“
— Вярвам, че възможностите на всяко дете трябва да се увеличават максимално. Вярвам и в победата и нямам намерение да се извинявам за това.
— Наистина ли смяташ, че Робърт го бива за тая работа? — попита Крейндлър.
— Да краде бази ли? Разбира се, щом веднъж го науча.
— Да играе бейзбол. Искам да кажа с неговите проблеми…
— Значи това било!
— Другите момчета могат да са много жестоки. Наричат Робърт „хахо“. И тем подобни.
— Твоя работа е да се оправиш с малките разбойници.
— Как?
— Хвани ги за гърлото. Карай ги да правят допълнителни обиколки. Научи ги да се държат прилично.
— Соломон, със сигурност знаеш, че е много по-сложно от това.
— Не и за един истински треньор. Трябва да нариташ няколко кашерни задника.
Стояха на зелената трева извън очертанията на полето. Отборът на „Рисовете“ тренираше на терена, безброй топки се търкаляха между тънките еврейски крака. Далече вдясно, на максимално безопасно разстояние, Боби береше глухарчета. Момчето се цупеше цял ден. В началото не беше така, помисли си Стив. Но когато Боби разбра, че Спънки и Мисти ги няма, че няма начин да бъдат намерени, мъката се загнезди в сърцето му. Стив се беше надявал, че бейзболът ще го разсее и че той ще престане да мисли за изгубените си приятели.
Допреди десет минути Стив беше учил племенника си на тънкостите в краденето на бази. При питчър, който хвърля с дясната ръка, гледаш петите му. Ако вдигне дясната пета преди лявата, хвърля към първа. Ако лявата пета се отдели от земята първа, хвърля към плочата на батсмана.
И точно тогава Крейндлър, със скрито под ярмулката плешиво теме, намазан с крем против изгаряне нос и спуснати слънчеви стъкла върху очилата, реши да учи Стив на етика.
Ако не беше пропуснал организационното събрание на лигата, може би той щеше да е треньор на Бет Ам. За жалост прекара нощта зад решетките в ареста, защото беше поръчал пица и две кашончета бира за съдебните заседатели, които обсъждаха дело за шофиране в нетрезво състояние. Не че имаше нещо против да го задържат за неуважение на съда от време на време. Едно от първите неща, които беше казал на Виктория, бе, че адвокат да се страхува от затвора е все едно хирург да се страхува от кръв.
И точно докато си мислеше за Виктория, я мярна да се приближава покрай линията на първа база. Големи крачки с тези крака на тенисистка. Беше със зелена копринена блуза, бяла пола и обувки „Версаче“ с бяло, зелено и червено, нещо от сорта на италианското знаме. Стив беше с нея, когато си ги купи. Почти се беше спряла на марка, наречена „Юнайтид Нюд“ — продавачката я хвалеше, че била „скулптура, а не обувка“. И двата чифта изглеждаха толкова удобни, колкото да ходиш по счупени стъкла.
Носеше червена кожена чанта „Ермес Бъркин“. Стив не би могъл да различи „Ермес Бъркин“ от буркан с краставички, но Виктория изглеждаше много щастлива, когато майка й й я подари. Не можа да разбере защо е целият този шум, докато Айрини Лорд не поясни, че й е подарък от един френски мултимилиардер, с когото се запознала на Ривиерата, и че проклетото нещо струвало петнайсет хиляди долара. Стив можеше да разбере да се похарчат толкова пари за голям плосък телевизор със съраунд система, но за дамска чанта? В жените имаше толкова много неща, които тотално го удивляваха.
Виктория махна на Боби, който сега седеше с кръстосани крака и разговаряше с една чапла, която бе кацнала край полето. Стив каза на Крейндлър, че ще обсъдят бейзболната етика по-късно, и се затича към жената, която обичаше. Пресрещна я при първа база. Тя обви врата му с ръце и се целунаха. Не целувка от сорта на „Здрасти-как-си?“ По-дълбока. „Искам-да-ти-скоча-веднага.“
— Леле! — възкликна той.
— Имам страхотни новини.
— И аз също, Вик.
— Имам ново дело. Голямо.
— Аз също.
— Стрелбата в Делфинариума — продължи тя. — Ще бъда прокурор по делото.
— Какво?! — явно му се беше счуло.
„Не може да е казала «прокурор».“
Те бяха адвокати на защитата. Представляваха обвиняемите, онеправданите, от време на време невинните.
„Прокурор?“ По-добре да беше казала: „Ще стана проститутка!“
— Пинчър е изключен заради конфликт на интереси — измърмори Виктория. — Назначиха мен. — Бръкна в абсурдно скъпата си чанта и размаха значка със златна звезда отгоре. Специален помощник окръжен прокурор. — Момчето, което си хванал. Джералд Наш. Обвинен е в…
— Убийство при извършване на углавно престъпление. Знам. Аз го защитавам.
Това я сепна. Но само за секунда. Тя премигна и рече:
— Няма начин, Стив.
— Нае ме тази сутрин. Без предварителен договор. Но все пак ме нае.
Виктория прехапа долната си устна.
— И какво ще правим?
— Как какво? Ще се оттеглиш.
— Защо аз?
— Защото делото е мое, Вик. Бях там пръв.
Айра Крейндлър удряше топки към хлапетата от началната база, или поне се опитваше, но в общи линии ги изкарваше извън фал линията.
— Ти си бил свидетел — отвърна тя. — Не можеш да представляваш обвиняемия.
— Две ченгета видяха как го сграбчвам и го арестуваха на място. Няма нужда от показанията ми.
— Чу ли Наш да казва нещо в негов ущърб?
— И да съм, никога не бих ти казал.
Една ниска топка се понесе към Боби извън очертанията на игрището и той се олюля, и размаха ръце като пиян, който гони пеперуда. Топката падна от ръкавицата му, удари го по главата и тупна на земята. Боби разтърка главата си и се завъртя на 360 градуса да търси топката.
