— Не още, но…

Тя въздъхна.

— Току-що ти направих предложение за споразумение. Клиентът ти е в ареста. Не искаш ли да го обсъдиш с него?

Стив се обърна към съдийската банка.

— Ваша чест, преговорите приключиха. Никакво споразумение. Делото влиза в съда.

Съдията въздъхна и отново сгъна подлистника със залаганията.

— Сигурен ли сте, господин Соломон? Струва ми се, че мостът под влака ви се клати.

— Сигурен съм, съдия.

— Така да бъде. Да чуем иска ви.

— Да, сър — отвърна Стив, след което прошепна на Виктория: — С хубав тоалет си днес.

— Благодаря.

— Откъде си го взела? От бутика на библиотекарките?

— Стив, какви ги вършиш?

— Загрявам. Пробно замахване — той й намигна и цъкна с език. — С този колан, дето си го препасала, изглеждаш много строга.

— Това е тоалет за съда. Как трябва да изглеждам?

— Не и като републикански сенатор от Канзас.

— Господин Соломон — подкани го съдията.

— Злоупотреба с власт! — избоботи Стив.

— Как така, господин Соломон?

— Или със служебно положение? Все ги бъркам. Обвинението трябва да бъде наказано заради укриване на доказателства от страна на госпожица Лорд. Става дума за отказ за сътрудничество. Прикриване. Тъмни сделки.

— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Соломон?

— Поисках да ми бъде предоставен достъп до всички документи, свързани с покойния Чарлс Дж. Сандърс, пенсиониран заместник-командир от Флота на САЩ. И какво ми даде отсрещната страна? Изцяло редактирано лично военно досие. Разквартировъчен билет — секретно. Командващ офицер — секретно. Мисии — секретни. Документите му за пенсиониране липсват.

— Ваша чест, дадохме на господин Соломон всичко, което ни дадоха от Военноморския флот. Може да се оплаче във Вашингтон.

— Ами записа от охранителните камери? — попита Стив. — Делфинариумът има охранителни камери на дока. Те могат да покажат точно какво се е случило между Гризби и Сандърс. Поискахме записите и не получихме нищо. Нула. Таратанци.

— Господин Соломон много добре знае, че системата е била повредена от токов удар седмица преди инцидента. Камерата не е работела.

— Също като при Ричард Никсън, съдия. Изтрити касети. Липсващи досиета. Прикриване на оневиняващи доказателства.

Виктория се извърна към Стив.

— Нищо не е изтрито. Нищо не е скрито. Ако имах нещо оневиняващо, щях да ти го дам веднага. Толкова си вбесяващ…

— Съдия, бихте ли помолили госпожица Лорд да се обръща към вас и да се въздържа от язвителни лични забележки?

— Язвителни забележки?!

— Лицето ти е цялото червено. Внимавай да не пръснеш колана.

— Ти си най-гнусният адвокат, с когото…

— Си спала?

— По дяволите, Соломон — изсъска Виктория.

— Ето пак почна, съдия.

В съдебната зала се разнесе пронизително изсвирване. Двамата се сепнаха и се обърнаха към съдията. Съдия Гридли спря да натиска копчето, с което издаваше сигнал досущ като парна свирка.

— Ударете спирачки и двамата. Стигате до гарата.

Виктория знаеше реда. Едно надуване на свирката означаваше „Намалете парата“. Две надувания — „Нито дума повече“. Три свирвания и отиваш на топло за неуважение на съда.

— Имате ли още аргументи, господин Соломон? Имам предвид правни аргументи.

— Не, Ваша чест. Ние искаме, не, ние настояваме, съдът да се произнесе с цялата си строгост и да свали всички обвинения заради непристойно поведение от страна на прокуратурата.

Стив си седна и Виктория се обърна към съдията:

— Ваша чест, просто не знам откъде да започна. Имам чувството, че цяло стадо плъхове ми гризат краката.

— Понеже обувките ти са прекалено тесни — прошепна Стив.

— Господин Соломон отправя обвинения без никакво основание. Трябва да бъде порицан и…

— Но са много хубави — продължаваше да я дразни Стив. — Нови ли си ги купила?

— Спестете си думите, госпожице Лорд. Искът на защитата за санкции се отхвърля. — Съдия Гридли се измъкна от тапицирания си стол и се запъти към вратата зад банката, като добави ходом: — А сега се сдобрете и се целунете.

Стив се приближи до масата на обвинението и се наведе през нея.

— Винаги изпълнявам нарежданията на съдията.

— Не, не ги изпълняваш — Виктория се извърна и започна да тъпче папките си в чантата.

— Стига, Вик. Нали знаеш, че това ми е номерът.

— И винаги е толкова забавно.

— Имаме различен стил. Може би затова се разбираме толкова добре.

— Сигурно.

— Според мен си малко раздразнела.

— Кой каза, че не бил забелязвал женските настроения?

— Ще те питам само едно нещо.

— Какво?

— Няма ли да има секс довечера?

Стив искаше да говори с Виктория, но тя бързо излезе от съдебната зала и изчезна.

„Разсърди ли ми се?“

Толкова пъти го беше виждала в съда, със сигурност знаеше, че играе роля.

„Едва ли се е вкиснала наистина.“

Трябваше да поговорят за делото, да споделят информация. Макар че бяха от двете противоположни страни, не се ли бореха за едно и също нещо?

„Истина. Справедливост. Всичко това, дето го пише по книгите“.

Виктория винаги се оплакваше как двете страни в съда трябва по-малко да се конкурират и повече да се грижат за справедливия резултат. Че криминалната съдебна система трябва да търси истината, а не само обвинения или оправдаване. Честно казано, досега не се беше съгласявал с нея и през всичкото време целеше единствено да спечели. Но сега с тази лайняна вихрушка, наречена „Държавата срещу Наш“, искаше да опита нещо ново.

Не би предложил да сподели доказателства, ако отсреща стоеше някое от джуджетата на Пинчър. Но отсреща стоеше Виктория. Партньорката му. Любимата му. Най-добрата му приятелка. Искаше заедно да обмислят делото.

„Хайде, слънце. Да въздадем справедливост.“

Представи си, че първата й реакция ще е да го пресече.

„Няма да е етично, дрън-дрън-дрън“.

Сега, докато се прибираше от Съдебната пашата и се бореше със задръстването по „Дикси Хайуей“, Стив превърташе доказателствата в главата си.

На пръв поглед Джералд Наш изглеждаше сто процента виновен в убийство по време на извършването на углавно престъпление. Но толкова много неща не се връзваха.

Мистериозният Чък Сандърс.

Гризби в парка с пушка и мъгляво оправдание защо бил застрелял Сандърс.

Двама яки типове, които сгащват Стив насред улицата и се опитват да изстискат информация.

Спомни си нещо, което баща му, най-проницателният съдебен защитник, когото познаваше, му беше казал преди години.

„Ако попаднеш на парченце от загадка, което не пасва никъде, това означава, че има втора загадка, където ще си пасне точно.“

Първата загадка беше защо изобщо Гризби беше стрелял по Сандърс, и то два пъти. Стив беше взел показанията на Гризби преди няколко дни. Собственикът на Делфинариума свидетелстваше, че постоянният му пазач бил напуснал без предупреждение.

Не само една причина Гризби да е там със заредена пушка. Три причини. Всяка сама по себе си достатъчно добра. Събереш ли ги всичките накуп, какво получаваш? Прекалено много захар в мохитото.