Влакът спря пред Виктория и тя постави досието върху откритата платформа. Свирката изсвири, изви се бял дим и влакът затрака към края на масата, където мина през тунел.

— Имате ли готово възражение? — попита съдията Стив, когато влакът се появи от тунела и бавно зави към него.

— Не, сър. Разчитам на здравия разум, традиционното право и нетрадиционната мъдрост на Ваша чест — каза той и си затананика бойната песен „Оранжевите и сините“.

Локомотивът мина покрай Стив, каза ту-ту два пъти и изплю струйка дим.

Щом спря, съдията грабна документите, прегледа ги и каза:

— Госпожица Лорд има право. Съжалявам, господин Соломон, но без наличието на обратен прецедент кондукторът ще трябва да ви свали от влака някъде към Окала.

— Съдия Гридли, само защото не съм го подал писмено, не значи, че не разполагам с прецедент. Ще се позова на делото „Щатът Флорида срещу Клемсън“.

„Какво дело? Какво е това проклето дело?“

— Както и „Щатът Флорида срещу Обърн“.

„За какво, по дяволите, говори Стив?“

Съдията навири глава и тихо измърмори едно: „Хмм“. Взе една миниатюрна четчица и изчисти праха от един товарен вагон.

— Боби, Томи и Тери. Не се бях сетил за това.

„Боби, Томи и Тери?“

— Когато тия типчета играят — продължи съдията, — имаме баща срещу синове. Разбирате ли, госпожице Лорд?

— Не съвсем, Ваша чест.

— Боби Бауден е треньор на кретените от „Семинолес“, известни по тези места като „Криминалес“. Синът му Томи е треньор на „Клемсън“, а синът му Тери преди беше треньор на „Обърн“. След като баща и син могат да бъдат треньори на два играещи един срещу друг отбора, защо, по дяволите, вие да не можете да се изправите един срещу друг в съда? — в очите на Негова чест проблясваше юридическа мъдрост.

— Но футболният мач не е дело за убийство — възрази Виктория.

— Така е, по дяволите! Футболът е по-велик. Тази съдебна зала вижда стотици дела за убийство на година. Но нещо като „Флорида“ срещу „Клемсън“… е, това се случва само веднъж годишно.

Виктория се запъна. Не знаеше как да отговори. Явно нямаше дело, което да опровергае представата, че университетският футбол е по-важен от убийство по време на извършването на углавно престъпление. От другата страна на масата Стив мълчеше, без изобщо да се опитва да прикрие вбесяващата си усмивка.

— Но нека ви попитам едно — продължи да разсъждава на глас съдията. — Двамата няма да си галите краката под масата, нали?

— Със сигурност — отвърна Виктория.

— Не, докато сме в съда — съгласи се Стив.

— Вие се карате непрекъснато и когато сте от едната страна на масата. Според мен няма голям шанс да сключите тайно споразумение, затова съм склонен да ви оставя да се хванете за гушите. Искът на обвинението за отстраняване от делото е отхвърлен.

„О, не. Този съдия явно прекалено дълго е играл футбол без шлем.“

— Но, Ваша чест — рече Виктория, — адвокатите трябва да са готови да убиват. Да сразят противника. Когато има връзка, едва ли може да се очаква…

— Влакът напусна гарата — съдията натисна прекъсвача и влакът изсвири ту-туу! — Заедно ще водите делото. Сега изчезвайте и двамата. Вървете вкъщи да мислите.

— Какво да мислим?

— Как да водите дело през деня и да се съешавате през нощта — отвърна съдията и наду свирката за едно последно дълго ту-туу!

С нахлупена над очите шапка, за да не му блести слънцето, Боби стоеше в дясната част на полето с кръстосани крака и с дясната си ръкавица пъдеше комарите от врата си. Гледаше как удължената му сянка се протяга към оградата на игрището и се опитваше да изчисли точния ъгъл, под който пада слънцето. Ако знаеше колко е, можеше да изчисли дължината на сянката си с точност до десет сантиметра.

Умът му се отплесна. Не мислеше за питчъра или батсмана, или за последствията от топката, която летеше към него. Мислеше за дъвката в устата си — беше изгубила вкуса си, за осите, които жужаха около дивите цветя, и за Чарли Ноавоно.

Какъв е най-добрият начин да убие Лайното?

Отрова?

„Рисовете“ от Бет Ам водеха с 9 на 6, но не благодарение на Боби. Той изкара в аут два пъти и последния път пропусна слаба топка към първия бейзман. Дотук никой от отбора на „Пионерите“ от Плимутската църква не беше пращал висока топка в дясната част на полето.

„Някой от цианидите? Да го сипя в кока-колата му?“

Кретенът беше направил два хоумръна, като всеки път, когато стъпеше върху начална база, позираше с изпъчени гърди, та да може баща му да го снима с видеокамерата.

„Пластичен експлозив? Да го гръмна и право в Небесното царство?“

Краят на седмия ининг, последния ининг в Неделната училищна лига на Палмето. Боби смътно си спомняше, че има още две хвърляния. После играта свършваше и той можеше да се разкара от слънцето.

„Харпун? Дядо стреля по омарите… когато наоколо няма брегови патрул.“

Чудеше се защо се бавят толкова. Чак сега забеляза, че базите са пълни с „пионери“. Чу удара на бухалка, която фраска кожена топка. Погледна нагоре.

О, ужас!

Висока топка над главата на бейзмана на втора база в дясната част на полето. Боби се понесе с всички сили, кълбо от лакти и колене. Искаше му се да може да тича като вуйчо Стив, гладко и бързо.

— Хвани я, глупако! — крещеше Чарли Ноавоно от централното поле.

Топката стигна до апогея си; започна да пада. Мозъкът на Боби изпука.

„Хвани топката и играта свършва.“

„Ако падне пред мен, е само една точка. Една обиколка, може би две. Пак ще водим с една обиколка.“

„Или мога да се хвърля и да я хвана.“

По телевизията винаги показваха подобни полети на топката в класацията с най-добри моменти. Играчите от Висшата лига го правеха да изглежда адски лесно. Плъзгаш се напред; протягаш се и хващаш топката отдолу точно преди да докосне тревата; вдигаш ръкавицата, за да покажеш на рефера, че хващането е чисто.

„Давай!“

Боби опита да се плъзне, но краката му се оплетоха и той полетя напред с разперени ръце, сякаш го бяха простреляли в гръб. Секунда по-късно усети как топката го удари по задника и падна на земята.

— Вдигни я бе, кретен!

Пак Чарли, още по-силно. Тичаше към Боби, вероятно за да го пребие или за да сграбчи самият той топката.

Рънърът от трета отиде, без да бърза, до началната база.

Боби се изправи, олюля се, извъртя се, забеляза топката точно зад гърба си.

Рънърът от втора отбеляза точка прав.

Боби вдигна топката, но поради причини, известни само на боговете на играта, я изпусна. Вдигна я пак и пак я изпусна. Ноавоно крещеше като бесен.

Рънърът от първа пресече началната плоча. Равен резултат.

Боби вдигна топката, този път чисто. Батсманът тичаше към трета база с всички сили. Реферът на трета база му махна, тъй като реши, че Боби не може да хвърли както трябва до плочата.

„Има достатъчно време. Мога да го направя!“

Мигел Хуарес, якият кетчър, специално дошъл за мача, стоеше на плочата и чакаше хвърлянето.

„Мога да му хвърля топката. Да, мога.“

Батсманът заобиколи трета, с наведена ниско глава, и понесе задника си към началната плоча. Боби си спомни всичко, на което го беше учил вуйчо Стив. Запъна крак и направи с другия крачка напред, замахна с дясната ръка, като протегна лявата, за да не загуби равновесие. Съсредоточи погледа си върху Мигел и замахна, запрати топката точно когато ръката му мина над главата. Движението беше гладко и Боби се удиви колко силно запрати топката.

„Оръдие вместо ръка.“ Така казваха по телевизията за Владимир Гереро.

Хвърлянето беше точно по права линия. Директно към Мигел Хуарес, който пазеше началната плоча.

„Какъв изстрел на Боби Соломон! Най-добрият момент тази вечер по спортния канал. Това хлапе да не стреля с топ?“

С ръце върху бедрата, Мигел погледна нагоре. Видя как топката прелита над главата му. Над бек стопа. Над осем реда седалки. И се приземява на паркинга с трясък на счупено стъкло.