Виждаше, че Боби се държи здраво за делфина и се приближава до заключената порта.

Гризби пък скъсяваше разстоянието с джета и смъкваше пушката от рамото си.

Боби потърка Мисти до ноздрите. Вече крещеше:

— Скачай! Скачай, Мисти! Скачай!

Делфинът литна над водата. Боби се беше вкопчил в перката като каубой на родео в седлото.

Гризби се целеше право в гърба на Боби.

Стив стигна до кея и се метна върху Гризби.

Гризби го усети и вдигна пушката нагоре, сякаш се канеше да свали някоя яребица от небето. Преди обаче да успее да дръпне спусъка, Спънки изскочи изпод водата и го перна здраво през лицето със силната си опашка. Вратът на Гризби рязко се изви назад и изпука и той падна от джета. Стив се пльосна по корем във водата. До него Гризби изплува по гръб, с отворени очи и безизразно лице.

Мисти прескочи портата — прелетя високо над бодливата тел. Боби се прекатури през перката й и скочи с главата надолу във водата. След секунда Спънки също прескочи портата и се присъедини към тях на свобода в залива.

— Върни се, момче!

Викаше Каубойските ботуши. Стоеше на кея, насочил пистолет към мрака на залива. Едрият беше до него. Бяха дошли до портата по пътеката с количка за голф.

— Давай, Боби! — извика Стив, докато се мъчеше да се задържи на повърхността.

— Гръмни адвоката! — заповяда едрият.

Каубойските ботуши стреля два пъти към Стив.

— Накарай тези животни да се върнат, момче! Иначе ще убия вуйчо ти.

— Пусни пистолета или ще ти пробия дупка в глупавата тиква! — нареди женски глас.

Каубойските ботуши не помръдна. Не пусна и пистолета.

— Ще го направи — обади се Стив, който продължаваше да рита във водата. — Застреляла е цял куп глупави мъже.

Каубойските ботуши изглежда се замисли.

Виктория дръпна предпазителя на дадения й от държавата пистолет. Зловещо щракане.

Каубойските ботуши пусна пистолета.

— Обърнете се бавно, и двамата — заповяда Виктория.

Те се подчиниха. И изведнъж големият посегна назад и извади нещо от колана си.

Пистолет.

Виктория стреля.

Куршумът изсвистя покрай главата на едрия и той пусна пистолета заедно с нещо, което подозрително миришеше на лайно в гащите.

Над тях се чу бръмчене на перки. Спусна се хеликоптер; мощен прожектор освети канала и кея. Стрелец със снайпер се надвеси през отворената врата. До него агентът на ФБР Констанс Шепърсън извика по високоговорителя:

— Никой да не мърда!

Минаха часове. Имаше да се разказва и преразказва на десетина ченгета, следователи и агенти.

Полицията на Маями. Окръжната полиция. ФБР. Федералната полиция. Полицията на Кий Бискейн, която я биваше най-вече да се оправя със задръстванията по магистралата, и то не много добре.

Полицейски коли, сигнални лампи, бръмчащи радиостанции. Фотографи, вещи лица и телевизионен екип от Канал 4. Нямаше никой от „Маями Хералд“, вестникът така си беше орязал персонала, че сега трябваше да стане тройно убийство или да се спука жлъчката на Фидел Кастро, за да пуснат материал.

Дойдоха три линейки, но се оказа, че стига и една. Уейд Гризби беше натоварен на носилка, целият му врат беше покрит с лед. Линейката го откара в „Джексън Мемориъл“. Стив чу приказки от сорта на „счупен врат“, „парализа“.

Боби отказа да излезе от водата, докато едно ченге не отиде с надуваема лодка до портата, не разби ключалката с лост и не отвори. Боби изцъка нещо на Спънки и Мисти и те се върнаха в канала, а ченгетата затвориха портата зад тях.

Рей Пинчър взе пистолета на Виктория и й каза, че от петдесет години на помощник-прокурорите се раздават пистолети, но никой никога не е стрелял с тях по заподозрян. Виктория попита дали е сбъркала някъде. Не, отвърна й Пинчър. Но въпреки това щял да си прибере пистолета. Обвиненията срещу Наш щели да бъдат свалени и назначението й официално щяло да приключи в пет следобед в понеделник.

Двамата здравеняци се оказаха Лари Волман, на когото някой трябваше да смени гащите, и Ричард Зин, господин Каубойски ботуши. Оглавяваха „Уелфлийт Инвестигейшънс“, която, макар и заровена в три купа бумащина, беше далечна братовчедка на „Хардкасъл Енерджи Сървисис“. След три чаши кафе и лъч от фенер в лицето плямпаха цял час.

— Нищо не сме направили.

— Сандърс ни каза, че можем да купим делфините от Гризби.

— Трябваше да изглежда като нападение на природозащитниците, но това не беше наша работа.

— Правим това, което ни наредят от „Хардкасъл“.

— Разбира се, че ще ви кажем името на шефа си и всичко останало, от което имате нужда.

Парамедиците увиха Стив и Боби в одеяла, провериха жизнените им показатели и ги обявиха за здрави. Боби заля агент Шепърсън с порой от думи — искаше да разбере какво ще стане със Спънки и Мисти. Тя му обеща да се погрижи за тях.

— Не е достатъчно — намеси се Стив.

— Моля? — тонът на агент Шепърсън изобщо не беше умолителен.

— Прекалено заета си. Изобщо няма да ти остане време.

— Вероятно днес не, но…

— Делфините трябва да се хранят. Някой трябва да се грижи за тях. Знаем едно място в Кий Ларго със страхотни съоръжения. Водят деца от болниците, за да плуват с делфини. Мога да накарам собствениците да дойдат до дванайсет часа.

— Тогава какво искаш от мен?

— Просто не искам някой полицай да ни спре по пътя и да каже, че делфините са веществено доказателство или държавна собственост, или каквато там законова дивотия могат да измислят.

— Ще ти извадя разрешението, от което имаш нужда, утре сутринта. Така става ли?

— Абсолютно.

На зазоряване пристигна камион със закуски — един от онези лъскави камиони, които обикаляха по строежите. Раздадоха сандвичи, картофки и газирани напитки.

Мобилният на Стив беше подгизнал, затова той взе телефона на Виктория и с помощта на Пинчър успя да се свърже със затвора.

— Адвокатът ти иска да говори с теб, но първо трябва да ти се извиня — каза Пинчър, когато го свързаха с Джералд Наш. — Съжалявам, че те обвиних в убийство. Но за мен си оставаш конски задник, и ти, и баща ти.

Извинението явно беше прието. Пинчър изпука с кокалчета и подаде телефона на Стив.

— Добра новина, Джералд — каза Стив. — Ще те пуснат до няколко часа, така че искам да ти пожелая всичко хубаво.

— Благодаря, човече. Голяма работа си.

— По принцип бих дошъл да ти помогна с бумащината, но имам по-важен ангажимент. Така че, ако нямаш нищо против…

— Всичко е наред, Соломон.

— Имаш ли планове, Джералд?

— Тръгвам към Дания, колкото се може по-бързо.

— Дания ли?

— Повечето ферми за норки се намират там. Чака ме много работа.

— Умната, Джералд.

— Я кажи, Пешън при теб ли е?

— Агент Шепърсън ли? Да, но в момента е малко заета.

— Кажи й, че не й се сърдя. Ако иска, да дойде в Дания…

Стив се сбогува и отиде да види Боби, който бе готов да се занася с всяко ченге, което проявеше интерес. Виктория се приближи, прегърна Стив и му прошепна:

— Беше прав този път, любими.

— Имах предчувствие за Гризби. Версията му изобщо не звучеше правдоподобно. Радвам се, че спасихме приятелите на Боби.

— Хареса ли ти да си срещу мен в съда? Май ти беше забавно да ме дразниш.

— Е, наистина ме поразгорещи. Та като стана дума за това, знаеш ли от колко отдавна не сме…

— След мача на Боби днес. Става ли?

— Мачът! Боже, колко е часът?

Преди Виктория да успее да му отговори, Стив мерна Констанс Шепърсън насред минян27 от федерални.

— Агент Шепърсън! Спешен случай!

— Сега пък какво? — тросна се тя.

— Имаме нужда от хеликоптера ти.

Има много начини да стигнеш за мач от Лигата на неделните училища в Кендал. Най-лесният е да караш по „Дикси Хайуей“. Може и с метрото, ако си вземеш и велосипед за последната отсечка на пътя.