— Каквото и да направиш, все губиш. Ако спечелиш делото, губиш Стив.

— Защо?

— Мъжете са крехки същества с нежно его, скъпа. Да кажем, че вечеряш. Ако споменеш пред любимия си, че е почнал да оплешивява, вечерта изобщо няма да го вдигне.

— Стив не е почнал да оплешивява. И не е зле с ерекцията.

— Още не. Но ако го сразиш в съда, тогава какво?

— Егото си му е наред. Никога не гледа да изпъкне, когато водим дела заедно. Винаги ми отдава дължимото, когато спечелим.

— Разбира се, когато и двамата сте от една и съща страна.

— Ами когато го победя на тенис? Отминава го със смях.

— Защото тенисът е твоята игра. Ти си играла в колежа. Той е обикновен хакер. Но съдебната зала му принадлежи. Тя е неговата самоличност. Там са му топките.

Виктория се замисли. Айлина масажираше пръстите на майка й — дърпаше всеки поотделно, сякаш доеше крава. Не беше честно. Да води обвинението на шумен процес за убийство беше голяма възможност. А и какво толкова се беше загрижила майка й за Стив?

— Защо се тревожиш, че може да загубя Стив, като и без това не можеш да го понасяш?

— Чувствата ми към Стив нямат нищо общо. Ти го обичаш. И той те обожава.

— Искаш да кажеш, че всъщност мислиш за мен?

— Какво толкова необичайно има?

Точно тогава Виктория реши. Беше просто, наистина. Даваше й съвет от предишно поколение. Не едно, а две може би. Кралицата си стоеше във времето на нейната майка. В днешно време жените нямаше нужда да отстъпват пред съпрузите си. Нямаше нужда да им се подчиняват. Или да се тревожат да не наранят крехките им чувства.

— Майко, няма да отстъпя.

Айрини издиша шумно — спря малко преди да се е превърнало във въздишка.

— Стига да си даваш сметка за риска.

— Може да има и друг начин.

— Какъв?

Виктория пъхна крак в хавлиения пантоф.

— Трябва да се връщам в кантората, майко.

— За къде бързаш?

— Трябва да пиша иск и досие на делото. Нещо, с което тотално ще изненадам Стив.

— Кажи ми, скъпа. Обичам изненадите.

— Няма да сразя Стив на процеса. Ще го победя сега, още преди да сме влезли в съдебната зала.

Виктория се двоумеше какво да облече. Обикновено се обличаше семпло и делово. Изискано и консервативно.

Не традиционно консервативно. По-скоро консервативно, ала Келвин Клайн. Нещо в блед туид, сако с едно копче над пола до средата на коляното.

Но днес беше различно. Днес щеше да се изправи срещу най-изобретателния съперник, на когото изобщо можеше да се натъкне — своя любовник и партньор.

Вече беше подала иск Стив да бъде отстранен като адвокат на защитата. В крайна сметка той беше свидетел на престъплението. Освен това беше нередно, ако не и направо неетично, прокурорът и защитникът да са съдружници и любовници.

Към иска с телбод беше защипано добре обосновано досие от двайсет и две страници, в което се цитираха няколко десетки случаи като прецедент. Нямаше съмнение, никакви неясноти, никакво основание за спор. Стив трябваше да отстъпи.

Както обикновено, Стив Акулата не беше отговорил на иска писмено. Щеше да разчита на речовитостта си, на умението си да танцува степ около пехотни мини.

След десет минути щяха да спорят върху иска пред съдия Гридли и Виктория беше сигурна, че още преди обед Стив ще излети от съдебната зала като досаден пияница от кръчма.

В момента всичките й притеснения бяха от модно естество.

Влезе в кабинета на съдия Гридли, облечена в огнено оранжево бюстие, отгоре със синя риза „Елън Трейси“. Полата „Армани“ беше в тон с бюстието, а чантата й с документи „Ермес“ се връзваше с ризата.

Ярко оранжево и крещящо синьо. Цветовете на Университета във Флорида. Само защото „Държавата срещу Наш“ се беше паднало на съдия Ървин Гридли, почетен Бул Гейтър10, едно от най-големите и най-гадните влечуги в целия щат.

Беше решила да спретне този евтин номер, след като видя как се издокара Стив сутринта. Синьо сако, оранжева риза и тъпата връзка с алигаторите. Безсрамник. Не й оставаше друг избор. След като той излезе за някакво ранно изслушване, тя внимателно подбра какво да облече.

Влезе в кабинета. Съдия Гридли не се виждаше никакъв. На стените висяха обичайните плочки и снимки; в бюфета имаше богат асортимент от футболни топки, шлемове, фланелки и копие на последния трофей от националния шампионат. Върху бюрото на Негова чест имаше препарирана глава на алигатор със зъбата усмивка.

Стив вече седеше на заседателната маса и си показваше зъбите на акула.

— Изглеждаш като преграда по магистралата — каза вместо поздрав.

— А ти си пълен измамник. Випускник на Маями, облечен с цветовете на „Алигаторите“.

Съдия Гридли влезе с гръм и трясък, издокаран в черната си тога, от която се подаваха оранжево-сини тиранти. Дебел, плешив и трифокален, той се пльосна в стола си с висока облегалка.

Стив веднага започна да си тананика „Ние сме момчетата от Стара Флорида“.

— Какво, по дяволите, правите вие, влюбените птички, от двете противоположни страни на масата? — попита съдията със своя акцент от вътрешността на полуострова.

— Иск за отстраняването на господин Соломон като защитник — рече Виктория и накратко разказа на съдията за назначението си на поста специален прокурор, за отношенията си със Стив и за това, че той присъствал на местопрестъплението. Цитира три апелативни съдебни дела в подкрепа на искането си; говореше с увереността на адвокат, който е едновременно подготвен фактологически и прав по отношение на закона.

Докато тя изреждаше аргументите, съдията си играеше с едно вагонче — страстта на Гридли към неговата Алма матер можеше да се сравни единствено с любовта му към макети на влакове.

Железопътната линия се виеше от бюрото, около заседателната маса и обратно до бюрото. Адвокатите внимаваха да не слагат жалбите си на нея, та влакът да не дерайлира.

Виктория приключи с аргументите си и съдия Гридли се обърна към Стив:

— Госпожица Лорд има повече конски сили от „Сънсет Лимитид“11. Склонен съм да ви изхвърля от влака, адвокате, освен ако не ме накарате да сменя линията.

— Обвиняемият има право сам да избере защитника си — започна Стив. — Аз съм нает от Джералд Наш. Явно ситуацията е деликатна, защото прокурорът е едновременно мой съдружник и… — млъкна, явно търсеше подходяща дума. „И какво, дрънкало такова?“ — Сексуална партньорка — завърши той.

Виктория настръхна:

— Не съм сексуална партньорка на никого, Ваша чест. Двамата с господин Соломон живеем заедно. В момента.

— Щом съжителствате незаконно, господин Соломон, как ще водите дело един срещу друг?

— Точно така, ваша чест — рече Виктория. — Единственият въпрос е кого ще реши да отстрани Ваша чест.

— Да, кого? — направи се на умник Стив.

— Господин Соломон трябва да се оттегли. Той е присъствал на местопрестъплението и е заловил Джералд Наш — продължи Виктория. — Той е свидетел.

Стив разхлаби възела на алигаторската си вратовръзка.

— Свидетел на безспорен факт. Племенникът ми видя господин Наш. Уейд Гризби също. Ченгетата също.

— Няма връзка, Ваша чест. Господин Соломон не може да бъде едновременно свидетел и адвокат на защитата.

— Глупав аргумент, Ваша чест. Ще признаем присъствието на клиента ми на местопрестъплението.

— Не наричай аргументите ми „глупави“ — сряза го Виктория.

— Глупав, глупав. Пуф-паф!

„Не можеш да ме накараш да изгубя самообладание. Вече не“.

— Ваша чест — спокойно отвърна Виктория, — вече има прецедент в делото „Държавата срещу Линзенмайер“. Подготвила съм досие по въпроса.

— Дайте да го видя — Гридли грабна машинистката си шапка с дълга козирка и се провикна: — Всички да се качват! — натисна прекъсвача на конзолата и влакът затрака от бюрото му към заседателната маса. Класически локомотив, модел на дизела, който преди половин век беше возил футболния отбор на „Алигаторите“ до Джаксънвил за ежегодния мач срещу Джорджия.