Талманес й махна с ръка и придърпа още по-плътно плаща си, но Егвийн си взе сребърна чаша, за да си спечели време да помисли. Наистина, от Бандата вече нямаше голяма нужда. Въпреки цялото мърморене, Сестрите вече възприемаха присъствието им като даденост, все едно дали бяха Заклети в Дракона, или не. Не се бояха повече, че ще ги нападнат, и не беше нужно присъствието на Бандата, за да ги ръчка напред, откакто напуснаха Салидар. Единственото истинско предназначение на Шен ан Калхар тепърва бе да привлича още набор към войската на Брин, мъже, които мислеха, че двете войски ще започнат битка, и искаха да са на по-многочислената страна. Тя нямаше повече нужда от тях, но Талманес се беше държал като приятел. А тя беше Амирлин. Понякога приятелството и отговорността тласкаха в една и съща посока.
След като слугинята се отдръпна, Егвийн хвана Талманес под ръка.
— Не бива да го правиш. Дори Бандата не може да завладее сама цяла Муранди, а всяка десница ще е срещу вас. Знаеш много добре, че единственото, което кара мурандийците да се обединят, са чужденците на тяхна земя. Последвайте ни до Тар Валон, Талманес. Мат ще дойде там; в това не се съмнявам. — Мат всъщност нямаше и да повярва, че е станала Амирлин, докато не я види, че носи шарфа в Бялата кула.
— Редран не е глупак — отвърна той. — От нас той иска само да си седим на място и да чакаме. Една чужда армия — без Айез Седай — и никой не знае какво крои. Няма да срещне големи затруднения да обедини благородниците срещу нас. След което, той така казва, ние тихо и кротко ще се прехвърлим през границата. Смята, че след като веднъж ги хване в ръцете си, ще може да ги задържи.
Егвийн не можа да прикрие тревогата в гласа си.
— А какво би му попречило да ви измами? Ако заплахата си отиде без битка, то неговата мечта за обединена Муранди може да се изпари заедно с нея. — Глупавият мъж я изгледа насмешливо!
— Аз също не съм глупак. Редран не би могъл да се подготви преди пролетта. Тази сбирщина тук никога нямаше да си размърда задниците от именията, ако андорците не бяха дошли на юг, а те са в поход още отпреди да завалят снеговете. Дотогава Мат ще ни е намерил. Ако е тръгнал на север, трябва да чуе за нас. Дотогава Редран ще трябва да се задоволи с това, което успее да направи. Така че ако Мат наистина смята да отиде до Тар Валон, може би пак ще ви видя.
Егвийн изсумтя раздразнено. Планът беше забележителен, все едно че го беше измислила Сюан, и не приличаше на схема, която може да изиграе човек като Редран Алмарик до Аррелоа а’Налой. Разправяха, че бил толкова разпуснат, че в сравнение с човек като него и Мат щеше да изглежда сдържан. Но от друга страна, схемата едва ли беше замислена от самия Редран. Единственото сигурно беше, че Талманес вече си го е наумил.
— Искам честната ти дума, Талманес, че няма да позволиш Редран да ви въвлече във война. — Отговорност. Тесният шарф около врата й сякаш тежеше десет пъти повече от пелерината й. — Ако се раздвижи по-рано, отколкото смяташ, ще напуснете независимо дали Мат се е присъединил към вас.
— Бих искал да мога да ви обещая, но не е възможно — възрази той. — Очаквам първото нападение над обоза ми най-много три дни след като започна да се отдалечавам от армията на лорд Брин. Всеки дребен владетел или фермер ще си помисли, че може да отмъкне няколко коня през нощта, да ме мушне с игла по задника и да офейка.
— Не говоря за това, че трябва да се защитавате, и ти го знаеш — отвърна му тя твърдо. — Честната ти дума, Талманес. Или няма да позволя споразумението ви с Редран. — Единственият начин да го прекрати беше да го издаде, но война пред очите си нямаше да допусне, война, която тя самата е предизвикала, довеждайки Талманес тук.
Той се взря в нея, сякаш я виждаше за първи път, и най-сетне склони глава. Странно, но този жест и се стори по-официален от поклона му.
— Ще бъде както казвате, майко. Кажете ми, сигурна ли сте, че и вие не сте тавирен?
— Аз съм Амирлинския трон — отвърна тя. — Това е предостатъчно за всички. — Отново го докосна по ръката. — Светлината да те освети дано, Талманес. — Този път усмивката почти докосна очите му.
Неизбежно, въпреки шепненето им, разговорът им беше забелязан. Може би тъкмо заради шепненето. Момичето, което претендираше, че е Амирлин, бунтовничката срещу Бялата кула, в разговор с водача на десет хиляди Заклети в Дракона. Дали беше затруднила разговора на Талманес с Редран, или го бе улеснила? По-малко вероятна ли ставаше войната в Муранди, или повече? Сюан, с нейния проклет „Закон за непредвидените последствия“! Проследиха я петдесетина погледа, после се отдръпнаха, докато тя се придвижваше през множеството, топлейки пръстите си с чашата. Е, почти се отдръпнаха. Лицата на Заседателките придобиха цялата айезседайска невъзмутимост, но Лелейн й заприлича на кафявоока врана, дебнеща замятала се в плитчините риба, а пък малко по-тъмните очи на Романда можеха да пробият дупки в желязо.
Стараейки се да държи под око слънцето отвън, тя бавно обиколи павилиона. Благородниците продължаваха да досаждат на Заседателките, но се местеха от една към друга, сякаш търсеха по-добри отговори на въпросите, които ги терзаеха, и тя започна да забелязва разни дреболии. Донел се спря по пътя си от Джаня към Мория и се поклони ниско на Емлин, която го удостои с кимване. Циан, отдръпвайки се от Такима, направи дълбок реверанс на Пеливар и в отговор получи лек поклон. Имаше и други, все по някой мурандиец, който отдаваше почит на андорец, и му се отвръщаше също толкова официално! Андорците се стараеха да избегнат Брин, освен че го стрелваха с по някое странно намръщване, но всички мурандийци гледаха да се доближат до него един по един, стараейки се да останат насаме, и ако се съдеше по погледите им, беше явно, че обсъждат с него било Пеливар, било Арател или Емлин. Може би Талманес беше прав.
Тя самата също получи поклони и реверанси, въпреки че никой не се стараеше толкова, колкото пред Арател, Пеливар и Емлин, да не говорим за Заседателките. Половин дузина жени й казаха колко са благодарни, че нещата са се разрешили така мирно, въпреки че в действителност почти толкова на брой измърморваха уклончиво или свиваха неловко рамене, сякаш не бяха сигурни, че наистина всичко ще свърши толкова мирно. Уверенията й, че ще е така, се посрещаха с трескавото: „Дано Светлината да даде!“ или с примиреното: „Стига да е волята на Светлината“. Четири я нарекоха „майко“, като едната малко се поколеба. Други три казаха, че била много хубавичка, че имала красиви очи и че дрехите й били много красиви, все неща от този род; може би подходящи комплименти за годините на Егвийн, но не и за положението й.
Поне си намери едно удоволствие, което нищо не можеше да помрачи. Оказа се, че Сеган не е единствената заинтригувана от обявлението й за новачките. Явно това беше главната причина повечето жени все пак да говорят с нея. В края на краищата, другите Сестри можеше й да са бунтовнички срещу Кулата, но тя бе претендентката за Амирлинския трон. Интересът им трябваше да е твърде силен, въпреки че никоя не искаше да го издаде. Арател направи запитването си намръщено, от което бръчките по бузите й само се увеличиха. Емлин поклати посивялата си глава, като чу отговора. Запита и едрата Циан, последвана от една теснолика андорска лейди на име Негара, после от хубавичка, с големи очи мурандийка, която се казваше Дженет, както и от други. Никоя не искаше да го разбере за себе си — повечето побързаха да го пояснят, особено, по-младите жени — но много скоро се изредиха да я питат всички благороднички, както и няколко слугини, под прикритието, че искат да й предложат още подправено вино. Една жилава женичка на име Нидра, беше дошла от лагера на Айез Седай.
Егвийн бе много доволна от семето, което беше посяла тук. Виж, от мъжете не остана толкова доволна. Малцина от тях я заговаряха, и то когато се озовяха лице в лице с нея и като че ли нямаха друг избор. По някоя и друга промърморена дума за времето, било за да похвалят края на сушата или да изразят неодобрението си от внезапните снегове, промърморена надежда, че проблемът с разбойниците скоро ще приключи, с по някой друг многозначителен поглед към Талманес, след което се плъзваха настрани като мазни прасета. Един андорски мечок на име Мачаран само дето не се спъна в ботушите си, за да я отбегне. Жените си имаха някакво оправдание, макар и пред себе си, покрай Книгата на новачките, но мъжете мислеха само, че ако ги видят да разговарят с нея, може да се озоват в казана с катран.
