Двете продължиха в същия дух, но Брин яздеше най-невъзмутимо и само отвреме на време промърморваше: „Както кажете, Айез Седай“, и то когато трябваше да каже нещо. Доколкото Егвийн бе разбрала, рано заранта Брин бе чул най-лошото и нищо повече не можеше да го смути. Тази, която най-накрая изсумтя, беше Сюан, но веднага се изчерви, след като Заседателките я изгледаха слисано. Егвийн едва се сдържа да не поклати глава. Сюан съвсем определено беше влюбена. И съвсем определено имаше нужда да й се поговори! Странно защо Брин се подсмихна, но това можеше да е просто защото Заседателките престанаха да се занимават с него.
Дърветата отстъпиха място на поредното открито пространство, по-широко от предишните, и времето за фриволни мисли приключи.
Освен широката бримка от папур и тръстика, щръкнала над снега, нищо не показваше, че това е езеро. Можеше да се вземе за някоя голяма ливада, плоска и с овална форма. На известно разстояние от линията на дърветата, сред замръзналото езеро се открояваше огромен син балдахин, изпънат на високи пилони, с група хора, отрупани около него, и десетина-петнайсет коня, задържани за поводите от също толкова слуги. Вятърът развяваше ярък букет от щандарти и флагове и довяваше приглушени викове, които не можеше да са друго освен заповеди. Други слуги притичваха припряно насам-натам. Явно не ги бяха изпреварили много, за да довършат приготовленията си.
Може би на миля отвъд дърветата започваха отново и струпаният там метал проблясваше под бледите лъчи на слънцето. Доста метал, проточил се по дължината на отсрещния бряг. На изток, почти толкова близо, колкото павилиона, стотината мъже от Бандата не правеха никакво усилие да се прикрият — стояха до конете си малко зад оградата от тръстики. Неколцина от тях започнаха да сочат, когато се появи знамето на Тар Валон. Хората при павилиона се спряха и се загледаха.
Без да спира, Егвийн подкара коня си по покритото с ледена кора езеро. Лорд Брин и знаменосецът бяха единствените двама мъже, които продължиха с нея. Виковете, надигнали се отзад, подсказаха, че Юно разполага тежко бронираните си конници на позиция по брега. По-леко въоръжените бойци се бяха подредили от двете страни — онези, които не пазеха по фланговете за вероломно нападение. Една от причините да се избере езерото беше, че ледът бе достатъчно дебел, за да издържи достатъчен брой коне, но не стотици, още по-малко хиляди. Това отрязваше всякаква възможност за хитрости. Разбира се, един павилион, вдигнат извън обсега на лък, не беше предпазен от обхвата на Единствената сила, не и след като можеше да се види. Само дето и най-коварният човек на света знаеше, че е в пълна безопасност, стига да не застраши някоя Айез Седай. Егвийн вдиша рязко и напрегна цялата си воля, за да си придаде пълна увереност и спокойствие.
Едно подобаващо посрещане на Амирлинския трон щеше да изисква към нея да се затичат слуги с топли напитки и с влажни кърпи, увити около нагорещени тухли, и самите лордове и лейди да се втурнат да поемат юздите и да целунат с почит крака или ръката й, в чест на Абрам. Всеки посетител с достатъчно висок ранг щеше да бъде посрещнат поне от слугите… но в павилиона никой не помръдна. Самият Брин слезе от коня си и пое юздите на Дайшар, а същият дръглив младеж, който бе дошъл да подмени въглените предния ден, притича да подхване стремето на Егвийн. Носът му пак капеше, но в това червено кадифено палто, което му стоеше малко широко, и в яркосиния си плащ, той засенчваше всички благородници, застанали втренчени под балдахина. Повечето от тях, изглежда, се бяха навлекли в груба дебела вълна, без много ширити и с много малко коприна и дантела. Явно се бяха затруднили да си намерят подходящо облекло след началото на снеговете, заварили ги вече на път. Макар че, честно казано, младежът щеше да засенчи дори и Калайджия.
По пода на павилиона бяха настлани килими и имаше запалени мангали, въпреки че вятърът отнасяше и топлината заедно с дима. В две противоположни редици за двете посланичества бяха подредени столове, по осем от всяка страна. Толкова много Сестри не бяха очаквали. Някои от чакащите благородници се спогледаха, вцепенени от ужас, а повечето им слуги закършиха безпомощно ръце, чудейки се какво да правят. Макар че нямаше нужда.
Столовете бяха подбрани съвсем безразборно и всички бяха еднакво износени и очукани. По нито един не беше останала следа от позлата. Длъгнестият младеж и още неколцина с него се затичаха вътре и под намръщените погледи на благородниците, без нещо повече, освен да кимнат „с ваше позволение“, изнесоха предназначените за Айез Седай навън на снега, след което хукнаха да помогнат с разтоварването на товарните коне. Все още никой не бе промълвил и дума.
Скоро се подредиха местата за целия Съвет, както и за самата Егвийн. Най-обикновени сандъци, макар излъскани до блясък, но всяка се озова върху широк сандък, покрит с плат с цвета на съответната Аджа на Заседателката, в дълга редица по ширината на балдахина. Сандъкът, поставен най-отпред за Егвийн, беше с ресни като шала й. Голяма суетня беше паднала предната нощ, като се почне от това да намерят пчелен восък да ги лъснат, до подходящите платове за всеки цвят.
Когато Егвийн и Заседателните заеха местата си, се оказа, че седят с една стъпка по-високо от другите. Тя беше хранила известни съмнения за това, но липсата на какъвто и да било поздрав за „добре дошли“ ги беше уталожила. И най-простият селяк щеше да предложи чаша топло питие и целувка и на последния скитник на Празника на Абрам. А те нито бяха молителки, нито им бяха равни. Бяха Айез Седай.
Стражниците застанаха зад своите Айез Седай, а Сюан и Шериам — от двете страни на Егвийн. Сестрите показно заотмятаха пелерините си и засмъкваха ръкавиците си, за да подчертаят, че студът не ги засяга, в рязък контраст с благородниците, загърнати плътно в наметалата си. Отвън Пламъкът на Тар Валон се надигна и заплющя под резкия порив на вятъра. Единствено Халима, отпуснала се до Делана на ръба на покрития със сиво сандък, разваляше величествената картина. Големите й зелени очи обаче оглеждаха андорците и мурандийците така предизвикателно, че всъщност не я разваляше чак толкова.
Последваха няколко втренчени погледа, когато Егвийн зае мястото си отпред, но много малко. Никой всъщност не изглеждаше изненадан. „Сигурно са чули всичко за момичето Амирлин“ — помисли си тя сухо. Какво пък, имало беше и по-млади кралици на Андор и Муранди. Тя кимна спокойно и Шериам махна подканящо с ръка към редицата столове. Все едно кой беше пристигнал пръв или беше осигурил павилиона, нямаше съмнение кой е предизвикал тази среща. И кой владее положението.
Жестът й естествено не се прие много добре. Последва миг на колебание, докато благородниците напрягаха мозъци как да възвърнат своята равнопоставеност, и немалко мръщения, след като осъзнаха, че няма как. С мрачни лица осмина от тях седнаха — четирима мъже и четири жени — и заприбираха наметалата и заоправяха полите си еднакво сърдито. Тези с по-малък ранг застанаха зад столовете и тутакси пролича, че не цари особена обич между андорци и мурандийци. Колкото до това, мурандийците, мъже, както и жени, се заблъскаха кой да остане по-напред не по-малко свирепо от своите северни „съюзници“. Айез Седай също бяха удостоени с немалко мрачни погледи, а неколцина изгледаха навъсено Брин, който бе застанал встрани с шлема си под мишница. Той беше добре познат от двете страни на границата и се радваше на почит дори от страна на повечето от онези, които биха предпочели да го видят мъртъв. Най-малкото така беше, преди да се окаже, че предвожда армията на Айез Седай. Брин обаче пренебрегна киселите им погледи също както бе пренебрегнал киселите езици на Заседателките.
Още един мъж се появи, без да се присъедини към нито една от страните. Бледолик и с по-малко от една длан по-висок от Егвийн, в черна камизола и броня. Предницата на главата му беше избръсната, а на лявата му ръка беше вързан червен шал. На лявата гръд на тъмносивия му плащ беше пришита голяма червена ръка. Талманес застана срещу Брин, облегна се на един от пилоните на павилиона с арогантна небрежност и заоглежда присъстващите, без лицето му да намеква с нищо какво се върти в главата му. На Егвийн много й се искаше да разбере какво търси той тук. Искаше й се да разбере какво е казал, преди тя да пристигне. Във всеки случай, трябваше да поговори с него. Стига да можеше да го уреди без толкова уши наоколо.
